Президентските избори в САЩ на 5 ноември се очертават като майката на рисковете от събития, така че бихте си помислили, че най-безопасното от всички убежища ще издържи. Но не би - и това е само една от забележителните аномалии, възникващи на финансовите пазари. Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ се е повишила с близо 70 базисни пункта след рязкото първоначално понижение на лихвения процент от Федералния резерв с половин пункт на 17 септември.
Още по-необичайното е, че американските държавни облигации се колебаят без това да се случва при инструменти, които обикновено са корелирани - с изключение на британските облигации, заради подобни фискални притеснения. Щатският долар се засили с 4% през последния месец, така че е очевидно, че чуждестранните пари не бягат от американските активи; просто не се паркират на обичайното безопасно място на държавните ценни книжа.
И така, къде отиват тези долари? Някои продължават да се насочват към най-горещата игра в града - американските технологични акции. Но това не е толкова ясно, колкото изглежда, ако се използва учебникарския метод за оценка на собствения капитал, който използва доходността на държавните облигации на САЩ като дисконтов процент за бъдещи корпоративни парични потоци.
Тази връзка определя рисковата премия за акции в сравнение с безрисковия процент с фиксиран доход. Когато лихвените проценти бяха близо до нулата, това беше удобното обяснение за необикновения ръст на цените на акциите на "Великолепната седморка". И все пак старомодният начин кара акциите да изглеждат прекалено скъпи спрямо облигациите - така че или изхвърлете тази теория през прозореца, или бъдете готови за отвратителен обрат.
Сравнението на оценката изглежда по подобен начин и за дълга на нововъзникващите пазари, който въпреки пагубния ефект на прекалено силния долар и преоценката на кривата на купона на Министерството на финансите на САЩ, се задържа стабилен. В един момент нещо ще се счупи - и не само в САЩ.
Подновената разпродажба на японската йена предизвиква безпокойство, след като на изборите в неделя управляващата коалиция загуби парламентарното си мнозинство. Интервенцията за подкрепа на валутата отново е реален риск. Внезапното обръщане на слабостта на йената в началото на август дестабилизира глобалните пазари, причинявайки масово отпускане на популярната кери търговия на заеми в нискодоходни йени за финансиране на високорискови активи в други валути като долари.
Въпреки това, най-стряскащото прекъсване е в рамките на пространството на САЩ с фиксиран доход - с корпоративните кредитни спредове, които се стесняват въпреки изтичането от суверенния бенчмарк. Спредовете на високорисковия дълг намаляха със 150 базисни пункта през изминалата година – и са близо до рекордно ниски стойности. Пазарите на дългови капитали са в отлично здраве, а новите сделки с облигации тази година съответстват на обемите и разнообразието на кредитното качество, както в годините на пандемията.
Всичко изглежда перфектно, така че проблемът трябва да е Вашингтон. Като цяло икономиката върви добре, но важното е, че не е и твърде гореща. По-слабите данни за жилищата през септември и поръчките за дълготрайни стоки, заедно с регионалното проучване на Бежовата книга на Фед, сочат, че големи части от икономиката се забавят бързо. Проучването на фондовите мениджъри на Bank of America през октомври показа, че 76% от респондентите все още очакват меко приземяване. Федералният резерв многократно даде да се разбере, че паричната политика е твърде рестриктивна. Намаляването на лихвените проценти може да дойде с по-бавни темпове, но посоката на движение е ясна.
Това също не е страх, предизвикан от инфлацията, тъй като предпочитаният от Фед основен измерител на разходите за потребление е близо до целта от 2%. Постоянната слабост в цената на суровия петрол обикновено би помогнала на облигациите. Доходността на държавните ценни книжа, защитени от инфлация, съответства на около половината от увеличението, регистрирано от номиналните им събратя, но сега носят 2% след инфлацията - близо до най-щедрите нива от глобалната финансова криза.
Това, което се забелязва през последния месец, е повишаването на разходите за закупуване на защита срещу опции за спад — заедно с натиска на пазарите за обратно изкупуване. Това показва не само увеличаване на хеджирането на портфейла, но също така и заемане на къси позиции. Волатилността на пазара на облигации е най-високата от края на миналата година, но това може да спадне рязко след 5 ноември.
Страхът от неизвестното е ефимерно нещо, дори ако нищо не се е променило в реалната икономика. Капацитетът на всяка бъдеща администрация да харчи фискално ще бъде силно ограничен, не само законодателно, но и от апетита на пазара на облигации. Реалността ще удари тежко, ако нищо не може да бъде финансирано. След като рискът от изборите премине, еластичността на фундаменталната връзка на оценката на глобалния бенчмарк на облигации към други класове активи може да се върне обратно на мястото си.
Маркъс Ашуърт е коментатор на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.