Малко след като ураганът „Хелийн“ опустоши южната част на САЩ, се разрази още по-объркваща буря: Служителите на Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA) се сблъскаха с разгневени жители и въоръжени формирования в Тенеси и Северна Каролина - хора, които бяха разбунени от слуховете, че служителите са там, за да вземат домовете им. FEMA евакуира екипите си, оставяйки зад себе си общности, които отчаяно се нуждаеха от помощ.
Беглото търсене в X (бившия Twitter) доведе до няколко нашумели видеоклипа, които внушаваха, че FEMA изнася с булдозер трупове под развалините, но прессъобщения като това във Washington Post не даваха яснота къде точно и как се разпространяват слуховете. Те просто... се разпространяваха. Това създаваше нещо още по-тревожно: Как можеш да държиш онлайн платформите отговорни за конспиративните теории, ако не знаеш къде се разпространяват те?
Отговорът е „Не можете“, защото хората, които проучват потока от дезинформация, са съдени от онези, които изглежда се възползват от разпространението на „алтернативни факти“.
Поредица от съдебни дела и конгресни разследвания срещу няколко групи, изучаващи дезинформацията в САЩ, идващи главно от републикански законодатели и технологичния милиардер Елон Мъск, имат смразяващ ефект върху по-широките усилия за справяне с лъжите. Тези изследователски групи проучват как лъжите се разпространяват онлайн и предупреждават обществеността, когато открият координирани кампании за заблуждаване на хората. Те анализират мрежите от акаунти, картографират публикациите и документират кой създава и споделя подвеждащо съдържание.
Защо е тази реакция? Отчасти заради начина, по който някои от кампаниите за дезинформация, проследявани от тези групи, се позиционират срещу консервативните позиции.
Да вземем за пример пандемията. Редица републикански лидери и влиятелни личности, включително самият Доналд Тръмп, поставиха под съмнение много от мерките за социална дестабилизация и задължителните маски и създадоха скептицизма към ваксините, който стана част от консервативните послания. Когато групите за дезинформация призоваха платформите за социални медии да премахнат постовете с дезинформацията (което те направиха), републиканците видяха в това партийна атака. Когато направиха същото с постовете за „откраднатите“ избори през 2020 г., това беше възприето като още една атака срещу консерваторите.
Технологичните гиганти си навлякоха известен гняв за това, но най-уязвими са малките групи, особено ако на 5 ноември Тръмп спечели. През изминалата година вече се наблюдава забележим спад в тяхната изследователска дейност - оттук и липсата на информация за това как се разпространяват слуховете за FEMA. Те са твърде заети да се защитават от съдебни искове.
Ярък пример за това беше закриването през юни на Stanford Internet Observatory, която беше основана през 2019 г. от Алекс Стамос, бившия ръководител по сигурността на Facebook, след като той беше разочарован, че социалната мрежа не е била по-прозрачна по отношение на руските операции за оказване на влияние върху нейната платформа по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. Новата му група продължи да разкрива големи мрежи от фалшиви акаунти във Facebook, които се използват за изкривяване на политическия дискурс. Но тази работа имаше своята цена.
Обсерваторията се оказа принудена да плати милиони долари за адвокатски хонорари, за да се защити срещу няколко съдебни иска; в един от исковете от 2023 г., подаден от съветника на Тръмп Стивън Милър, се твърдеше, че Обсерваторията и други изследователски групи са „заговорничили с федералното правителство за провеждане на операция за масово наблюдение и цензура, насочена към политическата реч на милиони американци“. (През юни Станфордският университет отрече, че групата е била разпусната, но призна, че грантовете за основаването ѝ „скоро ще бъдат изчерпани“. Той не отговори на молбата за коментар.)
Подобни организации са били засегнати от съдебни искове, призовки от Конгреса и проверки. Те носят имена като Graphika, Лабораторията за дезинформация на Вашингтонския университет, Лабораторията за дигитални криминалистични изследвания на Атлантическия съвет, Глобалния индекс за дезинформация, NewsGuard, Института за стратегически диалог и Центъра за противодействие на дигиталната омраза.
Последният се бори със съдебен иск от Мъск във връзка с доклад, публикуван през септември 2023 г., в който се твърди, че X на Мъск печели от неонацистки акаунти. Мъск също така съди Media Matters, либерална група за наблюдение на медиите, за това, че през ноември 2023 г. съобщи, че реклами на големи марки в X се появяват до постове, свързани с нацизма - дело, което все още продължава.
Дори някои правителствени инициативи са били обект на нападение, включително Центърът за глобално взаимодействие на Държавния департамент, който се занимаваше с чуждестранна информация, но сега е изправен пред закриване.
Насочването на вниманието към начина, по който се разпространява дезинформацията, не е незаконно, но критиците на тези групи ги наричат „индустриален комплекс за цензура“ - чувство, което се вписва опасно в коментарите на Тръмп, че американците имат „вътрешен враг“.
Тръмп обеща да „разруши режима на лявата цензура“, ако бъде преизбран, а проектът „2025“ на Heritage Foundation предлага да се прекрати всякакво държавно финансиране на изследванията на дезинформацията. По този начин Америка би станала по-уязвима за манипулации и заблуди, особено в момент, когато социалните мрежи, отчасти в отговор на нарастващия натиск, съкратиха своите екипи за доверие и безопасност и затвориха достъпа до изследователи, най-вече със спирането през август на инструмента за наблюдение на тенденции CrowdTangle от страна на Facebook.
В началото на октомври ръководителят на американската разузнавателна общност предупреди за сериозна заплаха от страна на чуждестранни участници, включително Русия, Иран и Китай, целяща да „подкопае доверието“ в социологическите проучвания и демократичния процес в САЩ, уж чрез социалните медии.
Предстоящите избори ще бъдат едни от най-оспорваните от десетилетия насам, което е предпоставка за появата на нови конспиративни теории за фалшифициран вот. Наричането на проучванията за дезинформация „цензура“ подкопава и без това оскъдните механизми за контрол и баланс, които имаме в големите технологични платформи. Това прави американците по-изложени на следващата буря.
Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, който пише за технологиите. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата „Превъзходство: AI, ChatGPT и надпреварата, която ще промени света.“