Социолозите са озадачени от мистериозните сили, които дърпат американците към две противоречиви версии на реалността.
В реалността, обитавана от републиканците, Джо Байдън не е спечелил президентските избори през 2020 г. Само 38% от тях казват, че приемат резултата от изборите, според проучване, публикувано наскоро от групата Bright Line Watch. Нещо повече, 80% от републиканците казват, че вярват, че демократите ще измамят на изборите следващия месец, като позволят на незаконните имигранти да гласуват. От друга страна, около една трета от демократите казват, че вярват, че опитите за убийство на Тръмп са били инсценирани, а повече от една трета твърдят, че Джей Ди Ванс е признал в книгата си, че е правил секс с диван.
Кой е виновен за тези погрешни убеждения? Твърде лесно е да се хвърли вината върху дезинформацията, разпространявана чрез социалните медии. Просто не е толкова просто, казва Дънкан Уотс, директор на лабораторията за изчислителни социални науки в Пенсилвания и съавтор на обзорна статия в Nature, наречена „Неразбиране на вредите от онлайн дезинформацията“.
Той каза, че според него журналистите и изследователите може би надценяват поляризиращото влияние на дезинформацията. Той и съавторите му се позовават на различни проучвания, публикувани между 2016 и 2022 г., които показват, че фалшивите новини са относително малък дял от това, което се разпространява в социалните медии.
Те се позовават на други данни, според които повечето потребители на социалните медии не са виждали „фалшива и подстрекателска“ дезинформация; тези, които са я виждали, са били крайни партизани, които са имали „силни мотиви да търсят такава информация“.
Освен това социалните медии може дори да не са най-важният източник на погрешни убеждения. Широко разпространената вяра на републиканците в откраднатите избори например води началото си от бившия президент Доналд Тръмп.
Брендън Нихан, политолог в колежа „Дартмут“, е съгласен с това. „Мисля, че е справедливо да се каже, че хората сякаш надценяват колко много дезинформация има [в социалните медии]“, казва той, особено когато се разглежда пропорционално на огромното море от съдържание, което тече около нас всеки ден.
Нихан се опасява, че повтарящото се послание, че дезинформацията е широко разпространена, е накарало хората да надценят значително частта от новините, които са очевидно неверни, и може да убеди някои да се съмняват в истинската информация - например в реалните съобщения за опити за убийство на Тръмп. И пропуска много други начини, по които хората биват заблуждавани, използвайки полуистини и изкривявания, които не се вписват в бинарната категоризация „вярно - невярно“.
Нихан е съавтор както на проучването, показващо разпространението на съмнителни убеждения, така и на статията в Nature, в която се предполага, че преувеличаваме вредите от онлайн дезинформацията. Той ми каза, че тези констатации може да звучат противоречиво, но това не е така.
Това е така, защото наличието на невярна информация не е най-доброто обяснение за широкото разпространение на съмнителни разкази, казва той. И дезинформацията не е непременно това, което привлича хората към противоположни версии на реалността.
Някои изследвания показват, че поляризацията е на първо място. Това мотивира привържениците на партиите да търсят и приемат фалшиви новини, които подкрепят тяхната страна. Изследователите биха могли да научат повече, ако се опитат да проучат каква е първопричината за поляризацията.
Основното обаче е, че много от нас не са толкова добре информирани, колкото биха могли да бъдат. Хората са склонни да приемат, че са добре информирани, дори когато не е така. Неотдавнашно проучване, публикувано в PLOS One, демонстрира това, като предостави на доброволци информация за училище, разположено на място, където пресъхва водоносен хоризонт. Училищните власти били изправени пред решение: да чакат и да се надяват на дъжд или да се слеят с друго училище. Участниците получиха информация или за едната страна на дебата, или за двете страни.
Доброволците, на които е бил представен аргумент в полза само на едната страна, съобщават, че са се чувствали уверени, че разполагат с цялата необходима информация. Изследователите нарекоха това явление „илюзия за информационна адекватност“. Като познат пример те използват автомобил, който е заседнал зад друг автомобил на знак „Стоп“, шофьорът натиска клаксона и не може да види пешеходеца, който се опитва да пресече.
В по-широкия свят на актуалните събития хората не получават онзи вид новини от различни гледни точки, които вестниците и някои телевизионни станции предоставяха на различни групи американци. Самото виждане на неконтекстуални заглавия в информационния канал не е достатъчно, за да направи потребителя на новини информиран.
Все още има много висококачествена информация - просто трябва да отделим време, за да я намерим. Наскоро попитах един привърженик на Тръмп откъде черпи информация за имиграцията и други въпроси, които силно го вълнуват. Той ми каза, че няма време да чете или да гледа новини по телевизията. Вместо това слуша дълги подкастове, докато работи; любимото му предаване е „Шоун Райън“, което е третият най-популярен подкаст в страната, само малко след Джо Роган. Когато предположих, че четенето е значително по-бърз начин за получаване на информация от подкастовете, той реагира така, сякаш съм предложил да получаваме новини от каменна плоча.
Затова дадох шанс на Шон Райън, като избрах сегмент за цензурата - тема, която съм изследвал в няколко колони. Гостът не представи своя гледна точка. Всичко беше инсинуация и предполагаем поглед отвътре към „цензурно-промишления комплекс“, който крие неща, които „те“ не искат да знаете. Това не беше дезинформация от типа на тази, която би се провалила при проверка на фактите - нищо от това не беше толкова конкретно - но беше много едностранчив поглед.
В експеримента за училището, изправено пред суша, доброволците не бяха толкова привързани към своите възгледи, когато впоследствие им беше представена другата страна, и също така не бяха толкова уверени, че напълно разбират проблема. Виждането на други страни на историята ни прави по-внимателни и по-скромни. Жалко, че толкова много от нас не отделят време за това.