Израелската атака срещу Иран в ранните часове на съботния ден, координирана с Вашингтон и ограничена до обекти на ракетната и противовъздушната отбрана, беше по-сдържана, отколкото мнозина очакваха, и може да подпомогне дипломатическите усилия за връщане на заложниците и ограничаване на бойните действия в Ливан и Газа.
Израел изчакваше, докато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се върне във Вашингтон от четиридневни консултации с израелски и арабски съюзници.
В серия от полети под прикритието на нощта и вероятно над враждебни територии, включително Сирия и Ирак, десетки израелски военни самолети прелетяха хиляди километри. Презареждайки гориво във въздуха, те се насочиха към военни обекти в три провинции в отговор на изстрелването на балистични ракети от Иран към Израел на 1 октомври.
Израел разпространи видеозаписи на министър-председателя Бенямин Нетаняху и военни началници, които координират действията си от бункер на Министерството на отбраната - рядко признание за атака срещу Ислямската република и разширяване на това, което досега беше предимно война в сянка.
Тя обаче избягваше петролни, ядрени и граждански инфраструктурни обекти в съответствие с искането на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, която ръководи опитите за намиране на решения на кризите, предизвикани от бруталното нападение срещу Израел преди година от страна на иранския пълномощник в Газа - „Хамас“. Министърът на отбраната на Израел Йоав Галант заяви, че през цялото време е бил в тесен контакт с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин.
Байдън заяви в събота, че се надява на спиране на цикъла от нападения. По време на телефонен разговор с екипа си по национална сигурност той е наредил да се положат „всички усилия“ за защита на Израел от евентуален ирански ответен удар и за защита на американските сили в региона, се посочва в изявление на Белия дом.
„Изглежда, че те не са поразили нищо друго освен военни цели“, каза Байдън пред репортери във Филаделфия, визирайки израелските удари. „Надявам се, че това е краят.“
Сдържаността на израелските действия в събота позволи на Иран да ги отхвърли като неефективни, като вероятно създаде предпоставки за ограничен отговор или за липса на такъв.
Първият вицепрезидент на Иран Мохамед Реза Ареф, публикува в профила си в X: „Силата на Иран унижи враговете на родината“, докато държавната телевизия интервюираше деца, които отиват на училище, и хора, които спортуват. Официалната информационна агенция Tasnim говори само за „запазване на правото на отговор“.
Говорителите на Израел представиха нападението в различна светлина - като доказателство за дълбокото познаване на иранските военни постове, за способността му да нанася удари навсякъде в страната и да изпрати послание на режима в Техеран.
„Сега топката е в полето на Иран“, заяви Амос Ядлин, бивш директор на израелското военно разузнаване, по Канал 12 още преди края на атаката. Според него целта е била да се покаже ясно на какво е способен Израел.
Операцията е била с кодово име „Дни на покаяние“ - препратка към току-що приключилия период от еврейския календар, която подсказва, че е трябвало да предизвика разкаяние, преосмисляне и нови решения - може би както сред приятели, така и сред врагове.
Регионалните съюзници на САЩ като Саудитска Арабия осъдиха израелската атака като нарушение на иранския суверенитет, но сред израелските служители се появиха подозрения, че Рияд е доволен от нивото на израелския отговор.
Израелските политически лидери отдясно и отляво на Нетаняху разкритикуваха нападението като пропусната възможност да се направи по-съществена стратегическа промяна, която показа това, което те окачествиха като нерешителност.
Други обаче отбелязаха, че острите атаки на Нетаняху срещу ливанската „Хизбула“ през последните седмици са имали огромно значение за възстановяването на възпиращата сила на Израел, разрушена от атаката на „Хамас“ на 7 октомври, при която загинаха 1200 души, а други 250 бяха отвлечени.
От една година „Хизбула“ обстрелва Израел в знак на солидарност с палестинците в Газа, които са подложени на израелски атаки. И двете организации, считани от САЩ и други страни за терористични групи, твърдят, че целта им е унищожаването на еврейската държава.
Израел не само изпрати войски в Южен Ливан, но и уби и рани висшите лидери на групировката и ликвидира много ракетни установки и складове.
Отдавна се прогнозира, че ако Израел нападне Иран, „Хизбула“ ще изстреля хиляди ракети с голям обсег в продължение на седмици към населените места на Израел, причинявайки сериозни щети и смърт.
Досега „Хизбула“ е успяла да изстреля само няколко такива ракети. Тъй като милицията на „Хамас“ също е силно разгромена, заплахата от нея значително намалява. Според представители на „Хамас“, които не правят разлика между бойци и цивилни, войната на Израел срещу „Хамас“ е отнела живота на около 42 000 жители на Газа. Освен това голяма част от крайбрежната ивица пострада в резултат на война, която беше остро осъдена по целия свят.
САЩ и други сили се опитват да възстановят армията и политическата структура на Ливан и да отдалечат „Хизбула“ от границата с Израел. Те също така се надяват да върнат у дома около 100-те израелски заложници, които „Хамас“ все още държи, и да постигнат договорености за възстановяване и управление на Газа, които да изключват „Хамас“ и израелските военни.
Ограниченият отговор на Израел в събота може да ускори тези процеси, включително включването на Обединените арабски емирства и други държави от Персийския залив във възстановяването на Газа, ако бъде постигнато прекратяване на огъня.
До президентските избори в САЩ на 5 ноември вероятно няма да се случи почти нищо значимо - и следващите стъпки на Израел вероятно ще зависят от това дали ще спечели Доналд Тръмп или Камала Харис.