Когато става въпрос за петрол и война в Близкия изток, моментът за продажба е, когато бомбите започнат да падат.
Поговорката „ купувай при слухове, продавай при факти“ се утвърди, тъй като пазарът осъзна, че най-лошите сценарии ще бъдат избегнати. През януари 1991 г. цените на петрола се сринаха точно когато американски военни самолети бомбардираха иракски позиции в окупирания Кувейт. През март 2003 г. цените спаднаха скоро след като американски ракети удариха Багдад в началото на войната в Ирак.
Сега, след удара на Израел по ирански цели, смятам, че пазарът ще следва подобен модел. Макар че би било погрешно да се пренебрегне напълно израелската атака - най-голямата въздушна бомбардировка, която Ислямската република е претърпявала от 40 години насам, най-лошият сценарий не се реализира. Ситуацията е променлива и много зависи от начина, по който Техеран ще реагира, но можем да направим няколко предварителни, предимно мечи заключения:
1) Израел ограничи ответните си действия до военни обекти. Той не удари нито ядрени обекти, нито петролни находища. По този начин израелският министър-председател Бенямин Нетаняху последва съвета на президента на САЩ Джо Байдън, който на 4 октомври заяви „Ако бях на тяхно място, щях да мисля за други алтернативи, а не за удари по петролни находища“. В събота иранските държавни медии бързо потвърдиха, че петролната индустрия произвежда и изнася суров петрол в „нормален режим“.
2) Засега Иран неглижира израелските бомбардировки. Държавните медии нарекоха ударите „слаби“ и твърдяха - невярно - че Техеран е „успешно прихванал“ атаката. Коментарът подсказва, че властите се опитват да управляват наратива, така че да не се налага реакция срещу нападението. Оман, който обикновено служи като посредник между Техеран и Вашингтон, също прокара същия сценарий. Външният министър на Оман заяви, че „щетите изглеждат ограничени“ - дипломатически код за „да приключим и да се върнем към статуквото, което преобладаваше преди няколко седмици“. Виждам много причини, поради които Техеран в крайна сметка ще приеме точно това.
3) Бичият разказ за петрола беше съсредоточен върху два елемента: Първо, че Израел ще атакува енергийни съоръжения в Иран; и второ, че Иран може да отговори, като се насочи към петролни находища в Персийския залив в Саудитска Арабия и други страни членки на ОПЕК+. Първият елемент от този разказ не се случи, а вторият днес изглежда още по-надежден, отколкото вчера. Както вече писах, петролният пазар не е оценил напълно промяната в тона на саудитско-иранските отношения и как тази промяна е намалила възможността за ирански удари срещу съседа. В събота Рияд предприе важна стъпка: Той публично осъди това, което нарече „военно прицелване срещу Ислямска република Иран“. За мен това звучи така, сякаш Саудитска Арабия прави всичко възможно да бъде оставена на мира.
4) Все пак рискът от непредвидени последици е огромен и би било непредпазливо да се предположи, че напрежението между Израел и Иран може да бъде овладяно завинаги. Тъй като търговията с петрол по време на тази геополитическа криза продължава, трябва да си спомним предупреждението на бившия министър-председател на Обединеното кралство Харолд Макмилан: „Събития, скъпо момче, събития.“ Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-голям е и рискът САЩ да наложат петролни санкции срещу Иран, което може да доведе до намаляване на предлагането. Това е особено вероятно, ако Доналд Тръмп спечели изборите. Това е единственият разказ, който остава интересен за биковете, тъй като производството на ирански петрол нарасна до шестгодишен връх, докато Белият дом досега си затваряше очите за санкциите.
5) Въпреки че Израел заяви, че всички цели са били „военни“, посланието му към Иран има важни последици за петролния пазар. Еврейската държава е поразила поне една цел в провинция Хузестан, където се намира производствената база на иранската петролна индустрия. Техеран съобщи, че са убити двама войници, обслужващи съоръжение за противовъздушна отбрана в Ахваз, столицата на провинцията. В Ахваз се намира и най-голямото петролно находище в Иран. Не вярвам в съвпаденията. За мен посланието е ясно: Израел казва на Иран, че икономическият му живот е в неговия обсег.
6) Нападението е извършено след като петролният пазар е затворил за уикенда, така че търговците имат достатъчно време да усвоят новината. Ако - голям „ако“ - Иран не даде сигнал, че ще предприеме ответни действия, вероятно поръчките за продажба ще надделеят, когато пазарът отново отвори в неделя вечер. В началото на понеделник биковете ще се надпреварват с времето. Декемврийският договор за опции върху сорта Brent, който е във фокуса на много бичи залози на стойност над 100 долара, изтича до края на работния ден в Лондон на 28 октомври. Без катализатор за повишаване на цените, тези бичи залози за опции ще се окажат неналични, което ще отвори вратите за продавачите.
7) Ако, както очаквам, военната премия спадне при повторното отваряне на пазара, търговците ще се съсредоточат отново върху мечите прогнози за търсенето и предлагането за 2025 г. Общоприетото мнение сега е, че предлагането ще надхвърли търсенето в началото на следващата година, като единственият истински дебат е за размера на излишъка. Допълнителни муниции за мечките дава и фактът, че петролният картел ОПЕК+ ще започне да изпомпва повече петрол от декември. При равни други условия повече петрол означава по-ниски цени. Още повече, ако премията за войната между Израел и Иран се изпари.