Масайоши Сон е човек на крайностите. Неговият залог за 20 млн. долара на Alibaba Group Holding Ltd. се превърна в най-успешния за всички времена, когато след десетилетие нарасна до над 70 млрд. долара. Той също така изгуби 70 млрд. долара от нетното си състояние при краха на дотком компаниите, но след това успя да събере един от най-големите инвестиционни фондове на всички времена - Vision Fund на стойност 100 млрд. долара - през 2017 г.
67-годишният мъж е бил на „въртележка“, която докарала повечето смъртни до доживотна психотерапия.
Той е безпардонен циркаджия, като веднъж заплаши да се самозапали, ако не получи лиценз за телекомуникации в Япония, и стреля от място в бизнес сделките. Казва, че е подкрепил Alibaba заради „силните и блестящи очи“ на основателя Джак Ма, и че е убедил престолонаследника на Саудитска Арабия да вложи 45 млрд. долара в неговия фонд Vision Fund в един 45-минутен разговор, като му е предложил „подарък от Маса, подарък за трилион долара“, според интервю на Сон от 2017 г. с Дейвид Рубенстийн от Bloomberg.
Сон - известен като „Маса“ - е толкова необичаен, че вече е обект на две книги, едната от бившия редактор на „Файненшъл таймс“ Лионел Барбър, а другата - от Алок Сама, бивш президент на телекомуникационния и технологичен гигант на Сон Softbank Group International. И двете рисуват портрет на глобален новатор, който изглежда никога не спи, но книгата на Сама „ Капанът на парите“ разглежда отблизо потенциалното въздействие на Сон върху процъфтяващия пазар на изкуствен интелект. „Амбицията на Маса Сон е да бъде върховен жрец на [ИИ]“, пише Сама.
„Той не е хазартен човек“, споделя Сама и добавя, че Сон е спечелил 10 пъти повече от това, което е загубил от WeWork, чрез инвестицията си в Arm Holdings Plc, фирмата за проектиране на чипове, която сега е в основата на амбициите му в областта на ИИ. „Той живее в бъдещето.“
Сон основава Vision Fund, за да се възползва от т.нар. сингулярност - хипотетичен праг, който понякога се определя като моментът, в който ИИ ще надмине човешкия мозък. Когато говори на годишното общо събрание на Softbank през изминалото лято, Сон заяви, че е обсебен от идеята да реализира „изкуствен свръхинтелект“ и е роден, за да го осъществи. Предишните му инвестиции са били само загрявка.
Затова не е изненада, че Сон е на гребена на вълната на изкуствения интелект. Миналия месец той инвестира 500 млн. долара в OpenAI чрез своя фонд Vision Fund, след като не успя да участва в предишните кръгове на финансиране на компанията за изкуствен интелект. По-рано тази година той инвестира 1 млрд. долара в британския производител на самоуправляващи се автомобили Wayve и вложи 20 млн. долара в Perplexity AI, която се бори с Google Search на Alphabet Inc. Наскоро Сон заяви пред инвеститорите , че ще продължи да инвестира в области като автономното шофиране, центровете за данни и роботиката с изкуствен интелект. Той ще има богат избор, тъй като още десетки стартъпи за генеративен изкуствен интелект се борят да покрият разходите за изчислителна мощност и са нетърпеливи за финансиране в бизнес, доминиран от технологичните гиганти.
Но Сон създава известен риск за всички останали участници в екосистемата. Разковничето е в заглавието на книгата на Барбър: Хазартният човек. Въпреки че според индекса на милиардерите на Bloomberg богатството му възлиза на около 16 млрд. долара, кариерата на Сон е била твърде противоречива. Неговият залог за WeWork - още една сделка, която е резултат от 12-минутна среща и пътуване с кола с основателя Адам Нойман - доведе до загуба от 32 млрд. долара за Vision Fund, тъй като стартъпът фалира. По-късно Сон нарече залога „глупав“, но изглежда, че подходът му към инвестирането не се е променил.
Едва ли днешният пазар на изкуствен интелект се нуждае от това. Той вече демонстрира динамика на раздуване на балони, с нарастващи оценки (здравей, Nvidia Corp.) и силен шум. Son заплашва да подхрани още повече тази динамика, тласкайки пазара към неустойчив растеж. За две години от стартирането на ChatGPT инвеститорите добавиха 8,2 трилиона долара към пазарните оценки на шестте най-големи технологични фирми, но пазарът на генеративен ИИ все още е в начален стадий и не се нуждае от такава нестабилност, каквато биха могли да внесат големите хазартни игри на ексцентричен милиардер.
Очевидната последица от вливането на огромни капитали в нови пазари е среда на напрежение, в която компаниите изгарят пари, за да растат експоненциално. Когато много от тези компании се провалят, те могат да се сринат грандиозно, както се случи с WeWork, с болезнени последици.
Днешният бум на изкуствения интелект се определя от хора с благородни цели. Водещите визионери в него, основателят на OpenAI Сам Алтман и основателят на Google DeepMind Демис Хасабис, се заеха да създадат свои версии на „супер ИИ“ с надеждата, че той ще повиши световния стандарт на живот, ще излекува рака и ще реши проблема с изменението на климата. Вместо това те действаха като фактически продуктови подразделения на Microsoft Corp. и Google, разширявайки господството на тези компании.
Пътят към ада е постлан с добри намерения. Очаквайте, че намесата на Сон ще направи този път най-малкото много по-неравен.