Израел постигна сериозни успехи срещу водачите на "Хамас". Не само елиминира Яхя Синвар, мозъкът зад терористичната атака от 7 октомври 2023 г., но и двама други лидери на организацията - Исмаил Хания и Мохамед Дейф.
Елиминирането им обаче има любопитен страничен ефект: то поставя в затруднение не само Международния наказателен съд в Хага, но и администрацията на президента Джо Байдън в Съединените щати, както и всички онези американски законодатели, които искат тяхната страна да се разглежда като подкрепяща, а не подкопаваща международното право.
Тези трима мъртви терористи, както се случва, също бяха триото, за което прокурорът на МНС, Карим Хан, поиска заповеди за арест по-рано тази година, цитирайки отвратителни „престъпления срещу човечеството“. Без тях вниманието сега се измества към другите две заповеди за арест, които Хан поиска по това време - ако не и по същите причини. Те посочиха премиера на Израел Бенямин Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант по обвинения, включително „принудителен глад на цивилни“ в ивицата Газа и други „нехуманни действия“.
Молбите на Хан сега са в процес на разглеждане пред трибунал от съдии, който чете бележки по исканията и в крайна сметка ще реши дали да удовлетвори исканията на прокурора. Дори ако заявленията преминат, няма шанс някой някога да бъде окован с белезници: Израел, подобно на САЩ, не е страна по Римския статут, който създаде съда. Вместо това ефектът ще бъде политически и дори геополитически.
Това е така, защото тези две от петте молби на Хан предизвикаха възмущение не само в Израел, но и в Съединените щати, до степен, която застрашава приемането на международното право от Америка като такова. Байдън, който надеждно, макар и понякога неохотно, пази гърба на Израел, веднага отхвърли обвиненията срещу Нетаняху и Галант като „възмутителни“. Произраелската десница на Америка беше и е разгневена от „моралната еквивалентност“.
Нищо в исканията на Хан всъщност не предполагаше „еквивалентност“. Петте хипотетични случая щяха да се развият по различен начин, всеки със своите обвинения, доказателства, график и присъда. Хан просто се опитваше да покаже на света, че не прилага международното право „избирателно“.
Но вредата е нанесена. Републиканците в Конгреса, с подкрепата на десетки демократи, обявиха война на МНС. Законопроект в Камарата на представителите ще санкционира всички онези – адвокати, съдии, държавни служители, чиновници – които помагат на МНС при разследването на тези случаи, и дори техните семейства, чрез блокиране на активи, забрана за пътуване и други подобни. На практика това би попречило на практиката на международното наказателно право. Друга версия е в Сената, където спонсорите наричат МНС „пародия на съд“.
Тази фундаменталистка атака срещу легитимността на съда е едновременно сюрреалистична и позната. САЩ бяха една от страните, които изготвиха Римския статут през 90-те години, но след това го отхвърлиха. (Америка отдавна има навик да се обръща по този начин, започвайки от 1920 г., след като създаде, но след това отхвърли Обществото на нациите.) Понякога Вашингтон си сътрудничи с МНС, например когато помага да се преследва руският президент Владимир Путин за зверствата му в Украйна. Друг път заплашва да „нахлуе“ в Хага.
САЩ внасят подобна амбивалентност в по-широката система от международно право и норми, ръководена от ООН и нейния трибунал, Международния съд, също в Хага. За разлика от Международния наказателен съд (който съди физически лица), Международният съд се занимава със спорове между държави, а Южна Африка заведе дело, обвиняващо Израел в геноцид в ивицата Газа. Израел „отхвърля тази кървава клевета с отвращение“, а САЩ отново застанаха на негова страна.
Въпреки че на теория този съд на ООН има юрисдикция както над САЩ, така и над Израел, трудно е да си представим, че и двете страни приемат всяко решение, което установява геноцид. В този случай въпросът ще бъде отнесен до Съвета за сигурност на ООН. Но САЩ имат право на вето там и биха защитили Израел, както обикновено, въпреки че администрацията на Байдън признава, че подобна политика на вето (практикувана също от Русия и Китай) кумулативно подкопава международния ред.
Израел отиде по-далеч в обръщането срещу системата. Говорейки пред ООН миналия месец, Нетаняху нарече организацията „блато от антисемитска жлъч“. Този месец Израел обяви генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за персона нон грата, като на теория му забрани напълно да влиза в Израел (дали това е законно възможно е спорно). Реторично, Израел е само на крачка от пълното излизане от ООН и по този начин от международната общност.
Ако САЩ се обвържат безусловно с Израел, те ще бъдат на същата траектория. Този път е невероятно опасен. Системата на ООН и всички свързани органи на мултилатерализма и правото бяха създадени - в развалините на Втората световна война и под американско ръководство - за да смекчат присъщата анархия на световните дела. Трябвало ли е някога да бъде перфектно? Разбира се че не. Целта му е най-добре описана като не „да ни заведе в рая, а да ни спаси от ада“.
Двете съдилища в Хага освен това разполагат с персонал от професионалисти с почтеност и отдаденост на доказателствата. Израел може да спечели тези дела. Той може също така да предотврати всякакви обвинителни актове в МНС (който има за цел да допълни, а не да замени функциониращите вътрешни правни системи) просто чрез достоверно разследване на самите обвинения. Междувременно САЩ трябва да си сътрудничат и с двата съда, като същевременно изяснят, че признават властта им по принцип, дори ако това означава раздяла с Израел един ден.
От своя страна, съдиите, които сега решават по двете останали молби на Хан, разбира се, трябва да се запознаят с доказателствата, но също така да са наясно, че перспективата да се търси отговорност от само две живи лица, и двете израелски, изглежда зле. Междувременно, докато останалите от нас очакват решението на МНС, можем поне да се успокоим, че лидерите на "Хамас", по всякакъв начин, освен законния, вече са срещнали справедлив край.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.