Разчитаме, че лекарите са в крак с най-новите постижения на медицинската наука. Ето защо е обезпокоително, когато бъдещите ни медицински специалисти не се обучават достатъчно или последователно по една много реална заплаха за общественото здраве - климатичните промени. След като лекари и студенти алармираха за това, се появиха нови инициативи като Европейската мрежа за образование в областта на климата и здравеопазването (ENCHE), която цели да обвърже по-пълно медицинската практика с климатичната криза. Необходимо е обаче да последват широкообхватни структурни промени.
ENCHE беше създадена миналата седмица от група от 25 медицински факултета от 12 европейски държави, сред които Великобритания, Франция и Германия. Мрежата, ръководена от Университета в Глазгоу, ще бъде първият регионален център на Глобалния консорциум за образование в областта на климата и здравеопазването (GCCHE) към Колумбийския университет в Ню Йорк.
Членовете на ENCHE са поели ангажимент да включат обучението по въпросите на климата в обучението на повече от 10 000 студенти по медицина, както и да провеждат кампании за структурни промени на високо равнище, например включване на тези проблеми в учебните програми, в професионалното образование и в изпитните комисии.
Пресечната точка между общественото здраве и климатичната криза е дълбока. Повишаващите се глобални температури не само застрашават това, което Световната здравна организация нарича „съществени елементи на доброто здраве“ - чист въздух, безопасна питейна вода, питателна храна и сигурен подслон - те оказват влияние и върху сърдечно-дихателните и инфекциозните заболявания; психичното здраве и бременността; както и върху грижите за децата и възрастните хора.
Например горещината влошава често срещани психични разстройства като тревожност и депресия, както и по-редки състояния като шизофрения. Лекарствата, които обикновено се използват за лечението им, също могат да направят горещото време трудно поносимо, защото засягат терморегулацията и нивата на течности в организма на пациента.
Въздействието на високите температури се свързва и с лоши последици за здравето на бременните жени и бебетата, като повишена честота на спонтанни аборти, мъртвородени деца, преждевременно раждане, вродени дефекти, диабет и хипертония по време на бременността и прееклампсия. Междувременно промените в климата означават, че преносителите на инфекции и свързаните с тях болести се развиват на нови места – за първи път денга се появява във Франция, Италия и Испания и се зачестяват случаите на лаймска болест.
Здравните специалисти са на преден план в борбата с тези въздействия и заемат централно място в процеса на адаптация в условията на глобалното затопляне. Досега опитите за включване на проблемите, свързани с климатичните промени, в обучението по медицина се прилагаха нееднозначно. В някои учебни заведения може да има един или двама ентусиазирани преподаватели, които да предават тези знания чрез модул за климата. В същото време други висши училища изобщо не предлагат такива програми.
Това е разбираемо: Климатичните промени не се разглеждаха като здравна криза, когато много преподаватели и практици са се обучавали, обясни ми Сесилия Соренсен, директор на GCCHE. „Те преподават това, което са научени да преподават.“
Съществуват и системни пречки. Макар че през последните години се наблюдава бурно развитие на изследванията на връзките между климата и здравето, новите концепции все още не са се наложили сред здравните специалисти. В съчетание с бума на новите медицински технологии имаме едно много сложно време да бъдеш лекар и трудности при включването на нови теми в учебните програми.
Целта на ENCHE е да подготви бъдещите лекари за новите медицински състояния, които преди може да са били специфични за определен регион, като топлинен удар и денга, и да ги обучи да се застъпват за зелени действия като активно пътуване и общностно градинарство, които са от полза за здравето и устойчивостта.
От ключово значение за постигане на реален напредък обаче ще бъде да институциите да задължат лекарите да изучават промените на климата. Студентите не се славят с това, че приоритизират знания, върху които няма да бъдат изпитвани - затова е важно темата да бъде включена в медицинските изпити. Не можем също така да чакаме десетилетия, докато лекарите, обучени в областта на климата, започнат да заемат висши длъжности, така че достигането до работещите професионалисти е също от решаващо значение. Въпреки това, да накараме водещи медицински училища да се ангажират с въвеждането на промените в климата в своите учебни програми е огромна стъпка напред.
Освен това секторът на здравеопазването също допринася за кризата с климата – около 5% от емисиите на парникови газове се дължат на здравеопазването, което е два пъти повече от авиацията.
През юли Кралският колеж по медицина във Великобритания публикува „зелен“ инструментариум, чиято цел е да съветва лекарите как да бъдат по-устойчиви. Препоръките включват намаляване на ненужното предписване на лекарства и на кръвните изследвания, когато това не се налага, както и идентифициране на пациентите, които са най-застрашени от въздействието на климата. Само смяната на инхалатора за астма, който е отговорен за 3% от въглеродния отпечатък на Националната здравна служба във Великобритания, може значително да намали емисиите.
Здравните ни системи са подложени на натиск, но кризата с климата застрашава да влоши ситуацията още повече. Обучението и практиката на здравните специалисти по света трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват реалностите на съвременната епоха. От това зависи човешкото здраве.