Страхът от престъпността и неспазването на обещанията за социални реформи започват да събарят някои от левите лидери в Латинска Америка, което дава възможност за завръщане на по-благоприятни за бизнеса правителства в региона.
В Колумбия първият ляв президент на страната Густаво Петро оглави затъваща икономика, рязко увеличение на насилието и престъпността и масово изтичане на богатство. В Чили младият ляв президент Габриел Борик на два пъти се опитва да пренапише конституцията, но не успява. За сметка на това в момента той предприема най-мащабните досега действия в страната, за да спре разпространението на организираната престъпност. И двамата бяха издигнати начело на управлението като отговор на вълните от протести и социални вълнения в региона с най-голямо неравенство в света в началото на десетилетието.
Левицата ще бъде изправена пред решаващ тест през следващата година, когато избирателите ще се отправят към урните в Еквадор, Боливия и Чили, и през 2026 г., когато ще се проведат изборите в Бразилия, Колумбия и Перу. Без значение как ще се представят отделните кандидати, новото проучване LatAm Pulse на AtlasIntel и Bloomberg News показва, че латиноамериканците стават все по-благосклонни към по-благоприятни за бизнеса икономически модели - тенденция, която със сигурност ще се засили, ако шоковата терапия, прилагана от либертарианския президент Хавиер Милей, се окаже успешна в Аржентина.
„ Ако погледнете целия регион, ще видите, че няма левичар на каквото и да е ниво, който да има шанс за преизбиране", казва Уил Фрийман, сътрудник по изследвания на Латинска Америка в Съвета за международни отношения. „Не мога да се сетя за нито една такава страна.“
Според проучването Петро и Борик имат най-ниските рейтинги на одобрение сред лидерите на най-големите икономики в Латинска Америка - съответно 40% и 39%. Забележителното изключение е бразилският Луис Инасио Лула да Силва, който успя да си осигури подкрепата на крехко мнозинство от населението почти две години след началото на мандата си. Клаудия Шейнбаум от Мексико, която встъпи в длъжност този месец, се радва на меден месец с избирателите след изборите.
Икономическите условия са от ключово значение за разбирането на падението на латиноамериканските левичари. Повече от половината от анкетираните в Чили и Колумбия смятат, че състоянието на тяхната икономика и пазар на труда е лошо. За разлика от тях бразилците са по-оптимистично настроени, тъй като брутният вътрешен продукт нараства повече от очакваното, а нивото на безработица е най-ниското от повече от 10 години.
Корупцията, престъпността и трафикът на наркотици са сред основните проблеми на всички анкетирани. Престъпността в частност се превърна в огромен проблем в целия регион - тя засилва ксенофобията, тъй като мнозина обвиняват мигрантите за нарасналото насилие и несигурност, и играе все по-голяма роля в последните местни избори. Лидерите в региона вече подражават на тактиката за борба с престъпността с твърда ръка на президента на Ел Салвадор Найиб Букеле, който наричаше себе си „най-готиния диктатор в света“.
В същото време отказът от държавна намеса би могъл да помогне на региона да постигне по-голяма икономическа стабилност и да даде на бизнеса по-голяма увереност, че при встъпването в длъжност на следващата администрация няма да се стигне до увеличаване на данъците или до преразглеждане на договорите и разпоредбите. Това също така означава, че евентуалните победители в предстоящите избори ще бъдат политически затруднени да провеждат популистки политики на експроприация и контрол на цените, които унищожиха икономиката на Венецуела въпреки огромните петролни резерви и доведоха Боливия до икономическа катастрофа.
Силно оспорваните избори във Венецуела поставиха дългогодишните съюзници на Николас Мадуро в Бразилия и Колумбия в отбранителна позиция и ги изложиха на нападки, че водят държавите си в същата посока. Икономиката на страната страда от години, като близо 80% от гражданите ѝ живеят в бедност.
„Икономическият либерализъм се е утвърдил много повече и е пуснал корени в обществото“, каза Андрей Роман, главен изпълнителен директор на социологическата компания AtlasIntel. „Средностатистическият латиноамерикански гражданин не се различава толкова много от средностатистическия гражданин на САЩ.“
Въпреки това концепцията далеч не е приета. Макар че над 40% от анкетираните във всяка от петте изследвани страни - Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия и Мексико - са категорично съгласни с идеята, че правителствата трябва да намалят разходите, вместо да увеличават данъците, няма консенсус по отношение на приватизацията, контрола върху цените или държавната намеса за предпазване на определени икономически сектори от конкуренция.
Относителният успех на Лула в укрепването на бразилската икономика, както и неговата популярност, създадоха предпоставки за очакваните нови напрегнати избори през 2026 г. Макар че неговата Работническа партия избра повече кметове този месец, отколкото през 2020 г., кандидатите, подкрепяни от бившия президент Жаир Болсонаро, имаха още по-силно представяне в ущърб на центристките партии, които продължават да се разпадат на фона на поляризацията в страната.
„В Бразилия лявата партия е начело, но с много повече проблеми и по-малко власт, отколкото Лула 1.0“, казва Изабела Калил, антрополог, която изучава десните движения.
Икономическият модел на Лула се съревновава с този, който се прилага в съседна Аржентина, където Милей без притеснение водеше кампания за необходимостта да се използва "моторна резачка" за държавните разходи. Ключовият въпрос за либертарианеца е дали популярността му ще оцелее в условията на рехава рецесия, когато повече от половината от населението вече живее под прага на бедността. Най-забележителното е, че Милей не се отказва от ангажимента си за бюджетен излишък, дори когато става въпрос за свещени крави като висшето образование и социалното осигуряване. Неотдавна Милей наложи вето на два закона, приети с голяма разлика в Конгреса, които биха увеличили разходите - изключително постижение в Аржентина, която е изправена пред дефицит и криза.
„Няма много либертариански президенти, така че по принцип много неща трябваше да се объркат, за да стигна дотук“, пошегува се Милей на неотдавнашна бизнес конференция в Буенос Айрес.
През първото тримесечие аржентинците са разполагали с внушителните 277 млрд. долара извън системата, което е около 10 пъти повече от песото в обращение, според официалната статистика. В резултат на зараждащия се успех на Милеи и щедрата данъчна амнистия досега аржентинците са върнали в системата зелени пари на стойност 13 млрд. долара - около два пъти повече, отколкото при подобна кампания на бившия про-бизнес президент Маурисио Макри.
„Когато погледнете доларовите депозити, това, което се случва, е шокиращо“, каза Милей на същото събитие.
Реформите в петролната индустрия на Аржентина отприщват вълна от инвестиции в известната шистова формация Вака Муерта, където според консултантската компания Rystad Energy AS производството може да надхвърли един милион барела дневно по време на мандата на Милей.
За разлика от все по-разделената левица, десницата, водена от фигури като Милей и Букеле, активно организира конференции на континента под шапката на Комитета за консервативно политическо действие (Conservative Political Action Committee, CPAC) и се ръкува с бившия президент Доналд Тръмп, въпреки основните различия в позициите им по отношение на митата и търговията.
„Имаме много пукнатини в левицата. В същото време имаме много различия между Тръмп и Болсонаро или Букеле и Милей, но мисля, че те са във фазата на приемане на различията си“, каза Калил. „Тези конференции са важни, защото помогнаха да се свържат важни актьори и представители на десницата“.
Бъдете убедени обаче, че левицата не е мъртва. Шейнбаум спечели гръмка победа в Мексико, дори след като предшественикът ѝ Андрес Мануел Лопес Обрадор подкопа доверието на бизнеса във втората по големина икономика в региона. В Еквадор Даниел Нобоа не успя да повтори успеха на Букеле в борбата с насилието на бандите и в резултат на това рискува да загуби преизбирането си в полза на по-либерален кандидат .
Дори в Боливия, където социалистическият икономически модел е в колапс, политическата опозиция е толкова дискредитирана и недолюбвана от коренното мнозинство, че няма ясен лидер, който да се възползва от разцеплението в управляващата партия.
В Чили Борик не може да се кандидатира отново предвид ограничението за един мандат в страната - но успехът или поражението на партията му зависи колкото от собствения му рекорд, толкова и от това кого ще издигне опозицията. Ако съперникът е твърде десен, това може да даде възможност на партията му да остане на поста си.
„Реалността в Латинска Америка, с малки изключения, е, че действащите управляващи губят“, казва Ерика Муйнс, бивш министър на външните работи на Панама и сътрудник в Харвардския университет. Тя посочи колко голяма част от региона все още няма достъп дори до някои от най-основните нужди и услуги, като например достъп до чиста вода. „Политическото махало се люшка напред-назад, докато регионът търси решения, които да отговорят на нуждите му. Изправени сме пред дълбоко обезпокоителни показатели за неравенство, които не се подобряват.“