Небето над Boeing Co. ще е мрачно, когато в сряда сутринта ще бъде публикуван отчетът за приходите за третото тримесечие, а главният изпълнителен директор Кели Ортбърг, който е на този пост едва от август, ще води първия си тримесечен конферентен разговор с анализатори за легендарната компания за самолети. Това е така, защото в същия ден стачкуващите работници ще гласуват по предварителното споразумение, което компанията постигна с ръководството на профсъюза през уикенда, и не е ясно дали новите условия са достатъчни, за да успокоят гневът, който се носи сред 33 000 работници, 95% от които гласуваха против първото предложение на Boeing на 12 септември.
Инвеститорите вече знаят, че Boeing ще отчете разходи в размер на 5 млрд. долара, най-вече за забавени самолети, и оперативна загуба от 1,3 млрд. долара. Компанията също така обяви планове за съкращаване на работната си сила с 10% и се стреми да пласира нови акции, за да набере около 15 млрд. долара. Така че резултатите от гласуването на синдикатите по предложението, които се очакват в сряда вечерта, ще засенчат всичко останало.
Ще приеме ли профсъюзът сделката? Тя включва увеличение на общата заплата с 35% за четири години, еднократен бонус от 7000 долара при подписване на договор, възстановяване на годишния бонус с гарантирано минимално изплащане от 4% и пенсионно споразумение 401(K) със 100% покритие. Повишението е предсрочно и ако се изчислява на годишна база, ще достигне 40%, пише в изследователска бележка анализаторът на JPMorgan Chase Сет Сейфман, което е и първоначалното искане на профсъюза. Boeing не се съгласи да възобнови изплащането на обезщетението за дефинирано пенсионно осигуряване, но внесе допълнителни 5 000 долара в план 401(К).
Работниците виждат в този момент шанс да си върнат това, от което се отказаха през 2014 г., когато Boeing използва заплахата да премести производството на нова версия на 777 от района на Сиатъл, за да прокара трудово споразумение. Победените работници в крайна сметка гласуваха в полза на премахването на техния план за дефинирано пенсионно осигуряване, увеличаването на разходите за здравеопазване и приемането на незначително увеличение на заплатите с 4% за осем години в замяна на паричен бонус от 15 000 долара.
И все пак одобрението от членовете на профсъюзите далеч не е сигурно. Разбира се, предварителната сделка, постигната между Boeing и ръководството на профсъюза, подпомогната от натиска на изпълняващата длъжността министър на труда Джули Су, се нуждае само от мнозинство от гласовете на членовете. Но работниците се подготвяха за възможността да отвърнат на удара на компанията, която ги победи през 2014 г. Тогавашният главен изпълнителен директор Джим Макнерни вече беше разположил фабриката за новия широкофюзелажен самолет 787 в Северна Каролина и беше поискал оферти от щатите, за да спечели производството на новия 777X.
Може би още по-обидно за работниците беше, че след като ги притисна на масата за преговори и ги обвърза с осемгодишен договор, Макнерни използва нарастващите печалби на Boeing, за да увеличи драстично дивидентите за инвеститорите и да увеличи обратното изкупуване на акции от 2014 г. насам. Изкупуването на акции продължи и при неговия наследник Денис Мюленбург, докато компанията не започна да се разпада след втората фатална катастрофа на 737 Max през март 2019 г.
Подходът на Boeing за водене на преговори с твърда ръка се оказа контрапродуктивен. Ожесточението между работниците и мениджмънта е част от постепенната деградация на трудовата култура, тъй като вземането на решения се прехвърля от инженерите към финансовия отдел. Решението да се построи 737 Max върху платформа, която датира от 60-те години на миналия век, вместо да се започне създаването на напълно нов самолет, в крайна сметка доведе до поражение. Компанията прикрива ключова промяна в софтуера като част от проекта в погрешно усилие да намали разходите за обучение на пилотите на Max. Това прословуто софтуерно допълнение стана причина за два инцидента, при които загинаха 346 души. Светът с изумление открива безпорядъка в производствените помещения, който става очевиден след инцидента през януари, при който тапа на вратата на самолет на Boeing избухва по време на полет.
Някога могъщ символ на американското производствено майсторство, Boeing изпадна в хаос заради съдебните дела, заведени от семействата на жертвите и Министерството на правосъдието. Смущаващи изслушвания в Конгреса документираха от информатори стремежа към печалба за сметка на безопасността. Федералната авиационна администрация, подложена на критики заради слабия си надзор, трябваше да се намеси, за да научи Boeing как да произвежда качествени и безопасни самолети. Сега компанията е в криза и излага на риск доставчиците си.
Boeing просто трябва да прекрати тази стачка, за да започне оздравителният процес, за който Ортбърг беше нает да се грижи. Членовете на Съюза знаят това. Те също така знаят, че са в най-силната позиция, в която някога са поставяли искания. Да се надяваме, че жаждата за отмъщение на членовете на профсъюза ще бъде изместена от удовлетворението, че най-накрая са надделели над Boeing с това последно предложение. Още по-важно е да се надяваме, че те искат да станат част от решението за връщане на компанията към позицията ѝ на производител от световна класа.
Ако сделката бъде приета, Ортбърг и ръководството на Boeing трябва да дадат своя принос за заздравяване на разрива с работниците. Обратът, на който инвеститорите разчитат под формата на огромен паричен поток, който чака да бъде освободен от изостаналите около 5500 самолета, ще зависи от това дали машинистите ще приемат визията на Ортбърг. Край на заплахите за преместване на производството с цел подбиване на профсъюза. Добре е бизнесът с търговски самолети да се раздвижи и новите самолети да са на път, преди Boeing да възстанови дивидента. Ортбърг може би трябва просто да се откаже от идеята за обратно изкупуване на акции.
От своя страна Ортбърг, който е завършил машинно инженерство в Университета на Айова, трябва да се вслушва в инженерите, а не във финансовия отдел, когато взема решения. Изборът му да работи от района на Сиатъл е добър знак. Сега той трябва да премести централата на Boeing от Арлингтън, Вирджиния, обратно в района на Пуджет Саунд.
Ако мнозинството от членовете на профсъюза гласуват в подкрепа на това предложение, договорът ще бъде с продължителност четири години. Това е много кратък период в индустрия, която изисква години за проектиране, сертифициране и производство на самолет. Ортбърг се нуждае не само от трудово спокойствие, но и от трудов партньор, за да извади Boeing от дълбоката дупка, в която е затънал. Надяваме се, че машинистите ще решат, че е време да се излекуват.
Томас Блек е колумнист на Bloomberg, който пише за индустриалния и транспортния сектор. Преди това е бил репортер в Bloomberg News, където се е занимавал с логистика, производство и частна авиация.