Популизмът вреди на икономическия растеж

Дегроутът, който имаше своя момент преди няколко години, приключи - почти със закъснение. Тъй като държавите в Европа и Северна Америка са изправени пред нарастващи дългове и застаряващо население, политиците отново говорят за това как да увеличат икономическия растеж Това е единствената им надежда

Проблемът е само един: никой не предлага политики, които действително да работят За целта е необходимо да се приеме промяната, а това е последното нещо, което всеки политик, отдаден на популизма, иска да направи.

Най-добрата скорошна илюстрация е интервюто на бившия президент Доналд Тръмп от миналата седмица с главния редактор на Bloomberg News Джон Микълтуейт Тръмп твърди, че не е необходимо да се притесняваме за дълга, създаден от неговите планове за разходи и намаляване на данъците, защото икономическият растеж ще донесе повече държавни приходи В центъра на плана му са много големи мита, които според него ще увеличат растежа, като насърчат повече компании да произвеждат стоки в САЩ.

Повечето икономисти са скептични. Като цяло митата струват скъпо на потребителите и нямат добри резултати в стимулирането на растежа. Митата на Тръмп няма да са по-различни.

Дори ако митата му успеят да върнат производството в Средния Запад - а това е много вероятно - те няма да увеличат растежа, който се дължи на три източника: капитал, труд и производителност. Изкушаващо е да се погледне към растежа на Китай през последните няколко десетилетия, подкрепен от неговата преработвателна промишленост, и да се заключи, че Америка би могла да постигне китайски темпове на растеж, ако САЩ произвеждат повече неща. Но китайската икономика расте толкова бързо, защото е толкова бедна. Само допреди няколко десетилетия тя беше едва индустриализирана икономика с предимно неквалифицирана работна ръка. Простото добавяне на капитал към икономиката му създаде много работни места в производството, които бяха по-продуктивни от тези, които населението му имаше преди това - селскостопанска работа в селските райони.

Както се убеждава китайското правителство, тази стратегия е ефективна само за известно време. След това ползата от добавянето на повече капитал намалява, работниците спират да стават по-продуктивни и растежът се забавя.

Икономиката на САЩ се справя по-добре от тези на другите световни лидери

Още по темата

Не лихвите, а икономиката е проблем за европейските акции

САЩ отчитат 1,8 трилиона долара годишен дефицит, най-високият извън Covid

Икономиката на САЩ достигна този етап на развитие преди десетилетия. Производството, което е останало в САЩ, се извършва с по-малко хора и е високопроизводително. Работните места в нискоквалифицираното производство отдавна са заменени от технологиите или преместени в чужбина, отчасти защото тези работни места не създават достатъчно икономическа стойност, за да бъдат добре платени. (Това, че работата в сферата на услугите не произвежда неща, не означава, че тя не е продуктивна.)

Не е ясно какви видове производствени работни места Тръмп би искал да върне в САЩ. Кандидатът за вицепрезидент Джей Ди Ванс предложи САЩ да се възползват от повече фабрики за тостери, което би означавало повече нискоквалифицирани, трудоемки работни места в производството. И това би могло да стимулира растежа, но само при определени обстоятелства - да речем, ако повечето работници в момента вършат нещо по-малко продуктивно, като например селскостопанска работа от XIX век.

В същото време безработицата в САЩ вече е ниска, така че няма пренасищане с работна ръка, която да търси нискоквалифицирани работни места в производството. Ако много работници напуснат сегашните си работни места, за да произвеждат тостери, много от тях ще бъдат по-малко продуктив ни, отколкото са сега, и това ще намали икономическия растеж на САЩ.

Ванс вероятно би възразил, че безработицата не разкрива цялата картина, тъй като коефициентът на участие на мъжете в активна възраст е спаднал, а включването на повече мъже на работа би помогнало на растежа (макар и не достатъчно, за да се платят предложените от Тръмп дългове). Той е прав, че отпадането на мъжете от работната сила е сериозен икономически и социален проблем. Но не е ясно дали това се случва, защото няма работни места. А съживяването на икономиката от 60-те години на миналия век ще върне САЩ само до БВП от 60-те години на миналия век.

И така, какво ще накара една икономика да расте? Когато една страна е толкова развита, колкото САЩ или много европейски страни, има само две неща: повече хора и по-добра производителност.

Първото е малко вероятно в този политически климат. Що се отнася до второто, предизвикателството е как да се създадат условия за разцвет на иновациите, тъй като иновациите - създаването на нови неща или създаването на съществуващи неща с използване на по-малко ресурси - водят до по-продуктивна икономика. В миналото САЩ са се развивали по-бързо от другите богати страни по няколко причини: дълбоки капиталови пазари, повече разходи за научноизследователска и развойна дейност, по-гъвкав пазар на труда - и изключителна способност за иновации и адаптация.

Съществуват дебати относно това доколко правителството трябва да участва пряко в иновациите. Някои твърдят, че то трябва да бъде основният иноватор; DARPA, която е агенция на Пентагона, е известна с това, че помогна за изобретяването на интернет. А президентът Джо Байдън се опита да насочи иновациите към определени сектори чрез субсидии и мита, които насърчават зелените технологии. Но ролята на частния сектор, който разчита на пазарните цени и на печалбите от поемането на рискове, е от решаващо значение за разработването на иновации, тяхното пускане на пазара и разпространението им в икономиката. Правителството може да улесни пазарните иновации, като предложи данъчни облекчения или просто се отстрани от пътя, като намали регулациите.

Тазгодишната Нобелова награда беше присъдена на икономисти за работата им по въпроса защо някои страни растат по-бързо от други. Работата им се отнасяше предимно за развиващите се страни, но е поучителна и за развитите страни.

И в двата случая институциите могат да насърчат растежа в частния сектор и да улеснят икономиката, която може по-добре да се адаптира към промените - например чрез насърчаване на по-гъвкави пазари на труда и закони за несъстоятелност, които не наказват твърде сурово неуспеха. Европейските бюрократи си блъскат главите как да стимулират растежа, но е достатъчно да погледнете усилията им да спрат напредъка на изкуствения интелект, за да разберете защо растежът там не процъфтява. Друг фактор е културата, а именно отвореността към промени и рискове. Канада разполага с толкова добри институции, колкото и САЩ, но расте по-бавно, защото е склонна да избягва риска.

Популисткият подем в САЩ с желанието му или да се върне към миналото, или да забави промените в настоящето, е това, което заплашва бъдещия растеж на страната. Планът на Тръмп за митата отхвърля това, което е направило американската икономика успешна. Икономическият растеж се дължи на приемането на бъдещето.

Алисън Шрейджър е колумнист на Bloomberg, който се занимава с икономика. Тя е старши сътрудник в Манхатънския институт и автор на книгата „Един икономист влиза в публичен дом: и други неочаквани места за разбиране на риска“.

Още по темата

Популистките лидери са измамата, която продължава да взема от нас

Популизмът и недоволството от Зелената сделка ще доведат до пъстър европарламент

Европейски лидери се опитват да разбият популистките вълни в държавите си

Как популистите се научиха да обичат враговете на своите народи