Ралито на развиващите се пазари закъснява и е лесно да се пропусне

Инвеститорите могат да научат полезен урок колко важно е навременното действие от възраждащия се фондов пазар в Китай.

Дори след ралито на китайските акции, което започна миналия месец, широко следеният индекс Hang Seng и индексът Shanghai Shenzhen CSI 300 не са по-високи, отколкото бяха преди почти две десетилетия. Не е само в Китай. Страната представлява почти една трета от индекса MSCI Emerging Markets Index и той също не е по-висок от нивото през 2007 г.

Оттогава ентусиазмът на инвеститорите към развиващите се пазари намаля. Една индикация е, че от 2005 до 2009 г. борсово търгуваните фондове, които инвестират в развитите страни, са получили пет пъти повече пари от ETF, които са насочени към развиващите се, според Bloomberg Intelligence. Това има смисъл, защото нововъзникващите пазари представляват малка част от глобалните акции по пазарна стойност. Но това съотношение скочи до 12 пъти през следващите пет години до 2014 г. и до 19 пъти от 2020 г.

^{Път към никъде | Акциите на развиващите се пазари не са постигнали никакъв напредък от почти две десетилетия}

Много пъти е имало ралита на развиващите се пазари през последните две десетилетия, но винаги за кратко. Те няма да останат изоставащи завинаги. Заедно страните в индекса на EM представляват около 40% от глобалното икономическо производство и са дом на стотици от най-големите и най-печеливши компании в света. В дългосрочен план техните акции трябва да се представят толкова добре, колкото тези в развитите страни, и те са го правили исторически, макар и не винаги по едно и също време. Наскоро обявените мерки за стимулиране в Китай могат да предизвикат дългоочаквано възраждане на нововъзникващите пазари и ако е така, инвеститорите, които чакат отстрани, вероятно ще пропуснат повече от възхода, отколкото предполагат.

Това е така, защото голяма част от печалбите на бичи пазари обикновено идват рано. Данните за нововъзникващите пазари датират само от края на 80-те години на миналия век, но данните за американските акции са по-дълги - и поучителни. Преброих 12 бичи пазара за индекса S&P 500 от Втората световна война насам и средно една трета от общата възвръщаемост беше постигната през първата година. Три забележителни изключения бяха дългите бичи пазари, които започнаха през 1949, 1987 и 2009 г. В тези случаи инвеститорите можеха да изчакат първата година, без да пропуснат много.

^{Закъснението при бичи пазар може да струва скъпо | 12-те бичи пазара в S&P 500 след Втората световна война}

Проблемът е, че е невъзможно да се знае колко дълго ще продължат бичите пазари. Средната им продължителност е малко над пет години през последните осем десетилетия, но с много вариации около тази средна стойност. Изчакването да се види как ще се развият нещата щеше да струва скъпо. Като се изключи първата година на всеки от последните 12 бичи пазара, общата възвръщаемост на S&P 500 спада с 3,8 процентни пункта годишно от 1946 г. насам.

Инвеститорите рутинно плащат неустойка, когато не преценят правилно пазарите. Годишният доклад Mind the Gap на Morningstar измерва разликата между възвръщаемостта на фондовете и каква част от тази възвръщаемост са уловили инвеститорите. Всяка година докладът показва, че инвеститорите рутинно не успяват.

Това също така силно предполага, че колкото по-променлива е една инвестиция, толкова по-голям е дефицитът. Докладът не отделя нововъзникващите пазари, но недостигът за инвеститорите в фондове за акции извън САЩ е бил 0,7 процентни пункта годишно през 10-те години до 2023 г. И като се има предвид, че акциите на развиващите се пазари са сред най-нестабилните, има голяма вероятност разликата им да е още по-голяма.

Решението е скучно, но ефективно: Решете каква част от портфолиото си от акции искате да разпределите за развиващите се пазари и се придържайте към него. Когато се съмнявате, добро правило е да се проследи делът на нововъзникващите пазари в световната пазарна стойност, който в момента е около 10%. Поддържането на това ниво ще изисква добавяне към нововъзникващите пазари, когато те се представят по-слабо, което е последното нещо, което някой иска да направи в този момент - и точно обратното на това, което инвеститорите правят през последните години, както показват данните за потока на ETF.

И в този момент помага да си припомним, че нововъзникващите пазари не винаги изостават. През по-голямата част от 2000-те те бяха мястото, където индексът на EM изпреварваше S&P 500 с удивителните 21 процентни пункта годишно от 2001 до 2007 г.

^{Развиващите се пазари не винаги са били недолюбвани | Оценките в развиващите се страни някога са били по-високи от тези в САЩ}

Те също бяха по-търсени от американските акции. През 2007 г. индексът на EM се търгуваше с 25% премия спрямо S&P 500 като кратно на 10-годишната средна печалба след инфлацията. Сега е обратното, като нововъзникващите пазари се търгуват с 44% отстъпка. В крайна сметка ще се обърне отново - предварителен преглед на това докъде може да стигне това рали на Китай и нововъзникващите пазари.

Нир Кайсар е колумнист на Bloomberg, който пише за пазарите. Той е основател на Unison Advisors, фирма за управление на активи.

Още по темата

Петко Вълков: Инфлацията изглежда под контрол и ЕЦБ се заема с икономиката

Цената на спот златото надхвърли $2700, като металът удължава цикъла на рекорди

BlackRock се готви за третото си голямо и най-дръзко придобиване