Ето малко антимонополна информация за вас. Колко време отнема на антимонополните органи на Европа да накажат компания, след като посочат нейните нарушения? Отговорът: около година. Когато Европейската комисия официално се оплака от правилата на Apple Inc. за стрийминг през февруари 2023 г., последва глоба от 1,8 милиарда евро (2 милиарда долара) през март 2024 г.
Но европейските регулатори наскоро направиха нещо странно. След като обърнаха внимание на антиконкурентните практики на Google в онлайн рекламата през юни 2023 г., те все още не са обявили какво ще бъде наказанието — това, което всички очакват.
Защо закъснението? Може би защото жалбата на комисията съдържаше впечатляваща заплаха: „структурни мерки“, т.е. възможно разделяне на Google. Би било политическо безразсъдство Европа да действа сама в стремежа си да раздели една от най-големите компании, излязли от САЩ. Спомнете си колко пъти Доналд Тръмп е обвинявал европейските регулатори в омраза към Америка. Дори Барак Обама е отправял критики към континенталните борци срещу монополите за антиамериканизъм. Това само би засилило реториката.
Комисията вероятно чака своите колеги от Вашингтон да направят ход. По-рано този месец Министерството на правосъдието на САЩ съобщи на съдия, че също обмисля структурни мерки за Google. Министерството ще представи своите преработени предложения през ноември, а съдията Амит Мехта — който вече е постановил, че Google е монополист — ще реши по тези предложения през август 2025 г. Google заяви, че предложенията на Министерството на правосъдието „надхвърлят“ правните въпроси в делото и представляват „прекомерно вмешателство на правителството“.
Някои анализатори от Wall Street не очакват разделяне, като посочват, че Google ще задържи усилията на Министерството на правосъдието в съда за години напред. Но това ще бъде по-трудно, ако европейските регулатори се присъединят към американските си колеги. Заповед и от САЩ, и от Европейския съюз би създала огромен натиск върху Google, включително продължителна правна битка на два фронта и удар по общественото мнение и доверието на инвеститорите.
Исторически, служители от двете страни на Атлантика са имали конфликти. През 2001 г., след като Министерството на правосъдието одобри сливането между General Electric Co. и Honeywell International Inc., Европейската комисия го блокира. Така започна ера на напрежение относно обхвата на антимонополните закони на ЕС и самата антимонополна философия.
Американските регулатори десетилетия наред бяха привърженици на т.нар. Чикагска школа, която дефинира потребителските щети в тесни граници на повишение на цените. Монополите бяха лоши, защото увеличаваха цените. Но с появата на големите технологични компании, които доминират много пазари, Европа разшири дефиницията за вреда, включвайки ерозия на личното пространство и потребителската автономия.
Днес регулаторите от двете страни започват да се съгласяват по този въпрос. През 2021 г. президентът Джо Байдън подписа изпълнителна заповед за насърчаване на конкуренцията в американската икономика и заяви, че Америка е избрала „грешен път“ преди 40 години, следвайки „заблуждаващата философия на хора като Робърт Борк.“ Борк е правен учен, който през 70-те години популяризира преобразуването на антимонополната политика в САЩ според принципите на Чикагската школа.
Това кредо, което сега се оказва остаряло в антимонополните кръгове както във Вашингтон, така и в Европа, е причина за голяма част от регулаторната инерция, която защитаваше корпоративните интереси на големите технологични компании досега. Вредата за потребителите беше просто трудна за доказване. Това, което регулаторите наричат монопол, технологичните компании наричат „екосистема“, която осигурява безпрецедентно удобство и радост за потребителите.
Вземете например смартфона си. Когато Google е по подразбиране търсачка на iPhone и Android телефони, можете да търсите в интернет безпроблемно от началния екран. И сега, когато Google интегрира най-новия си модел на изкуствен интелект, Gemini, в своята Android операционна система, мощен цифров асистент може да обобщи последните три съобщения от училището на вашето дете във вашата поща в Gmail.
И в двата случая „вредата“ не е очевидна, но е там, ако се вгледате по-внимателно. Интеграцията на Google в милиони телефони също убива всякакви шансове за конкурентни търсачки да спечелят пазарен дял. А новите технологии на изкуствения интелект заплашват да ерозират автономията на потребителите, давайки на компания като Google безпрецедентно влияние върху нашите комуникационни канали, в допълнение към всички лични данни, които вече притежава за нас и поведенческите насоки, които получаваме от нейните пристрастяващи дизайни.
Ясно е, че регулаторните наказания почти не са засегнали тази нарастваща власт и влияние. Глобите вредят почти толкова, колкото глоба за превишена скорост. Когато Федералната комисия по търговията глобява Meta Platforms Inc. с 5 милиарда долара през 2019 г., акциите на компанията се повишават. Заповедите за промяна на поведението също имат ограничения, тъй като регулаторите трябва да гарантират, че компанията спазва правилата.
За да имат реален ефект, регулаторите трябва да преследват структурните мерки, за които намекнаха. Макар че това би било безпрецедентно за технологичната индустрия, историята показва, че подобни действия могат да бъдат от полза за пазара.
Раздробяването на AT&T през 80-те години доведе до вълна от иновации, докато споразумението на Microsoft Corp. през 2001 г. да споделя информация за своите системи помогна за създаването на нови възможности за конкурентите и стартиращите компании.
Но регулаторите в САЩ и ЕС ще трябва да обединят усилията си, за да избегнат провал. Заявлението на Министерството на правосъдието този месец изглеждаше като хвърляне на спагети върху стената, за да видят кое ще залепне, и включваше спиране на Google от използването на продукти „като Chrome, Play и Android, за да се облагодетелства търсенето в Google.“
Има и други подходи, които агенцията може да предприеме, като например принуждаване на Google да раздели своя бизнес с рекламни технологии, за да ограничи способността на компанията да използва доминиращото си положение. По-радикална идея, предложена от Ричард Крамър, ръководител на Arete Research в Лондон, е да отдели цялата рекламна мрежова инфраструктура на Google като обществена полза с ограничени маржове. Това би могло да реши някои от по-големите проблеми на онлайн рекламния пазар, като неговата непрозрачност, прекалено високите разходи и почти тоталната доминация на Google. (Около 80% от приходите на компанията идват от онлайн реклама.)
„Искаме Европейската комисия да координира внимателно с американските си колеги, за да проектира раздробяване, което наистина ще работи“, казва Кори Крайдър, старши сътрудник в Института за отворени пазари, който тази седмица се присъедини към няколко други граждански организации, призовавайки ЕС да раздели Google.
Говори се, че Европейската комисия ще вземе решение относно доминацията на Google в рекламните технологии до края на 2024 г. Друг слух, съобщен от Reuters през септември, е, че комисията няма да призовава за раздробяване. Нека се надяваме, че това не е така, и вместо това Европа ще изчака любезно Вашингтон да подкрепи своето предложение през ноември и след това ще направи своя призив за разделяне. За ръководителя на Европейската комисия по конкуренцията Маргрете Вестагер, която приключва мандата си следващия месец, това би било достойна лебедова песен.
Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, която пише за технологиите. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата We are Аnonymous.