Лидерът на "Хамас" Яхия Синуар щеше да отпразнува смъртта си, ако беше жив, за да я види, и светът трябва да направи същото - макар и по много различни причини.
Израел потвърди убийството на 62-годишния терорист чрез ДНК тестове в четвъртък, след като той беше прострелян заедно с двама други мъже при сблъсък с израелски войници в южната част на Газа. Синуар се виждаше като съвременен Саладин - лидерът, който обедини разпокъсания арабски свят и отвоюва Йерусалим от християнските кръстоносци през 1187 г. - както и доброволен „мъченик“ за палестинската кауза.
И все пак Саладин беше всичко, което Синуар не беше: разумен военен командир и държавник, който уважаваше човешкия живот и религиозните различия. Далеч от Саладин или какъвто и да било спасител, Синуар донесе катастрофа на собствения си народ в пресметнат акт, който използва масовото им страдание като катализатор, за да предизвика регионална война срещу Израел. Той не беше мъченик. Той беше чудовище.
Смъртта на Синуар може да се превърне във възможност за палестинците. Той прекара години в отклоняване на огромни суми от помощи за изграждане на тунели, дълбоко под пренаселените градове в Газа, в подготовка за войната, която предизвика с терористичната атака срещу израелците през октомври миналата година. Палестинските цивилни не бяха поканени да се скрият в тунелите му от бомбардировката, която той знаеше, че ще последва. Тяхната роля беше да умрат над земята.
Неговите последователи вече могат да сложат край на тази лудост, като освободят останалите израелски заложници, които държат, и договорят каквото би било равносилно на помилване при предаване и изгнание. Те споделяха каузата със Синуар и го последваха до най-тъмните места. И все пак това в крайна сметка беше неговата война. Той е бил нейният архитект и според съобщенията не е споделял подробности за планирането или графика нито с тогавашното политическо ръководство на "Хамас" в Катар, нито с неговите спонсори в Иран.
Ще има прецедент за такава промяна на мнението, ако "Хамас" сега поиска мир. Докато беше в израелски затвор за убийство на предполагаеми сътрудници, Синуар се противопоставяше толкова дълго на сделката от 2011 г. за освобождаване на повече от 1000 палестинци - включително и него - за един израелски войник, че затворът го постави в изолация, за да може преговорите да приключат, което направиха с по-малко непримирими лидери на "Хамас". (Синуар искаше дори тези, признати за виновни за най-тежките терористични атаки срещу израелци, да бъдат добавени към размяната.) Палестинците в Газа ще благодарят на наследниците на Синуар само ако последват примера им и постигнат споразумение за прекратяване на огъня сега, когато него вече го няма.
Смъртта на Синуар е еднакво огромна победа за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и той трябва да се възползва бързо. Рискът от убийство за отмъщение срещу останалите заложници, които "Хамас" държи, е висок.
Израел трябва да сигнализира на "Хамас" и уморените посредници за прекратяване на огъня в Газа, че вижда отстраняването на Синуар като шанс за прекратяване на боевете. Нетаняху може да обяви победа. След това той може да продължи, като призове "Хизбула" да уважи твърдението си, че ще спре да атакува Израел, ако бъде постигнато прекратяване на огъня в Газа. Той би могъл да предложи изтегляне на израелските сили от Южен Ливан, стига "Хизбула" да направи същото - както резолюция на ООН нареди на тази огромна, неофициална въоръжена милиция да направи още през 2006 г.
Крайният резултат би бил, че Нетаняху постига заявените си военни цели и на двата фронта – връщане на заложниците от Газа, създаване на условия за евакуираните израелци да се завърнат у дома на север и нанасяне на безпрецедентни щети и на двете терористични групи.
За съжаление, това не е най-вероятният резултат. Невъзможно е да се знае какво ще бъде състоянието на ума сред наследниците на Синуар, но някои със сигурност ще настоявят за избиването на заложниците и продължаването на битката. Междувременно Нетаняху може да използва смъртта на Синуар като доказателство, че използването на сурова сила за налагане на нов ред в региона работи. Реалността е, че Израел няма да може да постигне постоянната сигурност, за която жадува, докато не уреди палестинския си въпрос по един или друг начин - но вече е ясно, че това не е ограничение, което Нетаняху приема.
Вместо да намали напрежението, той може да избере да удвои военните усилия на Израел в Газа, Ливан и срещу Иран. Нито една от тези войни не предлага лесен изход, обещавайки продължителни окупации и потенциално сериозни загуби на живот и просперитет за Израел. Всъщност той би рискувал в крайна сметка да се провали във всички тези военни цели в опита си да ги направи абсолютни.
Ако това е пътят, който Нетаняху избере, той ще даде на Синуар в смъртта му войната, която не успя да постигне приживе.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.