В интервюто си тази седмица с Джон Микълтуейт, главен редактор на Bloomberg News, бившият президент Доналд Тръмп предложи малко необичаен аргумент в полза на митата, които нарече „най-красивата дума в речника“. Той предположи, че тарифите не са основно за защита на националната индустрия. По-скоро те могат да послужат като средство за привличане на преки чуждестранни инвестиции в САЩ.
И все пак тази защита на тарифите също е недостатъчна.
В интерес на Тръмп, имало е моменти, когато тази стратегия е работила, поне частично. През 80-те години на миналия век САЩ заеха твърда протекционистка позиция по отношение на вноса на японски автомобили и поискаха „доброволни“ квоти. Големите японски производители на автомобили, за да си осигурят по-дългосрочен достъп до американския пазар, създадоха заводи за производство на автомобили в САЩ, включително в Кентъки и Тенеси. Японските работници се оказаха в по-лошо положение, а ограниченията за автомобилите може би струваха на американските потребители 5 млрд. долара годишно, но САЩ привлякоха повече чуждестранни инвестиции.
Като по-обща стратегия обаче това е рискован и неразумен подход.
По време на дебатите за Brexit преди почти десетилетие периодично се изказваше мнението, че по-високите търговски бариери на Великобритания с ЕС биха могли да доведат до благоприятен ръст на преките чуждестранни инвестиции, които да обслужват британския пазар. Досега Великобритания продължава да тъне в стагнация, а преките чуждестранни инвестиции в страната са намалели. Доколкото една държава не е част от световната система за свободна търговия, инвестирането в нея може да се окаже по-малко желателно.
Сега разгледайте САЩ. Това е много по-голям пазар от този на Великобритания, но въпреки това търговската война на Тръмп няма да успокои по никакъв начин чуждестранните инвеститори. „Америка на първо място“ е голяма част от основното послание на Тръмп и чуждестранните инвеститори може да се опасяват, че техните права в дългосрочен план няма да бъдат напълно зачитани при такъв режим. За разлика от тях заплахата на Роналд Рейгън към японските автомобилопроизводители преди четири десетилетия беше една малка част от по-широк ангажимент към САЩ като (предимно) свободно търгуваща страна.
Справедливо е да се каже, че Тръмп не споделя този ангажимент. Според плановете на Тръмп за повишаване на митата САЩ ще се откажат от всички свои предишни търговски споразумения, включително със съседите и основни търговски партньори Канада и Мексико. Дали някой би се изненадал, ако следващата стъпка на Тръмп е да наложи по-висока ставка на корпоративния данък върху капитала с чуждестранно участие в САЩ?
Страните, които са успели да привлекат чуждестранен капитал, като Сингапур и Ирландия, обикновено следват подобна стратегия: Те са надеждни, предсказуеми и държат на думата си.
Ако САЩ наложат мита върху вноса, включително върху вноса от своите съюзници, те могат да очакват, че много от тези съюзници ще предприемат ответни мерки със свои собствени мита. Това означава, че чуждестранен завод в САЩ ще бъде в неизгодна позиция, когато продава в чужбина. По-добре е компаниите да изградят завод в Канада, откъдето биха могли да изнасят по-свободно за Мексико и Европейския съюз, да не говорим за Азия и други части на света.
Тези фактори намаляват способността на Америка да привлича преки чуждестранни инвестиции чрез по-високи митнически ставки. Вътрешният пазар на САЩ е важен, но той не е всичко.
Освен стратегическите опасения, в икономическата логика на плана на Тръмп има огромна дупка. Той вижда голяма част от търговията като меркантилна игра с нулев резултат: Вносът е лош, износът - добър. В името на аргументацията приемем, че това е вярно. Сега да приемем, че САЩ предлагат някаква политика за привличане на повече преки чуждестранни инвестиции - независимо дали става въпрос за мита или нещо друго.
Какво ще се случи със стойността на долара? Тя ще се повиши поради притока на нови капитали. Какво ще се случи тогава с вноса на САЩ от чужбина? Ами, той ще поевтинее, така че също ще се повиши. А какво ще стане с износа? По-скъпият долар би го санкционирал на световните пазари и той би намалял.
Урок: Едноличната мания за преки чуждестранни инвестиции ще навреди на търговския баланс на съответната страна.
Тръмп иска да има и двете възможности. Той иска по-голям приток на капитали, както и по-голям приток от приходите от износ. И все пак международните сметки трябва да се балансират. В сегашния си вид САЩ са много добри в привличането на капитали от чужбина и тези капитали помагат за финансирането на търговския дефицит от страна на стоките и услугите, като по този начин балансират равновесието. По-високият нетен износ и по-високият нетен приток на капитал, в тандем, няма да се случат просто така - и е глупаво да се очаква, че ще се случат.
Казвал съм го и преди, но трябва да се повтори: Протекционистите грешат в много неща, свързани със свободната търговия.