Лесно е да се отнасяме с презрение към мироопазващите сили на ООН. След като им беше възложено да отговарят за Босна и Руанда, последва геноцид. Създадени, за да въведат ред в хаоса в страни, в които законите не работят, „сините каски“ много често се забъркват в рекетьорски скандали. Понякога изглежда, че колкото повече миротворци са необходими, толкова по-малко постигат.
Въпреки това в голямата си част това презрение е политизирано или необосновано, като се пренебрегват строгите рестрикции на пълномощията, които държавите членки дават на мироопазващите мисии. Забравя се също така, че единствената причина за изпращането на „сините каски“ е, че ситуацията вече е катастрофална: Какъвто и да е проблемът, той се е оказал неразрешим за участващите страни.
Сега Израел отново нахлува в Южен Ливан. За това имаше основателни причини, като се има предвид, че „Хизбула“ в продължение на една година изстрелваше ракети през границата. Въпреки това обаче тази война е война на възможностите и изборите. Прекратяването на огъня в Газа можеше да сложи край на ракетния обстрел от Ливан и да направи Северен Израел по-безопасен, поне засега. Министър-председателят Бенямин Нетаняху предпочете инвазията, в опит да намери окончателно решение за изход от затрудненията за сигурността на Израел.
ООН трябва да отговори. Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ) осъществяват контрол върху областта, от която „Хизбула“ изстрелва повечето си ракети и преди години трябваше да помогне за прочистването на Южен Ливан от всички въоръжени сили, различни от официалната ливанска армия. Това не се случи. Понастоящем тя е на пътя на Силите за отбрана на Израел, които през последните дни многократно обстрелват постовете и щаба на ЮНИФИЛ и раняват миротворци, събарят наблюдателна кула и разбиват портите, за да влязат със сила в комплекса.
В неделя Нетаняху се обърна директно към генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, като заяви, че макар да съжалява за пострадалите миротворци и че Израелските отбранителни сили правят всичко възможно, за да избегнат това – за всичко е виновен Гутериш; с отказа си да изпълни исканията на Израел да изтегли около 10 000 миротворци на ООН от огневата територия, генералният секретар излага живота им на риск и ги превръща в заложници на „Хизбула“.
Ако това ви звучи като сплашване, то е така. Това е и неразумно, защото гарантирано ще отчужди още повече 50-те страни, които предоставят войски, сред които са Индонезия, Италия, Франция, Южна Корея, Китай, Ирландия, Полша и Германия.
Израелците разбираемо са разочаровани от неуспеха на ЮНИФИЛ да реши проблема им с „Хизбула“. Нетаняху предпочете това нашествие, за да оформи войната в Газа като част от по-широк конфликт с Иран, и за това се радва на силна подкрепа у дома. Изтъкнах защо е малко вероятно това да успее при липсата на по-широкообхватна политическа стратегия, която е неприемлива за екстремистите в правителството на Нетаняху, но все пак именно главнокомандващият на ЦАХАЛ, а не Гутериш, е този със законово задължение да гарантира, че мироопазващите сили няма да пострадат.
Армията на Израел твърди, че е открила обширна мрежа от тунели и бази на Хизбула на север от границата. Според Израел тези съоръжения са били в процес на подготовка за друга атака в стила на тази от 7 октомври и са се намирали в близост до пунктовете за наблюдение на ООН, така че няма как те да не са знаели за тях. Ясният намек е, че ЮНИФИЛ е прикривал действията на „Хизбула“ поради некомпетентност или съучастие.
Ако прочетете редовната информация на мироопазващите сили в Ливан до генералния секретар на ООН, ще видите, че службата докладва за граничните дейности на „Хизбула“, които включват поставянето на корабни контейнери, собственост на „Зелени без граници“ - екологична благотворителна организация, която всъщност е прикритие на „Хизбула“. Тя е санкционирана като такава от Министерството на финансите на САЩ през август 2023 г. В докладите на ЮНИФИЛ се изразява тревога във връзка с предназначението на контейнерите, техните камери за видеонаблюдение, оборудване за сондиране и използването им за блокиране на патрулите на миротворците.
В докладите се посочва също как ливанската армия, на която ЮНИФИЛ следва да помага да установи контрол над южната част на страната, е възпрепятствала придвижването на наблюдателите на ООН по определени пътища и е блокирала достъпа до съмнителни обекти. В тях се съобщава подробно и за хитростите, които държат Ливан слаб и на практика неуправляем, като създават вакуум, в който „Хизбула“ и нейните ирански поддръжници да действат. За тези години 329 миротворци са загубили живота си в рамките на мисията.
След това се запознайте с правомощията от 2006 г., и по-специално с тези, посочени в Резолюция 1701 на ООН. Основната цел е да се следи за изтеглянето на всички останали въоръжени формирования от ливанската армия в южната част на страната. Държавите членки обаче не са дали на мисията нито задачата да разоръжи когото и да било, нито средствата да го направи. В резолюцията се говори за твърдост, но тя е създадена по глава VI от Устава на ООН (за „мирни спорове“), а не по глава VII (за „заплахи за мира“), която би разрешила използването на сила, извън самозащитата. Израел, трябва да му се признае, искаше да използва рамката на глава VII, която може би щеше да направи мисията по-ефективна.
Справянето с „Хизбула“ не е единствената задача на ЮНИФИЛ в рамките на предоставените правомощия. Останалите задачи включват наблюдение на границата и докладване за нарушения на споразумението за прекратяване на огъня от 2006 г., обезвреждане на мини, патрулиране на крайбрежните води и наблюдение на изтеглянето на израелските сили. В момента тези войски се завръщат и точно тази контролна функция – каквато липсва в Газа – е ценна, макар и неудобна за Израелските въоръжени сили. Мисията на ООН също няма да успее да спре израелското нахлуване, но както при „Хизбула“, може да осигури определена прозрачност, като докладва за него.
Израел не може и не трябва да решава дали да прекрати мисията на ООН в Ливан. Това трябва да реши Съветът за сигурност. ЮНИФИЛ със сигурност не успя да изпълни основния си ангажимент да изтласка въоръжените бойци на „Хизбула“ от районите, които граничат с Израел, но никога не получи правомощия да го направи. Това е колективен провал за всички държави, а вината е твърде голяма. Отговорността се носи от членовете на Съвета за сигурност на ООН, които вземат решенията относно правомощията на ЮНИФИЛ, Иран, Ливан и накрая, но не на последно място, Израел.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.