Стимулите, отпуснати от Китайската народна банка (PBOC) миналия месец, бяха трудни за проследяване. Когато дойде ред на Министерството на финансите да опише ролята си за стимулиране на не особено високата експанзия, инвеститорите се притесниха от липсата на ефект и поискаха нещо повече. Рискът е, че когато последователно не надхвърля очакванията, Китай ще бъде представен като страна, която не гледа особено сериозно на цялостния рестарт на икономиката.
В събота министърът на финансите Лан Фоан отправи солидно, макар и не особено впечатляващо послание: Ще бъде оказана по-голяма подкрепа на затруднената индустрия на недвижимите имоти, вероятно ще бъдат увеличени държавните заеми и ще бъде оказана помощ на местните власти, които се борят с големия си дълг. Това са достойни начинания, които със сигурност няма да навредят, но се очакваха по-значителни стъпки. Според проучване на Bloomberg News преди уикенда анализаторите очакваха въвеждането на нови мерки на стойност до 2 трилиона юана (283 млрд. долара), както и някои инициативи за повишаване на потреблението. Лан не предостави никаква цена и малко по пътя на нещо ново. Имаше флуктуации в цените на акциите в понеделник.
Проблемът е, че събитието нямаше „уау-фактора“ на брифинга на централната банка на 24 септември, който предизвика рали на акциите. PBOC даде сигнал за нещо значимо: намаляване на лихвените проценти, облекчаване на изискванията за резервите на кредиторите и предложения за стимулиране на акциите. Банката също така се възползва от предимството да излезе първа, когато очакванията бяха ниски - и ги надмина. Министерството на финансите започна да обсъжда в среда, в която надеждите бяха повишени. Управителят Пан Гуншън познаваше аудиторията си и произнесе репликите си с размах, докато пазарите бяха отворени. Изпълнението му не беше твърде различно от телевизионните предавания с въпроси и отговори на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл след политически решения.
Ситуацията е полезно напомняне, че фискалната политика не е толкова чиста и подредена, колкото паричната. Тя обикновено е по-нюансирана, разчита на местните власти, подложена е на известна доза пазарлък, а ефективността ѝ се измерва по-скоро с реално похарченото, отколкото с непоказаното. Това не означава, че цялото шоу е било несполучливо.В неделя Goldman Sachs Group Inc. увеличи прогнозата си за икономическия растеж на Китай през тази година от 4,7% на 4,9%.
(Последните няколко седмици показват, че официалните лица са поели ангажимент да подкрепят икономиката, смятат от фирмата. Управляващата Комунистическа партия даде ясно да се разбере, че има проблем. Спорът е за това колко силно да се стимулира търсенето и как да се прилагат мерките.
Фактът, че икономиката може да се раздвижи, не е под въпрос. В деня след изявата на Лан данните показаха, че потребителските цени са се повишили с 0,4% през септември спрямо година по-рано, което е по-малко от прогнозите на икономистите. Без скока при храните инфлацията щеше да е още по-слаба. Ако PBOC беше независима централна банка с официална инфлационна цел от 2%, както много от нейните колеги, виковете за агресивни действия щяха да бъдат оглушителни. Производствените цени отново се понижиха; от две години те не са били от дясната страна на нулата.
Един от най-сложните аспекти на определянето на политиката е управлението на очакванията. Външният вид може да бъде също толкова важен, колкото и съдържанието. Ако очакванията са били изградени, тогава каквото и да бъде обявено, рискува да бъде обявено за провал. В ретроспективен план бележките на анализаторите, с които се засенчваше брифингът, бяха знак, че Лан със сигурност няма да успее да се справи.
Важно е обаче да се помни, че това не е краят на пътя на стимулите. Ще има още. Обстоятелствата го изискват, а ръководителите показват, че са внимателни към нуждите, дори и само за да затвърдят целта за растеж, поставена от президента Си Дзинпин.
Наблюдавайки събитията преди събота и след това заглавията и коментарите, си спомних първата голяма реч на Тим Гайтнър като финансов министър на САЩ в началото на 2009 г. Той планираше да се обърне към общите принципи и да очертае философското отношение на администрацията към изпитващите затруднения банки. Дали подходът щеше да отразява приемствеността с този на бившия президент Джордж Буш-младши, или щеше да се говори за по-големи неща, като например национализация?
Проблемът е, че в дните преди изказванията Белият дом беше изразил очаквания да бъде представен цялостен план, пише Гайтнър в книгата си „Стрес тест“. Това не беше това, което Министерството на финансите възнамеряваше - или желаеше. В резултат на това речта беше неясна и недостатъчно убедителна; акциите се разпродадоха, докато той говореше. Дали щеше да бъде толкова негативно оценена, ако публиката не беше подготвена да чуе нещо монументално?
Гайтнър се възстанови от този неуспех. С времето се възстановиха и банките, и икономиката на САЩ в цялост. Събота нямаше да бъде добър ден за биковете. Китай е изправен пред дълъг път на възстановяване. Ще има скокове, но и затишие. Пекин трябва да започне да управлява сюжета.
Даниел Мос е колумнист на Bloomberg, който се занимава с азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор по икономика в Bloomberg News.