Връщането към дефлация е най-важното развитие, което Европейската централна банка трябва да избегне. Ето защо аз се застъпвам за намаляване на лихвения процент по депозитите от 50 базисни пункта до 3% на заседанието на Управителния съвет в четвъртък. Време е да се използва базука в стила на Федералния резерв. Еврозоната вече не може да се занимава със спретнато оркестрирани поетапни намаления на лихвените проценти: всички икономически предупредителни знаци мигат в червено.
Лихвените проценти по депозитите на ЕЦБ бяха под нулата в продължение на удивителните осем години, докато скокът на инфлацията след пандемията не наложи бързо затягане на паричната политика. Това лекарство очевидно е подействало твърде добре. Но нещата отново се променят бързо, този път в посока надолу. Би било ужасно жалко, ако не бъдат извлечени поуки от изгубеното десетилетие на Европа – когато тя беше хваната в капана на кризисен цикъл на почти никакъв икономически растеж, съчетан с флирт с дефлация, да не говорим за постоянната перспектива Гърция да излезе от валутния съюз.
Устойчивият растеж на САЩ, за съжаление, не успява да се разпространи в Европа. Еврозоната се оказа ужасно изложена на пагубните последици от руската инвазия в Украйна, със свързаното прекъсване на доставките на евтин природен газ, и това има продължаващи последици, без да идва помощ от Изтока, където Китай се препъва. Няма смисъл просто да се самосъжаляваме. Мисленето в ЕЦБ е, че може би още 50 базисни пункта през тази година са достатъчни и че обичайните движения от 25 базисни пункта са всичко, което е необходимо. Трябва да се преразгледат и двете предположения.
Най-простият и бърз инструмент на ЕЦБ е агресивно да намали лихвите и да се безпокои за последствията по-късно; смисълът би бил да се избегне необходимостта от намаляване на ставките много по-ниско, когато е твърде късно за реален ефект. Рецесията и дефлацията имат адски силна хватка; комбинация от двете става екзистенциална.
Силният натиск както върху Франция, така и върху Италия да овладеят нарастващите бюджетни дефицити, когато реалният икономически растеж се изпарява, е голямо усложнение. Fitch Ratings постави суверенния кредитен рейтинг АА на Франция с отрицателна перспектива миналия петък. Както Fitch, така и S&P Global ще публикуват оценки за рейтинга BBB на Италия този петък. За щастие има положителни звуци, че ще се запази стабилна перспектива.
Едно положително нещо е, че в относително изражение спредовете на доходността между основните и периферните пазари на облигации в евро се поддържат добре. Няма належащо изискване за внезапно рестартиране на количественото облекчаване или внедряване на други неконвенционални парични инструменти. По същия начин банковата криза в еврозоната премина. Ключов знак за това със сигурност е италианска банка, която дебне да купи германска институция. Освежаващо е да чуете разговори за трансгранични сливания за потенциални стремежи за растеж, а не за спасителни операции.
Така че добрата новина е, че нищо в ситуациата не напомня на криза (все още). И все пак е много по-добре сега да се намали по-силно до нивото, където би могла да бъде неутралната лихва за еврозоната от 20 държави. Повечето икономисти оценяват този митичен (тъй като е невъзможно да се знае къде може да бъде, докато не стане факт, тъй като непрекъснато се движи) перфектен баланс между заетостта и инфлацията да е около 2% за еврозоната. В полза на симетрията това е точно официалната инфлационна цел на ЕЦБ. И четирите най-големи икономики в еврозоната отбелязаха драстично забавяне на инфлацията под целта, изпращайки комбинираната мярка за септември за блока до 1,8%. Въпреки че имаше две намаления на лихвите, управителният съвет с готовност признава, че политиката остава рестриктивна. Това започва да изглежда като началото на голяма политическа грешка.
Спадът на икономическия растеж има тенденция да заличи оставащата лепкава инфлация. Тъй като германската икономика очевидно вече е в рецесия, е трудно да се види какво пречи на ЕЦБ да извади големите оръжия.
Би било чудо, ако Германия постигне нещо близко до неутрален растеж, но поне има силен баланс и може да харчи, за да излезе от дупката. За съжаление Франция също е в сложна ситуация, но без този лукс. Затрудненото положение на Италия не се нуждае от повече коментар. Фискалната кавалерия на ЕС може да пристигне в крайна сметка, както стана с инструмента за спасяване по време на пандемията от 800 милиарда евро. Но това, което може да се направи сега, за да се предотврати необходимостта да се прави много повече по-късно, трябва да се направи сега. Време е да се продължи с по-големи, по-чести намаления на лихвените проценти и след това да се преоценя следващата година.
Маркъс Ашуърт е коментатор на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.