По време на Конференцията на ООН за климата през 2021 г. в Глазгоу 145 държави поеха ангажимент до 2030 г. да спрат и преобърнат обезлесяването и деградацията на почвите. Почти три години по-късно призивът за промяна напразно отеква в пространството.
През 2023 г. в световен мащаб са унищожени 6,37 милиона хектара гори, а поставените цели за намаляване на изсичането на горите не са изпълнени в почти всички тропически региони, сочат данните от оценката на Декларацията за горите за 2024 г. Още повече горски масиви - 62,6 млн. хектара - са деградирали (което означава, че територията е попаднала в по-нисък клас на екологична цялост) през 2022 г. Светът изостава с 45% от поставените си цели за намаляване на обезлесяването и за разочарование степента на загуба на гори след поемането на ангажимента е по-висока от базисната стойност за периода 2018-2020 г.
Основният двигател за изсичането на горите е производството на основни стоки. За последните две десетилетия 57% от постоянната загуба на горски площи се дължи на производството на селскостопанска продукция - говеждо месо, соя и палмово масло, като 20% до 25% от производството се изнася. Търсенето на тези продукти само се увеличава. ЕС и Китай са отговорни за 40% от общото обезлесяване, което се дължи на непосредствената търговия със селскостопански стоки в периода между 2020 и 2022 г.
В същото време добивът на полезни изкопаеми и производството на вискоза - тъкан, получена от целулоза, са нови предизвикателства. Макар зад ръста на някои суровини да се крият намерения за устойчиво развитие - вискозата се предлага на пазара като екологична, а апетитът за метали и редкоземни елементи частично се обуславя от енергийния преход - това е напомняне, че потреблението, зелено или не, ще окаже въздействие върху въглеродните поглътители и естествените екосистеми. Както вече писах миналата година, 40% от вискозата идва от източници, за които има вероятност да са свързани с обезлесяването. Въпреки че, както колегата ми Дейвид Фиклинг правилно отбелязва, в Индонезия, където се обръща голямо внимание на опасностите от добива на никел, палмовото масло си остава най-сериозният риск.
Усилията да се премахне изсичането на горите от веригите за доставки в голямата си степен са в резултат на доброволни корпоративни ангажименти. Макар тези инициативи да насочиха вниманието и да спомогнаха за разработването на системи за проследяване, очевидно е, че те не са достатъчни, за да се постигнат бързи резултати.
Ето защо от години политически експерти и защитници на горите настояват за регулиране на търсенето - забрана на вноса на стоки, свързани с обезлесяването - в страните потребители.
Въпреки че бяха направени големи крачки в тази посока, в момента държавите сякаш се бавят. Предвид последния доклад, ситуацията е много сериозна. Вземете например Регламента на ЕС относно обезлесяването (EUDR), който включва седем стоки: едър рогат добитък, какао, кафе, маслена палма, каучук, соя и дървесина и техните производни (глицерол, соя, кожа и др.) Предвижда се новите правила да влязат в сила от 30 декември 2024 г. За средните и големите предприятия и търговци Регламентът ще изисква от дружествата, които извършват търговия с тези продукти, да гарантират, че стоките не са резултат от неотдавнашно обезлесяване (включително законно изсичане), деградация или нарушаване на местното екологично и социално законодателство.
При все това, в началото на октомври Европейската комисия прие предложение за отлагане на прилагането на EUDR с още една година, само седмица след като заяви, че не предвижда нещо подобно. Отсрочката следва да бъде приета от Европейския парламент, за да влезе в сила. Междувременно супермаркетите призоваха Обединеното кралство да ускори изпълнението на собствения си отдавна обещан закон за борба с обезлесяването, като заявиха, че забавянето води до несигурност на пазара и подкопава усилията на самите търговци на дребно.
Съществуват основателни притеснения за последиците от Регламента за дребните земеделски производители в страните с големи горски масиви, които биха могли да бъдат изолирани от световния пазар, ако не разполагат с необходимите ресурси, за да го спазват. Всякакво забавяне трябва да послужи за изграждане на капацитети в тези региони и за подкрепа на националните системи за проследяване, така че когато правилата бъдат въведени, земеделски стопани да могат да извлекат максимални ползи. Съществува и рискът отлагането да се използва за отслабване на EUDR или за пълното му отпадане. Това би било грешка.
Регулациите върху вноса не са решение за всичко. Изследване, публикувано в списание Nature по-рано тази година, установи, че основният икономически двигател на обезлесяването на Амазония в Бразилия е вътрешният пазар, на който се дължи близо три пъти по-голям дял обезлесяване, отколкото в резултат на международното търсене. Това обаче ще окаже влияние върху нормативната уредба и практиките в страните производители, което следва да има положителен косвен ефект върху веригите за доставка на дървесина в цял свят.
Веднъж изчезнала, девствената гора е безвъзвратно загубена и отнася със себе си ценни хранилища на въглерод и биоразнообразие. Няма време за губене, за да изпълним това, което досега е било само празни думи.
Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg Opinion, който се занимава с климатичните промени.