Дубай се превръща в новия Челси, пригответе се за данък напускане

Подобен данък би ограничил изтичането на капитали от Великобритания, но вероятно ще доведе до нови вратички и предизвикателства

11:00 | 12 октомври 2024
Автор: Лионел Лоран
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Извънредните времена налагат извънредни данъци. Гражданската война в САЩ води до първия данък върху доходите в страната, а Студената война - до първия данък за напускане на страната. В момента Великобритания е подложена на натиск да наложи свой собствен данък върху заможните емигранти, защото лейбъристкото правителство се опитва да запълни дупката в бюджета от 22 млрд. паунда. Редица европейски държави като Франция и Норвегия са въвели данъци при напускане на страната, но това означава скъсване с „изключително ласкавото“ отношение към богатите на последната лейбъристка администрация.

Изходящите данъци рядко носят високи приходи, особено като се има предвид, че те често са под формата на данък върху бъдещите капиталови печалби, ако и когато се продават активи. Между 2012 г. и 2017 г. френският вариант на данъка, който беше реформиран впоследствие, е събрал само около 140 млн. евро. Освен това те не са много ефективни: Норвегия в момента променя регламента си в резултат на множество вратички и отзвук от страна на предприемачи, дори и от един от тях, който написа запомняща се песен. Ето защо правителството на Обединеното кралство понастоящем не планира да въведе такъв механизъм, съобщи Financial Times в четвъртък, като се позова на неназовани вътрешни лица в правителството.

Но данъкът при напускане може да изравни условията на конкуренция в момент на засилваща се световна конкуренция в областта на данъчното облагане. Един от показателите за това какво предлага конкуренцията са шумните парични потоци, които се насочват към места с нисък или никакъв данък върху доходите на физическите лица – като Дубай.

По данни на Henley & Partners през тази година в Обединените арабски емирства се очаква да се преместят около 6700 милионери, което ги поставя на първо място сред дестинациите за високопоставени лица, докато Великобритания се очаква да загуби почти 10 000 от тях. Привличат ги слънцето, морето и липсата на данъци върху личните доходи, капиталовите печалби, наследството, подаръците и имотите. Новият корпоративен данък, който е част от промяната, за да се отговори на световните стандарти и страната да се подготви за живот отвъд петрола, е все още нисък - 9%. Усилията на ОАЕ да ограничат незаконните финансови средства спомогнаха за изваждането им от международния сив списък за пране на пари тази година, въпреки критиките от страна на Европейския парламент.

Резултатът е нова версия на Челси и Мейфеър в Дубай и Абу Даби, където се струпва богатство, което доскоро беше синоним на Лондон. В Дубай се намират повече от 40 хедж фонда, които управляват над 1 милиард долара, а Brevan Howard изгражда своя филиал в Абу Даби, който разполага с 10 милиарда долара. В ОАЕ има Лувър, а скоро ще има и Гугенхайм. Ник Кенди, половината от роднинския дует, който стои зад луксозния комплекс One Hyde Park, започна проект за недвижими имоти в ОАЕ в условията на процъфтяващ пазар: Тази година в Дубай са регистрирани 282 продажби на жилища за над 10 млн. долара за брой. Луксозните жилища са както убежище, така и покрив: 27% от имотите в Дубай са собственост на чужденци, по данни на Данъчната обсерватория на ЕС, която ги определя като „новите швейцарски банкови сметки“. Около 70% от жилищата в Дубай, собственост на норвежци, не са били отчетени за целите на данъчното облагане през 2019 г., сочи анализ от 2022 г.

Докато животът на богатите в Европа става все по-суров, престоят в ОАЕ вероятно ще се отрази добре и на начина на живот, и на портфейла: Проучване на Lombard Odier на заможни емигранти в ОАЕ, публикувано през май, установи, че почти две трети от тях са заявили, че възнамеряват да останат за период между две и пет години. „В миналото Дубай е бил център за пари от Близкия изток, Африка и Индийския субконтинент“, казва Амер Малик, ръководител на отдела за Близкия изток в Lombard Odier. „Тогава британските и европейските семейства започнаха да пристигат масово. След Covid, когато видяха колко добре се справят с проблема, дойде целият свят.“

Всичко това е чудесно за ОАЕ, при условие че ескалиращият конфликт в региона не помрачи оптимизма. Без съмнение това води до безсънни нощи в Уайтхол. Обединеното кралство се стреми към по-добро данъчно правосъдие и равенство, след като години наред не успяваше да се справи по адекватен начин с незаконните финансови средства и данъчните измами. Въпреки това страната става все по-зависима от заможните хора, тъй като повече от 60% от данъчните постъпления идват от 10% от хората с най-високи доходи. Ако доходоносните финансисти или собственици на предприятия напуснат, все по-трудно ще става да се плаща за болници и преподаватели в училищата.

Решения като премахването на статута на лица, които са гражданин на Обединеното кралство, но чийто постоянен дом – или местожителство - за целите на данъчното облагане е извън Обединеното кралство, могат да имат големи последици, когато конкуренцията в областта на данъчното облагане се измества към номадското богатство на физическите лица - ОАЕ са в силна позиция, както показва графиката по-горе.

В най-добрия случай повече глобално сътрудничество би било най-добрият начин за ограничаване на подобен удар от данъчната конкуренция, подобно на договорената мярка срещу мултинационалните компании. Шансовете за глобално споразумение от типа на ОИСР спрямо богатите обаче изглеждат много малки.

Междувременно очаквайте идеи като данък при напускане на Обединеното кралство да набират популярност. Това няма да спаси държавната хазна: Центърът за анализ на данъчното облагане в доклад, в който се подкрепя подобен данък, изчислява, че той ще предотврати изтичането на около 500 милиона паунда годишно от лицата, които напускат страната и реализират капиталови печалби в чужбина. Без съмнение ще има и непредвидени последици, защото ще се появят нови вратички и нови печеливши и губещи. Това, което може да направи, е да възпре хората да напускат или да ограничи броя им - и да даде знак на избирателите, че защитата на британската национална данъчна основа е по-справедлива от това да се привлекат повече пари от чужбина.