С бума в Брюксел се завръща старо страшилище: Брюкселизация

В опит да се справи с жилищната си криза Брюксел строи във височина. Навсякъде в белгийската столица израстват нови жилищни сгради или сгради със смесено предназначение.

Те не са супер високи, но по местните стандарти са забележителни и до няколко години ще променят силуета на града. За някои вълната от небостъргачи предизвиква и нежелани спомени за една по-ранна епоха на градско развитие и за пренебрежителния термин, който е вдъхновила: Брюкселизация.

Подобно на много европейски градове, Брюксел е запазил много стари квартали, които включват улици с богато украсени частни домове и някои от най-добрите сгради в стил ар нуво в Европа. Въпреки това голяма част от историческите сгради в града са разрушени през 60-те и 70-те години на миналия век, за да се създадат офиси и административни сгради за ролята на града като седалище на Европейската комисия, а по-късно и като фактическа столица на Европейския съюз.

С навлизането на булдозерите Брюксел се превръща в синоним на безразборно презастрояване, улици, задръстени от автомобили, и безвкусни офис сгради с нестандартни размери.

В последно време Брюксел работи за отстраняване на последиците от тази епоха, като забрани автомобилите в по-голямата част от центъра на града и създаде жилищни пространства в офисните квартали. Сега обаче, когато небостъргачите израстват наново, отново се говори за брюкселизацията. Критиците изразяват опасения, че както и през 60-те и 70-те години на миналия век, архитектурните паметници са в сянка, а официалният контрол върху това как и къде се строи в града, е слаб.

Проблемът „не се отнася до отделен квартал и до личен вкус“, казва Кристоф Лоар, представител на Кралската комисия за паметниците и пейзажите в Белгия, по повод на небостъргачите, планирани за Европейския квартал в Брюксел през 2019 г. „Не сме против модерната архитектура, но сме против мястото, където ще се разположи. Тези проекти ще въздействат върху няколко емблематични пейзажа в Брюксел, а това касае всеки жител на града.“

Дали новите проекти продължават предприетите в последно време положителни мерки, за да направят града по-привлекателен за живеене? Или предвещават завръщане към лошите времена на хаотично развитие?

Още по темата

Най-иновативните градове в Индия остават без вода

Публичните сгради изостават значително в сградната автоматизация спрямо частните

Приспособяване към един по-щастлив град

Брюксел няма да заприлича скоро на Манхатън, но проектите за високи сгради в ход са много. Сред тях са четири сгради с височина до 110 метра, които ще заменят комплекс от 60-те години на XX век в района на „Гар дьо Норд“, в бизнес квартала Northern Quarter. В западната част на града се извисява забележителна 28-етажна сграда с формата на Flatiron със 164 апартамента в 90-метров небостъргач, разположен на известно кръстовище.

Две административни сгради на ЕС заменят по-ниските си и по-неустойчиви предшественици от 60-те години в Европейския квартал, докато над югоизточното кръстовище скоро ще се издигне комплекс, в който ще се съчетаят офиси, жилища и предприятия. На последно място, инвеститорите се надяват да построят, макар и да нямат все още пълно разрешение за това, многофункционален комплекс от нови сгради с до 30 етажа, където ще се помещават офиси и жилища, на терен от 33 хектара покрай канала до старата Морска гара.

В много отношения строителният бум е добре дошъл: Градът се нуждае от нови жилища, а съгласно местните разпоредби новите жилищни сгради трябва да разполагат с не по-малко от 25% жилища на достъпни цени. Част от тези строежи са насочени към възстановяване на бивши индустриални площи или замяна на неугледни и остарели офис сгради и биха могли да послужат за по-хармонично съчетаване на работните места и домовете.

Необходимостта от сгъстяване в града отразява и езиковото разделение в региона. Брюксел е изключително мултикултурен град; френският остава основният лингва франка, но централната част на града е заобиколена от квартали, в които се говори нидерландски. Едно франкофонско преселение към новите жилища в този район може да наруши сложния езиков баланс.

„Фламандското националистическо правителство се противопоставя на разширяването на Брюксел, тъй като смята, че това е францизация в известна степен“, казва Ерик Корайн, професор по урбанистика в Свободния университет в Брюксел и член на Комитета за развитие на Брюкселския столичен регион. „В действителност в крайградския пояс се говори все повече английски, защото по-богатите жилищни зони извън града привличат чиновници от ЕС, които ежедневно използват английски език.“

В рамките на града новите по-високи сгради са разположени отвъд Малкия пръстен - вътрешния околовръстен път, който отделя историческото ядро на Брюксел. Въпреки това те ще влияят на гледката откъм хълмистата местност в града и на места ще се извисяват над жилищните улици. Строителството в райони, където вече има множество небостъргачи, ще продължи грешките от миналото, като ще остави квартали като този около "Гар дьо Норд" в същия им вид: безрадостни кътчета на града, в които дори в слънчеви дни някак си има усещане за дъжд.

Корайн предполага, че високите сгради сами по себе си не са основен източник на обществена тревога, но има „доста консервативен манталитет като цяло срещу големите проекти“, казва той. Съпротивата е страничен продукт от периода на брюкселизация, в резултат на който се появяват множество групи за защита на кварталите, а гражданите се борят да спрат разрушаването.

В днешно време предизвикателствата по отношение на височината на сградите са по-често между властите и предприемачите, които настояват, че е необходимо да добавят етажи към сградите със смесено предназначение, за да са финансово рентабилни.

„След пандемията нуждата от офис пространства в Брюксел е намаляла“, казва Корайн. „Европейската администрация например ще ограничи с 20% офис площите си.“ Понеже преустройството на офис сгради за други цели е скъпо, строителните предприемачи „предпочитат да договорят няколко допълнителни етажа, защото смятат, че това ще ги направи сигурно по-изгодни“.

Новите небостъргачи в Брюксел се различават коренно и от своите предшественици от епохата на брюкселизацията: Повечето (но не всички) от тези високи сгради са били офиси, докато настоящата строителна вълна е насочена към жилищни проекти. Това строителство е много необходимо: Цените на жилищата в Брюксел са се увеличили със 170% между 1996 г. и 2020 г. Този ръст не е най-сериозният в Европа - рекордът на Париж е още по-лош - но все пак е над средния за ОИСР. От това страдат най-много жителите на Брюксел с по-ниски доходи, като най-бедните 40% могат да си позволят жилища само в долните 10% от пазара.

Още по темата

Провалените строителни обекти влошават жилищните проблеми в Германия

Рекордни цени на жилищата във Великобритания след понижаване на лихвите от BOE

Цените на първокласните имоти в Южна Европа са в подем, твърди проучване

В действителност нови жилища се строят – само за 2021-22 г. са построени 4600 нови домове – но градът е изчерпал средствата, които е отпуснал за нови обществени жилища.

Именно тази липса на официалната власт за пряка промяна на положението разкрива, че настоящото развитие напомня за планирането от 60-те и 70-те. Поради прочутата фрагментарна и лабиринтна същност на управлението в Брюксел, цялостно планиране често липсва.

Властта в града е разпределена между 19 общини, шест полицейски служби и три обществени комисии - една за говорещите френски, една за говорещите нидерландски и една за въпросите, които засягат и двете общности. Органът, който координира всичко това, Брюкселският столичен регион, разполага с ограничени правомощия, а в някои области отстъпва контрола на Фландрия. Това означава, че повечето решения се взимат на ниво община, в регион, чийто общ градоустройствен план функционира по-скоро като визия, отколкото като правилник.

По-голямата част от недвижимите имоти в Брюксел са собственост на отделни лица - необичайно положение в Европа - затова държавата е по-скоро на заден план. „Характерно за Брюксел е, че властите управляват устройството на територията чрез създаване на нормативни актове“, казва Корайн. „В рамките на тези разпоредби решенията се вземат от предприемачите.“

Липсата на надзор не е нещо ново. Още преди съвременната епоха Брюксел има богата история на изграждане на стряскащи мегаструктури в иначе обаятелната си градска среда. Например Дворецът на правосъдието, който заема 26 000 кв. м в центъра на града. При откриването си през 1883 г. най-голямата сграда в света, колосалният „Дворец на скелето“ е подложен на четиригодишен (и продължаващ) процес на обновяване. Изграждането на базиликата „Кьокелберг, гигант в стил ар деко, която е една от най-големите религиозни сгради в света, отнема десетилетия. Въпреки че и двете сгради имат своите почитатели, те често са определяни като особено бомбастични архитектурни изявления.

На хоризонта няма съперници на тези предизвикващи противоречия забележителности, и тази глава от историята на брюкселското laissez-faire градоустройство не изглежда толкова противоречива, колкото в миналото. Наред с новите високоетажни сгради, Брюксел очаква по-добра интеграция на работните места и жилищата, обновени паркове и нови дървесни насаждения.

Друго отдавна обсъждано предложение, което вероятно ще се осъществи, е излизането на бял свят на една отдавна погребана река - Сена. Въпреки че сложните проблеми на града може и да не бъдат разрешени скоро, поне по-дълбоките проблеми, възникнали в епохата на брюкселизация – прекалено многото офис пространства и липсата на цялостен градоустройствен план – не изглежда да се завръщат.

Фъргюс О'Съливан пише за CityLab в Лондон, занимава се с европейска инфраструктура, дизайн и градско управление.

Още по темата

Реките и въздушните коридори са ключът към климатичната адаптация на градовете

Най-скъпите градове в САЩ предлагат и най-добър стандарт на живот за средната класа

Публичните сгради изостават значително в сградната автоматизация спрямо частните