В края на септември Обединеното кралство беше приветствано и възхвалявано за това, че стана първата страна от Г-7, която напълно се отказа от електроенергията, произвеждана от въглища. Само няколко дни по-късно единният глас на празнуващите се разпръсна, тъй като хората обвиниха правителството, че е направило скъпа грешна стъпка в областта на климата, като се е ангажирало с разработването на системи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
Министрите обещаха почти 22 млрд. паунда (29 млрд. долара) за 25 години в подкрепа на първите проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Обединеното кралство. Финансирането ще подпомогне реализацията на два индустриални клъстера в Мърсисайд и Тийсайд, като ще подкрепи подводното съхранение и тръбопроводите, както и улавянето на въглерод в три проекта за производство на син водород, електроенергия и енергия от отпадъци. Той се основава на обещанието на консервативното правителство от 2023 г. да похарчи 20 млрд. паунда за две десетилетия за тази технология.
Улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) е една от технологиите, които разединяват защитниците на климата. Терминът се отнася до редица методи за улавяне на въглероден диоксид в точков източник - например в газова електроцентрала или предприятие за производство на цимент - и съхраняването му дълбоко под земята (например в стари петролни находища). Критиците го наричат скъпа и неизпитана технология, която ще продължи да използва изкопаеми горива. Например, активистът за опазване на околната среда Джордж Монбиот пише в колонката си в Guardian през 2023 г., че „единствената цел на CCS е да оправдае издаването на повече лицензи за добив на нефт и газ“.
Поддръжниците му твърдят, че то е полезен - дори жизненоважен - инструмент за намаляване на емисиите от трудни за премахване сектори. В изявление, изпратено по електронната поща, Стив Смит, изпълнителен директор на CO2RE Hub и Oxford Net Zero в Smith School към Оксфордския университет, казва „CCS е една от ключовите части в целия пъзел, който изгражда едно чисто и екологично Обединено кралство за бъдещето. Тя не е алтернатива на по-добрата изолация на домовете, възобновяемите енергийни източници, електрическите автомобили и други подобни; тя е допълнително изискване, ако имаме сериозни намерения по отношение на климата.“
Смит също така отбелязва, че от трите проекта, които се финансират, и още пет, за които все още се водят преговори, само един е газова електроцентрала. Останалите ще улавят въглерод от други промишлени процеси, като например енергия от отпадъци, производство на водород и цимент.
Затова е несправедливо да се твърди, че CCS е само за удължаване на живота на изкопаемите горива. Но има въпроси, които трябва да бъдат повдигнати относно това кои приложения трябва да бъдат подкрепени с пари на данъкоплатците. В доклад за 2023 г. на мозъчния тръст за климатичните промени E3G и фондацията с нестопанска цел Bellona се класира ценността на различните случаи на използване за 2030 г. и 2050 г. въз основа на съпоставка на алтернативите, потенциала за смекчаване на последиците, осъществимостта и това какъв е източникът на CO2. В него се установява, че стойността на CCS за климата е най-голяма за промишлени приложения като цимент и вар, чието пълно декарбонизиране може да се окаже невъзможно без използването на тази технология.
Целесъобразно е да се насочат публични средства към тези приложения. Това не означава, че CCS не трябва да се прилага за нищо друго - Обединеното кралство планира да използва газ с CCS, за да подпомогне балансирането на декарбонизираната енергийна мрежа, а технологията играе голяма роля в няколко метода за отстраняване на въглерод - но решението за това кой носи отговорността да плаща трябва да бъде внимателно обмислено. В някои случаи тежестта следва да се възложи на производителите на изкопаеми горива.
Един от начините за постигане на това би бил чрез задължение за връщане на въглероден диоксид (CTBO), което би задължило производителите да съхраняват обратно под земята еквивалента на CO2 до нарастваща част от този, генериран от добитите от тях въглеводороди. Подобна политика, въведена поетапно до покриване на всички емисии, би накарала замърсителите да платят за почистването и би спомогнала за финансирането на това, което Майлс Алън, професор по геосистемни науки в Оксфордския университет, нарича индустрия за депониране на CO2 - която по-късно би формирала гръбнака на усилията за отстраняване на CO2, който сме добавили в атмосферата.
Докато мнозина твърдят, че CCS остава неизпитано, Алън твърди, че технологията съществува от десетилетия, но никога не е имало задължение да се използва: „Докато производителите на изкопаеми горива не бъдат задължени да използват CCS, тя няма да се разрасне.“
Длъжностните лица не са склонни да въвеждат разпоредби, които може да се окажат невъзможни за изпълнение, което създава своеобразен проблем на кокошката и яйцето: кое е първо - задължението да се направи или средствата? Но напоследък се наблюдава промяна в посока на нещо по-близко до изискванията на Закона на Европейския съюз за индустрията с нулеви емисии, който влезе в сила през юни.
Актът включва историческа мярка, която изисква от базираните в ЕС производители на нефт и газ да осигурят капацитет за съхранение на CO2, като индивидуалните вноски се основават на нивата им на производство от 2020 до 2023 г. Макар че засега това е само мандат за капацитет, за първи път емитерите са отговорни за въздействието върху климата, причинено от техните продукти, и е лесно да се види как в бъдеще това може да се превърне в задължение за улавяне.
Пълното отхвърляне на CCS би било грешка, но трябва да проведем по-нюансирани разговори за това за какво да го използваме - например за промишлеността и за отстраняване на въглерод - и как да го финансираме. В интерес на обективността Обединеното кралство би постъпило разумно, ако вземе пример от Европейския съюз.