Руските износители са изправени пред все по-големи ликвидни предизвикателства на фона на забавянето на получаването на плащания от чуждестранни банки, които се страхуват да не попаднат под ударите на американските санкции.
Въпреки че компаниите не пропускат заплати и други задължения, ежедневните разходи все по-трудно се планират заради непредсказуемите парични потоци, твърдят ръководители на пет големи производители на суровини, които говорят при условие на анонимност, тъй като информацията е чувствителна.
Това увеличава натиска върху паричните им резерви, казват засегнатите, особено след като разходите за овърнайт заеми в национална и чуждестранна валута са се покачили над 20%, а наличността на юана, основната валутна единица в Русия в момента, е малка или никаква.
Управлението на плащанията се е превърнало във времеемък и ръчен процес, като екипи от служители ежедневно звънят на международни банки, за да обясняват защо трансакциите не са в нарушение на санкциите, казаха ръководителите. Дори и при това положение обработката на плащанията понякога отнема повече от месец на фона на постоянния риск от отхвърляне, казаха те.
Мерките, наложени от САЩ през юни, имаха за цел да засилят натиска върху способността на Кремъл да финансира войната си в Украйна, като излагат местните банки в държавите, които търгуват с Русия, на по-висок риск от т.нар. вторични санкции. Това забави и наруши плащанията към и от места като Китай и Турция, които се превърнаха в ключови търговски партньори на Русия, след като САЩ и техните съюзници от Групата на седемте наложиха мащабни ограничения в отговор на войната.
Нарастващото ниво на проблемите в руската икономика привлече вниманието на президента Владимир Путин. Проблемът с трансграничните плащания „е едно от сериозните предизвикателства за нас“, заяви той на 4 октомври на заседание на руския Съвет за сигурност.
„Проблемите с разплащанията отдавна се отразяват на икономиката чрез увеличените разходи по транзакциите и повишената волатилност на обменния курс на рублата, което влияе на инфлационните очаквания и на самата инфлация“, заяви Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в базираната в Москва компания Astra Asset Management. „Първоначално вносителите имаха повече проблеми, което подкрепи рублата, но затрудненията на износителите заплашват да увеличат натиска върху валутния курс.“
Централната банка на Русия повиши основния си лихвен процент до 19% и предупреди за възможно по-нататъшно увеличение този месец на фона на отслабващата рубла и постоянната инфлация, която е над два пъти по-висока от целевата ѝ стойност от 4%. Валутата се плъзга към 100 за долар, след като досега през тази година се е понижила с около 8% спрямо зелените пари.
„Високите транзакционни разходи, свързани с ограниченията върху трансграничните плащания, както и ограниченията върху експортната инфраструктура“ са сред основните предизвикателства пред руската икономика, заяви Алексей Мордашов, милиардер, собственик на стоманодобивната компания „Северстал“, на среща на представители на правителството и бизнеса тази седмица.
„Проблемът е много остър и ограниченията се увеличават“, каза Мордашов. „Бих искал да помоля правителството да му обърне голямо внимание.“
Други водещи износители признаха за затрудненията с плащанията във финансовите си отчети. ПАО „ГМК „Норилски никел“, най-големият руски миньор, заяви, че търговските и другите му вземания, т.е. сумата, която му дължат клиентите, са се увеличили с повече от 300 млн. долара през първата половина на годината в резултат на проблеми при трансграничните плащания. United Co. Rusal International PJSC, най-големият производител на алуминий в Русия, съобщи, че вземанията от трети страни са скочили с 25%, или 307 млн. долара, през същия период.
Компаниите отказаха да коментират ситуацията.
Някои руски компании реагираха на ограниченията на САЩ, като прехвърлиха разплащанията по сделките, включително в юани, в банки в съседни държави като Казахстан. Други се обърнаха към криптовалута или дори към бартерни споразумения, за да получат плащане.
В резултат на това водещите руски износители са намалили продажбите на валута в Русия с 30% през септември до едва 8,3 млрд. долара, тъй като рублата е придобила по-голяма роля в разплащанията, според данни на централната банка, публикувани във вторник.
Това допринесе за недостиг на ликвидност в чуждестранна валута вътре в Русия, включително в юана, който централната банка разглежда като основна „приятелска“ валута за разлика от „токсичните“ долар и евро.
Русия също така е пренасочила голяма част от външната си търговия към рублата, която сега съставлява 40% от международните ѝ операции, заяви Путин миналия месец. Правителството работи по разработването на платежна система за използване в рамките на групата държави БРИКС, която може да бъде представена, когато Путин бъде домакин на срещата на върха на държавите членки в Казан този месец.
"Това, което виждаме при плащанията към износителите, е болезнен период на приспособяване, но ако не се случи нищо друго, ситуацията не би трябвало да се влоши много. През 2023 г. видяхме забавяне на плащанията за петролните компании, но то беше разрешено“, коментира Алекс Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics.
Затрудненията с плащанията могат да повлияят на инвестиционната активност в Русия, която през 2023 г. се увеличи с 9% и се очаква да нарасне с още 5% през тази година, казва Олег Кузмин, икономист в Renaissance Capital в Москва. „През следващата година очакваме темповете на растеж на инвестициите да се забавят до 1,5%“, каза той.
На хоризонта не се очертава бързо решение. Износителите и вносителите вероятно ще трябва да продължат да търсят възможности за плащане извън Русия, като задържат част от приходите си в чужбина, дори и да трябва да репатрират част от парите, за да спазят държавните изисквания, каза Полевой.