Докато Израел се подготвя да предприеме следващата стъпка към ескалация на отмъщението срещу Иран, има добри причини да не удря ядренията програма или критичната енергийна инфраструктура на нацията, а вместо това да се съсредоточи върху военни активи, свързани с Ислямската революционна гвардия (IRGC). Такава атака би заслужавала подкрепа. Но, както често се случва, много зависи от това как и къде ще се проведат атаките.
IRGC не е иранската армия. Това е предпочитана паралелна структура от въоръжени сили и разузнавателни агенции, която действа като около 180-хилядна Преторианска гвардия за върховния лидер Али Хаменей. Санкциите помогнаха на гвардията да увеличи своя дял в икономиката до между една и две трети. Тя произвежда и контрабандира нефт, подпомага вътрешните репресии и разпространява Ислямската революция от 1979 година в целия Левант.
Тази разпръсната институция има множество интереси, така че не е монолитна. Все пак, взети като цяло, нейните членове са силно индоктринирани чрез ислямистко обучение. Повечето иранци просто махат с ръка на организираните от режима възгласи „Смърт на Америка! Смърт на Израел!“, но IRGC го приема сериозно.
Елитното крило на гвардията, Ал-Кудс, отгледа Хизбула в ракетната милиция, която е днес. То въоръжи и финансира Хамас и предостави на хутите в Йемен ракети и технологии за обстрел на търговските кораби в Червено море и за случайни атаки срещу Израел. Гвардията също така помогна за спирането на бунтовниците от преобладаващото сунитско население на Сирия да свалят президента Башар ал-Асад, който е част от шиитското малцинство алавити в страната.
IRGC също така осигури на шиитските милиции в Ирак крайпътни бомби за убиване на американски военнослужещи, както и оръжия и експертни знания за борба с Ислямска държава, техните сунитски съперници в радикалния фундаментализъм.
Много иранци, дори тези, които се противопоставяха на режима, преди приемаха външната роля на IRGC. Харизматичният бивш командир на Ал-Кудс Касем Солеймани рутинно се оценяваше като най-популярната политическа фигура в страната, докато не беше убит през януари 2020 година. Негласната договорка беше, че IRGC ще осигури никога повече Иран да не води опустошителна държавна война като тази с Ирак през 80-те години, която остави стотици хиляди иранци мъртви. Солеймани, на практика, актуализира този социален договор, като се бореше срещу врагове като Ислямска държава извън Иран, за да не се налага да се водят битки у дома.
Но тази договорка започна да се разпада, още преди бившият президент на САЩ Доналд Тръмп да одобри убийството на Солеймани с дрон. Иранците, макар че се радваха да видят как Ал-Кудс работи с шиитските милиции за борба с Ислямска държава, бяха по-малко доволни от обсесията на IRGC с атаките (и провокациите) срещу Израел и САЩ или с изграждането на някакъв шиитски ислямистки имперски проект. Населението на Иран остава едно от най-малко анти-израелско и анти-американско настроеното в Близкия изток.
„Когато говориш с други мюсюлмани, те казват: Какво не е наред с иранците? Не ги виждам да протестират срещу Израел. Защо не ходят на джамия?“ разказа Саид Голкар, специалист по региона и доцент по политически науки в Университета на Тенеси. „Ако бях израелски политик, сега е моментът да ударя, това е правилното нещо. Но като иранец, съм загрижен за хората в Иран. Искрено се надявам, че ще има минимални странични щети.“
Народното недоволство към дейностите на IRGC нарасна през последните години, особено когато режимът се върна към период на жестоки вътрешни репресии, което доведе до протестите „Жена, живот, свобода“ през 2022 година. Гвардията и нейните доброволчески отряди Basij изиграха централна роля в бруталния отговор на държавата, убивайки стотици хора.
В същото време санкциите и инфлацията продължават да отслабват икономиката. Брутният вътрешен продукт на глава от населението почти се е наполовинал за десетилетие, в номинални долари, като е спаднал до 4,503 долара в края на 2023 година от върховите 8,329 долара през 2012 година, според данни на Световната банка. Заплахата, че авантюрите на IRGC (Ислямската революционна гвардия) могат сега да предизвикат мащабна война, която да удари вътре в Иран, влошава още повече ситуацията. Покупките на злато рязко са се увеличили, повече инвеститори са напуснали и без това слабия фондов пазар, а уличният обменен курс на риала, валутата на страната, е спаднал рязко.
БВП на глава от населението на Иран почти се е наполовинал от 2012 г. насам в доларово изражение.
От геополитическа гледна точка, позицията на режима рядко е била толкова добра. Има твърд съюзник в лицето на Русия, а Китай също е на тяхна страна. Наличността от уран, обогатен до степен почти готов за оръжия, се е увеличила бързо, след като Тръмп прекрати ядрената сделка. Силите на Ал-Кудс изграждат милиции и военни мощности в Сирия и организират операции за дестабилизация в Йордания. Операцията на Хамас „Наводнението на Ал-Акса“ от 7 октомври, или по-скоро тежкият отговор на Израел на нея, беше подарък.
Но нищо от това „побеждаване“ не намира отклик извън твърдата база на подкрепа на режима. Хаменей знае това, също както знае, че може да води битка, но не може да спечели пълномащабен конфликт с Израел и САЩ. Затова той се колеба толкова дълго, преди да удари Израел за втори път на 1 октомври, дори когато израелските военновъздушни сили унищожиха лидерите на Хизбула и убиха няколко висши генерали на Ал-Кудс в процеса. Така че това е решаващ момент.
Удрянето на ядрени или енергийни обекти би представлявало масивна ескалация, би имало значителен ефект върху обикновените иранци и би гарантирало отмъщението на Иран върху регионални енергийни активи, които са критични за глобалната икономика. В сряда шефът на IRGC Ебрахим Джабари твърди, че ударът на 1 октомври е унищожил голям брой израелски изтребители F-35 и че 90% от ракетния залп на Иран е достигнал целите си. Той също обеща масивно отмъщение на всяка израелска реакция.
Всички тези твърдения изглеждат малко вероятни, насочени към показване пред вътрешната публика, че IRGC не е „хартиен тигър“. Наличните кадри предполагат, че много повече от 10% от иранските ракети са били прихванати, дори ако някои са преминали. До момента няма доказателства, че множество F-35 са били унищожени, дори ако Израел крие част от нанесените щети. Най-важното е, че Джабари няма да вземе решение за отговор – това ще направи Хаменей. Пропорционална израелска атака отново ще постави върховния лидер на Иран в трудна ситуация.
IRGC контролира балистичните ракети и пускови установки, които представляват най-голямата заплаха на Иран срещу еврейската държава, особено ако някога развие ядрено оръжие. Прецизен израелски удар по множество военни активи на IRGC, вътре или извън Иран, би бил както полезен за намаляване на потенциалните щети върху Израел, така и пропорционален на това, което Иран се опита (и не успя) да направи на 1 октомври.
За да избегне да направи услуга на режима, израелският контраудар трябва да избягва населените центрове – както Иран направи в началото на този месец – освен ако не се правят символични атаки срещу щабовете на Basij и IRGC, използвани за вътрешни репресии. Този баланс би подобрил сигурността на Израел, би показал на иранците рисковете, които ислямисткият фанатизъм на IRGC носи на собствената им страна, и би показал ясно, че единствената цел на еврейската държава е въоръженото крило на мразения ислямистки режим.
Това е нещо, което Израел трагично не успя да постигне в Газа, и сега рискува отново в Ливан, ако се забърка в нова дългосрочна окупация на юга на страната. Израел не може да си позволи да направи същата грешка с Иран, като атакува по начини, които обединяват нация от 84 милиона души зад Хаменей. Ограничаването на предстоящия удар до военни активи на IRGC може да постигне този деликатен баланс.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.