Въпреки че може и да не изглежда така, ако гледаме само публикациите в социалните мрежи, повечето хора вече вярват на това, което учените казват за състоянието на околната среда.
Това доверие обаче може да се окаже колебливо. Според изследване на Групата за изследване на политическата психология към Станфордския университет, процентът на американците, които казват, че имат доверие на учените по отношение на околната среда, е намалял от 75% през 2020 г. на 67% през тази година. През 2023 г. изследователският център Pew Research Center установи, че възрастните американци оценяват разбирането на учените за причините и решенията на проблемите на климата по-ниско, отколкото през 2021 г.
Декарбонизацията на световната икономика е огромно предизвикателство, а аргументите срещу чистата енергия и електрическите превозни средства вече показаха как недоверието може да провали решенията за климата - или поне да попречи на бързото им въвеждане. Въпросът за общественото доверие е особено актуален, тъй като учените се стремят да увеличат мащаба на технологиите, предназначени да почистят бъркотията, причинена от изгарянето на изкопаеми горива: излишъкът от въглероден диоксид в атмосферата.
Шестият доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменение на климата заключава, че: „Внедряването на технологии за отстраняване на въглероден диоксид (CDR) за балансиране на трудно потискащите се остатъчни емисии е неизбежно, ако искаме да постигнем нетни нулеви емисии на CO2 или парникови газове.“ Въпреки това някои методи, използвани за отстраняване на парниковия газ от атмосферата и за постигане на постоянно геоложко съхранение, могат да изглеждат обезпокоителни или дори направо невероятни за широката общественост.
За съжаление премахването на въглеродния диоксид често се обединява с още по-спорни идеи като управлението на слънчевата радиация под общото понятие „геоинженерство“. Въпреки че и двата варианта представляват намеса в климатичната система на Земята, съществуват ключови разлики както в науката, така и в етиката. Методите, базирани на слънчевата радиация, като изсветляване на облаците или разсейване на стратосферните аерозоли - опити да се отразяват повече слънчеви лъчи - са по-скоро болкоуспокояващи, отколкото лекарства, които смекчават симптомите, без да се справят с причината. Използването на отстраняване на въглеродния диоксид, след като емисиите бъдат драстично намалени, обаче е единственият начин, по който бихме могли да обърнем причинените от нас щети.
Притесненията относно отстраняването на въглеродния диоксид се дължат главно на въпросите за кумулативните му ефекти върху околната среда и общественото здраве. Някои страхове се коренят в интуитивното усещане: Повишаването на алкалността на океана, например, включва добавяне на алкално вещество към водата, за да се ускори естественият цикъл на въглерода в океана. Въпреки че в крайна сметка се ускорява естествен процес чрез добавяне на широко използвани материали като варовик или магнезиев хидроксид, методът противоречи на схващането, че не трябва да изхвърляме неща в океана. Нищо чудно, че хората са подозрителни. Обратно, методите, които се считат за по-близки до природата - като засаждането на дървета - се радват на по-голямо обществено одобрение.
Други страхове се основават на минал опит. Съоръженията за директно улавяне на емисии от въздуха (DAC) използват тръбопроводи за транспортиране на CO2, отстранен от околния въздух, до подземни хранилища. Но спомените за спукването на тръбопровода за CO2 в Сатартия, Мисисипи, са пресни - особено в съседна Луизиана, където ще бъде разположен един от новите центрове за DAC на Министерството на енергетиката- проектът „Кипарис“.
И така, как тази зараждаща се индустрия трябва да се опита да се справи с тези страхове и да изгради обществено доверие? Редица стартиращи предприятия демонстрират най-добрите практики в САЩ и на други места.
Прякото ангажиране на общността е от ключово значение. Лесли Матюс, старши мениджър по ангажиране на заинтересованите страни в Climeworks AG, един от разработчиците на хъба за DAC в Луизиана, ми каза, че компанията се свързва с местните кметове, службите за спешна помощ, обществени групи и религиозни организации. Има „много скептицизъм“, казва Матюс, включително относно това дали подземното съхранение на въглерод може да повлияе на подпочвените води, които са жизненоважен ресурс в щата, и дали изоставените петролни кладенци могат да бъдат път за изтичане на CO2. Целта не е да се отхвърлят тези опасения, а да се предостави обективна информация за рисковете, ползите и процедурите за безопасност - например, да се опише какво прави компанията, за да избегне разкъсвания на тръбопровода.
Матюс също така описва, че търси информация в социалните медии за погрешни схващания и се информира за целия процес, така че екипът на Climeworks да може да отговори на всички въпроси, които се появяват - дори ако те засягат част от проекта извън конкретната им компетентност. Разговорите трябва да се водят и в двете посоки. Ерин Бърнс, изпълнителен директор на неправителствената организация за климата Carbon180, сподели, че въпросите, които възникват по време на участието на общността, често могат да стимулират изследвания в нови или недостатъчно проучени области.
Ангажираността на общността е едно от изискванията за финансиране по програмите на САЩ за центрове за подпомагане на развитието и пилотни програми за закупуване на кредити за отстраняване на CO2, но за някои тя е съществена част от процеса на мащабиране.
Lithos Carbon Inc. и Mati Carbon PBC работят съответно с американски фермери и дребни собственици в Глобалния юг за внедряване на засилено изветряне на техните земи. (Процесът включва разпръскване на базалтов прах върху земеделски земи, който след това реагира с киселинни дъждове, за да образува карбонати, премахвайки CO2 от атмосферата. След това карбонатите се отмиват в реките и морето, където се съхраняват).
Естественото изветряне вече поглъща около 0,3 % от световните емисии; целта е да му се даде тласък. Фермерите са сред най-скептичните групи потребители в света, обяснява съоснователят и главен изпълнителен директор на Lithos Мери Яп. Тяхната почва е техният поминък, така че те естествено са подозрителни към добавянето на нещо, което може да е вредно.
И двете предприятия печелят доверието бавно, с полеви изпитания, за да демонстрират ползите - изпитанията на Mati например показват повишаване на производителността и намаляване на нуждата от борба с вредителите. Lithos предоставя на фермерите прозрачна информация за хранителните вещества и елементите в базалтовия прах (повечето фермери все пак отиват да го тестват първо сами, каза ми Яп). Веднъж след като доверието е спечелено, то се разпространява като горски пожар в земеделските общности. Както казва основателят на Mati Шантану Агарвал: „До третия сезон хората започват да идват при нас.“
На някои стартиращи компании може да им е по-трудно да изградят доверие, отколкото на други: Planetary Technologies, канадска компания, която провежда пилотни проекти за повишаване на алкалността на океана в САЩ, Обединеното кралство и Канада, срещна голяма съпротива от страна на общността в Корнуол, където провежда полеви изпитания.
В публикация в блога на Сенара Уилсън Ходжис, общински съветник от Сейнт Айвс, на сайта на кампанията Geoengineering Monitor става ясно, че недоверието се дължи отчасти на факта, че компанията идва от другаде: “В това човек да живее в такава тясна връзка с природата има нещо, което създава емоционална реакция, когато тя е застрашена, особено когато тази заплаха идва от хора, които са толкова отдалечени и откъснати от общността".
Planetary е провела срещи в кметствата и стотици допълнителни разговори, за да отговори на опасенията, както и да привлече трета организация, която да потвърди безопасността на околната среда и резултатите. Назначила е и вицепрезидент по връзките с общността, чийто фокус ще бъде да гарантира, че гласовете на крайбрежните общности - включително гласовете на коренното население в Канада - ще бъдат чути и разгледани.
Междувременно CarbonRun, друга канадска компания за повишаване на алкалността, която се фокусира върху възстановяването на реките, има различен опит. Съоснователят и главен технологичен директор Едмънд Халфиард обясни, че те са имали голямо обществено одобрение поради дългогодишните усилия на местното население в Нова Скотия за възстановяване на реките, деградирали от киселинни дъждове, по същия начин, по който това се прави в Скандинавия от 70-те години на миналия век - чрез добавяне на варовик. Подкрепена с десетилетия научни изследвания и солидни данни за безопасност, компанията се снабдява с варовик от мрежа от малки местни производители, което води до ползи за общността и по този начин изгражда подкрепа.
Истинските ползи от премахването на въглеродните емисии няма да бъдат осъзнати, докато не се доближим до нетните нулеви емисии, но доверието расте бавно. За да може премахването на въглерода да играе роля в борбата с изменението на климата в бъдеще, обществеността ще трябва да се запознае с него още днес. Въпреки че правителствата могат да подкрепят изграждането на доверие със строги регулации, тези, които искат да увеличат усилията за отстраняване на въглерод, трябва да се свържат с общността възможно най-рано и да гарантират, че ползите се усещат на местно ниво, като същевременно са прозрачни, честни и предоставят възможно най-обективна информация.