Още от създаването си през 2020 г. Надзорният съвет на Meta Platforms Inc., наричан „Върховен съд“ по отношение на политиките и модерирането на съдържание, се опитва да утвърди своята независимост от компанията за социални мрежи, която го е създала и финансирала.
Както вече писах, един от възможните варианти за бъдещето, които съветът разглеждаше, беше да разшири правомощията си и да не разглежда само съдържанието, публикувано в собствените продукти на Meta, а да включи и други компании, които се занимават с подобни етични въпроси като свободата на словото и изразяването онлайн.
Новата нормативна уредба в Европа предостави тази възможност. Мащабният Акт за цифровите услуги, който влезе в сила в края на 2022 г., задължава „много големите“ платформи да позволяват на своите потребители да обжалват решенията им пред трети страни за второ мнение. Тези независими органи, сертифицирани от Европейския съюз като притежаващи необходимия експертен опит, впоследствие правят незадължаващи преценки за това дали компаниите са спазвали собствените си политики при модерирането на публикации или потребители.
Надзорният съвет вече е създал един от тези органи, като го е нарекъл Европейски център за обжалване. Meta, която заяви, че Съветът действа независимо, го определи като „естествено развитие“ на проекта на Надзорния съвет.
Центърът за обжалвания, който беше анонсиран във вторник сутринта, е учреден с 15 млн. долара от финансирания от Meta Oversight Board Trust. Органът предвижда да наеме около 40 души и да ги установи в Дъблин, за да се произнася по жалби на потребители от ЕС на три платформи – Facebook, TikTok и YouTube.
Томас Хюз, главен изпълнителен директор на Центъра за обжалване, заяви пред Bloomberg, че очаква да постъпят „десетки хиляди“ жалби. Аз не вярвам по няколко причини.
Най-напред има уловка: За подаване на жалба ще се плаща по 5 евро. Целта е да се предпази Центърът за обжалвания от заливане с неправомерни искания, казва Хюз. Макар тази сума да се възстановява, ако потребителите спечелят, нейното изискване ще намали до голяма степен броя на хората, които желаят да оспорват решенията срещу техните публикации - най-вече защото Центърът ще преценява единствено дали дадена компания е спазила политиките си, а не дали те са честни и справедливи.
Второ, досега нито една от участващите компании - дори Facebook - не е поела ангажимент да информира потребителите за съществуването на Центъра за обжалване или за неговата функция. Стимулът за опростяване на процедурата е слаб: Центърът за обжалване възнамерява да начислява на дружествата най-малко 90 евро за всеки случай, който разглежда, независимо от резултата. Хюз изтъква, че DSA задължава компаниите да информират потребителите за техните възможности по „ясен и лесен за ползване“ начин, но аз се занимавам с тези въпроси достатъчно дълго, за да знам, че мрежите ще използват всякакъв „тъмен модел“ - т.е. коварен дизайн - за да изпълнят минимума, за да избегнат нарушаване на закона. Можете да се обзаложите, че ако могат да създадат допълнителни пречки и да им се размине, те ще го направят.
На трето място е въпросът за независимостта. Подобно на Надзорния съвет, който се опитва да се дистанцира от своя създател, Центърът за обжалвания на практика е тясно свързан с Надзорния съвет.
Преди това Хюз е бил директор на администрацията на Надзорния съвет, а тримата назначени директори без изпълнителни функции на Центъра за обжалване са настоящи членове на тръста на Надзорния съвет. Според прессъобщението на органа още четирима директори без изпълнителни функции без подобни връзки с компании в областта на социалните мрежи ще бъдат наети „във възможно най-кратък срок“. Поне през първите 18 месеца Центърът за обжалване ще споделя с Надзорния съвет бек-офис (въпреки че ми беше казано, че ще има собствен офис).
Въпреки че включването на TikTok и YouTube предполага сътрудничество с тези компании, това не е така. Съгласно DSA тези компании нямат избор - Апелативният център може да обхване всяка от „много големите“ платформи, която пожелае. От TikTok ми казаха, че очакват с нетърпение „да работят с Европейския център за обжалвания, когато започнат да се занимават със случаите“, но е забележително, че единствено Надзорният съвет финансира тези усилия, което е разочароващо. Една съвместно финансирана организация, за която съм говорил и преди, би внесла повече доверие в проекта на Надзорния съвет.
Говорител на Meta заяви, че компанията е „окуражена“ от създаването на Центъра за обжалване, и добави: „Макар и отделена от досегашната работа на Надзорния съвет, тази инициатива представлява естествена еволюция на уникалната и ценна експертиза, която те предлагат.“ Google, компанията майка на YouTube, не отговори на запитването за коментар.
Разбира се, може и да греша. Може би, когато Центърът за обжалване заработи, европейските граждани и фирми ще се втурнат да подават жалби за това, че са били цензурирани или забранени неправомерно. Но не го виждам, не и при всички тези изключително важни забележки. Подобно на други забранителни текстове на ЕС в областта на технологиите, практическото прилагане на очевидно добронамереното законодателство има още много какво да се желае.
Дейв Лий е технологичен колумнист на Bloomberg Opinion в САЩ. Преди това е бил кореспондент на Financial Times и BBC News.