Градската жега е поредното социално неравенство в най-онеправданата държава в света

Нолутандо Гея не очаква с нетърпение лятото.

Безработната 44-годишна жена се страхува от бързо наближаващите най-горещи месеци в годината, когато жаркото слънце се стоварва върху стоманения покрив на двустайната къща, която тя споделя с трите си деца в Итиреленг, бедняшки квартал, разположен между Йоханесбург и столицата на Южна Африка, Претория.

„Виждате ли колко е малко?“ Гея казва за пространството, докато стои в малката си кухня. „Понякога се оказва, че си стресиран и им крещиш излишно заради жегата“, казва тя за децата.

Итиреленг се намира в сърцето на обширна градска зона с население от около 12 милиона души, която включва Претория и Йоханесбург, най-големия град и търговски център.

Домът на Гея се намира в смесица от плътно натъпкани, примитивни тухлени постройки и сглобени ламаринени бараки, осеяни със случайни храсталаци. Но само на 25 мили на изток, в квартал Уотърклуф в Претория, просторни и зелени градини се възправят до улици, окичени с лилаво-цъфтящи дървета джакаранда. На подобно разстояние на юг, в богатите северни предградия на Йоханесбург, дъбове и лондонски платанови дървета засенчват обширни градини в това, което заможните местни жители обичат да описват като една от най-големите градски гори в света.

Нолутандо Гея стои в импровизирано хале за коли близо до дома си. Снимка: Леон Садики/Bloomberg

Подобни крайности илюстрират дихотомия, която съществува в цялата страна. Пропастта в благосъстоянието е очевидна, но по-малко очевидни са различните нива на топлинен стрес, които изпитват богатите и бедните, според проучване, проведено по-рано тази година за Световната банка и Националната хазна на Южна Африка. Подкрепяната от Томас Пикети Световна лаборатория за неравенство установи, че неравенствата в Южна Африка са най-драстичните в света, за страните, за които има налични данни.

Неравенството може да се проследи назад до апартейда, когато урбанистите са държали чернокожите южноафриканци в слабо развити градски квартали в периферията на градовете, където не се е обръщало внимание на предоставянето на нещо повече от най-основни услуги. Към това се прибавят и прилежащите към тях бедняшки квартали, в които много от бедните жители на страната от селските райони и нерегистрираните мигранти от други страни издигат гъсто натъпкани импровизирани подслони, които запечатват топлината.

За разлика от тях, равнините без дървета, които са естественият хабитат на региона, в по-богатите райони на Йоханесбург са засадени със сенчести екзотични дървета от умерените региони като Европа. Днес в града има над 10 милиона дървета и повече от 2000 обществени парка, според оценка на The Nature Conservancy, базирана в САЩ природозащитна организация с нестопанска цел.

Бараки, направени от стоманени листове, в бедняшкия квартал Итиреленг. Снимка: Леон Садики/Bloomberg

Според Джейсън Сампсън, ръководител на катедра „Ботанически градини“ в Университета на Претория, в по-старите части на Йоханесбург дърветата са над 80 %, като много от тях са засадени, за да осигуряват сянка. Уотърклоф има 54,1% дървесна растителност и почти 10 пъти по-висок среден доход от този в Мамелоди, градче в покрайнините на града, където дървесната растителност е едва 2,6%.

„Като цяло те са доста големи. Разпространението им е голямо“, казва Сампсън за сенчестите дървета. "Липсата на дървета в неформалните селища е структурно неравенство по един различен начин. Неформалните селища не разполагат с лукса на предварително планираната зелена инфраструктура.“

Малкото дървета, които се срещат в бедняшките квартали, рядко оцеляват.

„Много голяма е вероятността хората да ги изсекат за дърва, вместо да ги запазят“, казва Карин Комбринк, професор по архитектура в Университета в Претория.

Гея участва в проучването - т.нар. кампания за картографиране на топлината - при която 58 членове на местната общност в общинските райони на Кейптаун, Бъфало Сити и Тшване (където се намира Итиреленг) пътуват от бедняшките квартали до богатите предградия, като използват температурни сензори, прикрепени към автомобилите. Районът се простира на около 80 мили от север на юг и 60 мили от изток на запад в провинция Гаутенг.

Установено е, че в градските бедняшки квартали температурата е с 6 градуса по Целзий по-висока от тази в по-богатите предградия, а температурата в затворените помещения в импровизираните бараки е с 8 градуса по Целзий по-висока. Според отделно проучване, проведено от катедрите по архитектура и химическо инженерство на Университета в Претория в близкия бедняшки квартал Мелуси, температурата в тези постройки може да достигне до 48,5 градуса по Целзий.

„Когато слънчевите лъчи огряват целия град, кварталите с по-малко дървесна растителност не се ползват от изпарителното охлаждане“ , казва Никълъс Джоунс, специалист по данни в глобалния център на Световната банка за намаляване на бедствията и възстановяване. „Те виждат, че повече енергия от слънцето се съхранява в повърхностите и се излъчва отново през нощта, като нагрява телата на хората, които живеят там, затруднява работата ви през деня и наистина увеличава трудностите.“

През по-голямата част от декември топлинните условия в помещенията представляват „опасност“ в 73-93 % от времето, а през най-горещия месец януари в Южна Африка условията в помещенията бързо се превръщат в изключително опасни, пишат изследователите. В Мелуси, където живеят около 27 000 души, гъстотата на населението е около 160 души на хектар (2,47 акра), което е около седем пъти повече в сравнение с близките предградия. Въпреки че това е по-малко от Манхатън в Ню Йорк, там няма климатици.

Итиреленг се намира в сърцето на обширната градска зона, която включва Претория и Йоханесбург. Снимка: Леон Садики/Bloomberg

Последиците са по-ниска производителност и по-висока смъртност, свързана с горещините, в по-бедните части на градовете. При температура над 35 градуса по Целзий смъртността в региона се повишава с 20 % в сравнение с базовата температура от 20 до 25 градуса, пишат изследователите. Топлинният удар, дехидратацията и топлинното изтощение могат да доведат до смъртни случаи, а горещите температури изострят дихателните проблеми.

Въпреки че районът не е единственият, който страда от топлинен стрес, крайностите сред жителите му са сред най-мащабните. Разликата в топлината между отделните квартали на града съвпада с тази в Мумбай и Мадрид и значително изпреварва тази в Ню Йорк и Мелбърн, сочи проучване, публикувано от базирания в Лондон колектив от дизайнери, инженери и технически експерти Arup.

Държавната хазна на Южна Африка заяви, че отпуска средства на градовете за изграждане на повече тухлени постройки, които са по-хладни, и насърчава други мерки, които ще осигурят сянка и по-ниски температури в най-засегнатите райони.

Въпреки това е трудно да се гарантира, че строителните стандарти са спазени.

„Съществуват мерки, които ние като град приемаме в нашите сгради“, каза Даниел Съливан, директор по въпросите на риска и устойчивостта, бъдещото планиране и устойчивостта за град Кейптаун, който е част от проучването. „В неофициалното пространство, където хората строят, без да преминават през процес на одобрение, това са елементите, които понякога се изрязват, а последиците от това за здравето са доста значителни.“

Метални бараки осейват пейзажа в Итиреленг. Кампанията за картографиране на топлината установи, че в градските квартали е с 6 градуса по Целзий по-горещо, отколкото в по-богатите предградия. Снимка: Леон Садики/Bloomberg

В проучването се препоръчва „стратегическо озеленяване на районите с недостатъчно отопление“, боядисване на покривите в бяло и създаване на „хладни пространства“ за общностите. Засега, казва Гея, се прави малко.

„Когато е горещо, е трудно да се работи“, казва тя. „В ламаринените бараки става наистина трудно.“

Още по темата

Дилемата на Европа за градската среда: спасяване на миналото от глобалното затопляне

Топене на ледник в Алпите налага преместване на границата между Швейцария и Италия

Интензивността на ураганите е загадка, която синоптиците се опитват да разрешат