Защо конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток

Мнозина смятат, че Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че никога не е признал това. Иран разполага с достатъчно обогатен уран за няколко ядрени бомби, ако го обогати достатъчно

19:30 | 7 октомври 2024
Обновен: 21:04 | 7 октомври 2024
Автор: Итън Бронър
Снимка: Bloomberg.com
Снимка: Bloomberg.com

Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От многото конфликти, които разтърсват региона, техният отдавна е сред най-взривоопасните. Двете страни са се атакували неколкократно — най-вече тихомълком, а в случая на Иран често чрез посредници — като засега избягват ескалация до пряка война.

Конфликтът влезе в опасна нова фаза с избухването на настоящата война между Израел и палестинската групировка Хамас. Тази битка привлече и други групировки, подкрепяни от Иран, както и самия Иран. Напрежението нарасна в края на септември, когато израелските сили убиха лидера на Хизбула, най-ценния регионален съюзник на Иран, и навлязоха в южен Ливан като част от кампания срещу милицията. На 1 октомври израелската армия съобщи, че Иран е изстрелял над 100 ракети директно към страната в значителна ескалация.

Защо Израел и Иран са врагове?

Израел и Иран бяха съюзници, започвайки от 1950-те години, по време на управлението на последния монарх на Иран, шах Мохамед Реза Пахлави, но приятелството приключи рязко с Ислямската революция в Иран през 1979 г. Новите лидери на страната възприеха силно анти-израелска позиция, като критикуваха еврейската държава като империалистическа сила в Близкия изток. Иран подкрепя групи, които редовно се борят срещу Израел, най-вече Хамас, Хизбула и хутите, които САЩ считат за терористични организации.

Израел вижда потенциала на Иран да изгради ядрени оръжия като заплаха за своето съществуване и се смята, че стои зад кампания за саботаж срещу ядрената програма на страната. Лидерите на Иран твърдят, че нямат амбиция да създадат ядрени оръжия. Израелците посочват към колекция от документи, които техни разузнавачи са изнесли от Иран през 2018 г., които намекват за обратното. Израелски официални лица многократно са заявявали, че ако Иран достигне до ръба на ядрена способност, те ще атакуват ядрената му програма с въздушна сила, както направиха с Ирак през 1981 г. и със Сирия през 2007 г.

Каква е ролята на Хизбула?

Ливан е най-старият фронт в сенчестата война. В отговор на израелската инвазия в южната част на страната през 1982 г., милиция, която по-късно стана известна като Хизбула, беше формирана от ливански мюсюлмани, принадлежащи към шиитския клон на исляма, който е доминиращ в Иран. Тяхната група до известна степен стана посредник на основната иранска военна сила — Ислямския революционен гвардейски корпус.

Израел и Хизбула многократно са се сражавали, включително в една война през 2006 г. След като Хамас атакува Израел от ивицата Газа на 7 октомври 2023 г., предизвиквайки настоящата война, Хизбула изрази солидарност с Хамас, като изстрелваше ракети, минохвъргачки и снаряди към Израел почти ежедневно, което накара Израел да отговори със свои огън. Със своите значителни бойни сили и арсенал, включително далекобойни и прецизни ракети, Хизбула се счита за най-ценния актив на Иран за проектиране на влияние в Близкия изток.

Какви са другите фронтове на конфликта между Израел и Иран?

Сирия. По време на гражданската война в Сирия, Иран изгради военно присъствие в страната. Това беше направено както за подкрепа на съюзника им, президента Башар ал-Асад, така и за подпомагане на Хизбула чрез създаването на сухопътен коридор за прехвърляне на оръжия от Иран през Ирак и Сирия. За Израел това създаде второ враждебно присъствие на северната му граница, освен Хизбула. В усилие да се противопостави и да спре потока от оръжия, Израел години наред нанася удари вътре в Сирия срещу доставки на оръжия и други цели, за които твърди, че са свързани с Иран и неговите съюзници. В някои случаи при тези удари, според медийни съобщения, са загинали иранци. Ударите срещу ирански цели в Сирия, приписвани на Израел, се засилиха след 7 октомври.

Регионални води. Взаимни атаки върху търговски кораби започнаха през 2019 г. Въпреки че нито Израел, нито Иран поемат отговорност за ударите по кораби, свързани с другата страна, широко се смята, че те стоят зад тях. Целите включват ирански танкери, пренасящи нефт към Сирия; ирански кораб край бреговете на Йемен, който служи като плаваща база на Революционната гвардия; както и товарни кораби, свързани с израелци.

В ескалация на морските битки, хутите от Йемен нарушиха корабоплаването в Червено море, атакувайки кораби в знак на солидарност с Хамас. Те твърдят, че целят съдове, свързани с Израел, както и със САЩ и Великобритания, които нанесоха ответни удари по цели на хутите. Въпреки това, бяха ударени и кораби без такива връзки.

Йемен. Хутите, които контролират северозападен Йемен от избухването на гражданската война през 2014 г., също изстрелват ракети и дронове към Израел. Повечето бяха прехванати, но дрон на хутите уби човек в Тел Авив през юли. Израел нанесе ответни въздушни удари върху Йемен.

Ирак. Иран обвинява сепаратистки групировки в автономния регион Кюрдистан в Ирак за сътрудничество с чужди разузнавателни служби срещу тях и е извършил множество атаки в региона от края на 2022 г. Израел в миналото е използвал съоръжения в северен Ирак за събиране на разузнавателна информация за Иран, според многобройни доклади.

Какво става с атаките вътре в двете страни?

Израел и Иран за първи път си размениха огън на територията на собствените си страни по-рано тази година. На 13 април Иран извърши мащабна ракетна и дронова атака срещу Израел. Тя беше провокирана от въздушен удар две седмици по-рано срещу дипломатическите сгради на Иран в сирийската столица Дамаск, който беше широко приписан на, но не признат от Израел. При удара загинаха седем ирански военни, включително високопоставен командир на Революционната гвардия.

Атаката на Иран предизвика по-ограничен ответен удар от страна на Израел на 19 април. Въпреки че и двата обстрела нанесоха минимални щети, те създадоха прецедент за открито, пряко сражение между двете страни.

В миналото Иран предимно поглъщаше израелските удари срещу неговите интереси в Сирия. В едно изключение, неговите сили там през 2018 г. изстреляха залп от ракети към израелски позиции в Голанските възвишения, плато, което Израел завладя от Сирия по време на войната през 1967 г. и по-късно анексира. Израел отговори с много по-мощен удар.

По-чести са прикритите атаки в двете държави. Както Иран, така и Хамас обвиняват Израел за убийството на 31 юли в Техеран на политическия лидер на Хамас, Исмаил Хания. Широко се смята, че Израел стои зад убийството в Техеран на петима ирански ядрени учени от 2010 г. насам, както и няколко атаки върху ядрени обекти в Иран.

Преди повече от десетилетие, зловреден софтуер, известен като Stuxnet, компрометира операциите в иранско съоръжение за обогатяване на уран, като се подозира, че това е било операция на САЩ и Израел.

През октомври 2021 г. ирански генерал заяви, че вероятно Израел стои зад кибератака, която парализира бензиностанциите в цял Иран. А през януари 2023 г., след като ирански склад за боеприпаси близо до централния град Исфахан беше атакуван с дрон, две американски вестника съобщиха, че Израел е отговорен за нападението. Кибератаките, извършени от Иран, включват хакерска атака, която се е опитала да парализира компютри и водоснабдяването на два израелски района, според данни на Съвета за международни отношения.

Как се сравняват военните сили на Израел и Иран?

Израелските сили имат значително технологично предимство пред Иран. Това се дължи отчасти на военната и финансова подкрепа от САЩ, които дълго време се стремят да гарантират предимството на Израел като част от ангажимента си за сигурността на еврейската държава. Например, Израел е единствената държава в Близкия изток, която е закупила изтребителя F-35 на Lockheed Martin Corp. — най-скъпата оръжейна система в света.

Широко се смята, че Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че никога не е признал това. Иран е натрупал достатъчно обогатен уран, за да може да произведе няколко ядрени бомби, ако лидерите му решат да пречистят метала до 90%, което обикновено се използва в такива оръжия. Той все още трябва да овладее процеса на въоръжаване на горивото, за да произведе работещо устройство, способно да удари далечна цел.

Санкциите и политическата изолация ограничават достъпа на Иран до чуждестранни военни технологии, което го кара да разработва свои собствени оръжия, включително ракети и дронове, които той изстреля срещу Израел през април. Иранските бойни самолети са предимно по-стари модели, наследени от преди революцията през 1979 г. Страната се надява да модернизира военните си способности чрез нарастващо сътрудничество с Русия. Досега най-високите руски военни технологии, които Иран иска най-много, включително изтребителите Су-35, остават в списъка с желания.

Въпреки технологичното си изоставане, се смята, че Иранската армия разполага със значителен запас от балистични и крилати ракети, както и евтини безпилотни летателни апарати (дронове), които той използва срещу Израел през април. Както Иран разбра от тази атака, пробиването на израелските значителни въздушни защити е предизвикателство. Първо трябва да се преодолеят израелските военновъздушни сили. След това идват израелските системи за противовъздушна отбрана "Arrow" и "David's Sling", които заедно със САЩ и други съюзнически сили в региона са прихванали 99% от над 300-те дрона и ракети, изстреляни от Иран, според израелската армия.

Иранският отбранителен арсенал включва системи за противовъздушна отбрана, като руската S-300, за противодействие на самолети и крилати ракети, както и местно произведената система "Арман" за противоракетна отбрана. Те не са толкова изпитани в бой, колкото израелските защити — свидетелство за предпочитанието на Иран към асиметрична война, където той може да проектира непропорционална сила, вместо към пряк военен сблъсък.