Година след като бойците на „Хамас“ извършиха кошмарните си убийства в кибуците и сред еврейските деца, посещаващи концерти, Израел драматично променя баланса на силите в Близкия изток. Методът може да е военен, но целта, казва министър-председателят Бенямин Нетаняху, е да се създаде нов регионален ред, който да е свободен от фанатизма, представляван от Иран и неговите пълномощници - от „Хамас“ през „Хизбула“ в Ливан до хутите в Йемен.
Кой не може да подкрепи това?
Оказва се, че почти всички. В това число и арабските държави, които не по-малко от Израел желаят да видят Техеран обезвреден. В това число влизат и дългогодишните поддръжници на еврейската държава, които се притесняват от проявите на груба сила, както и семействата на заложниците, които все още се намират в тунелите на Газа. Една година по-късно голяма част от света започна да гледа на Израел, жертва на психопатското клане от 7 октомври, като на агресор, опиващ се от военна сила.
Пропагандата, антисемитизмът и историческото невежество - всички те играят роля в този тревожен развой на събитията. Но един поне толкова важен фактор е под контрола на Израел: Нетаняху все още не е определил най-основния въпрос - стратегия, която да направи заявената от него крайна цел правдоподобна, да не говорим за постижима. Без нея цялото насилие изглежда не толкова като план, колкото като отмъщение.
Как трябва да изглежда един по-добър Близък изток на Нетаняху не е загадка. Той е точно такъв, какъвто е описан в предизвикателното му обръщение на 27 септември пред Общото събрание на ООН. Картите, които той използва като реквизит, бяха карикатурни, а езикът му - неудобно манихейски, но правилната цел за региона е именно сценарият „Благословение“, който той изложи.
Това е свят, в който високотехнологичната икономика и демократичните институции на Израел биха могли да действат като катализатор на развитието на целия богат на ресурси Близък изток. Това е свят, в който Израел вече не се третира като колониално наложен и в който религиозният фундаментализъм, който толкова много трови региона, може да бъде отхвърлен.
В този „благословен“ Близък изток не може да има място за „Хамас“ - сунитска терористична организация, маскирана като правителство. Нито пък за „Хизбула“, шиитска терористична групировка, маскирана като ливанско политическо движение; по същия начин и за бунтовниците хути в Йемен, които атакуват морските пътища към Суецкия канал, на които през 2023 г. се падаха 22 % от световния трафик на контейнери. През първото тримесечие на тази година този поток е намалял с 67 % , което е довело до значителна дупка в бюджета на Египет.
Всъщност няма място за никаква „Ос на съпротивата“, ангажирана с унищожаването на Израел. Всяка от членуващите в нея милиции дължи своята първосигнална вярност на Техеран и компрометира суверенитета и управлението на териториите, в които действа, независимо дали става въпрос за Газа, Ирак, Ливан или Йемен. Колкото повече хаос сеят, толкова повече пространство имат за маневриране.
Повечето иракчани, ливанци, палестинци и йеменци не искат хаос. Всъщност повечето ливанци не са шиити и презират „Хизбула“. Те не искат страната им да бъде използвана като пешка в експанзионистичните игри на Иран. По същия начин повечето иранци не искат да бъдат управлявани от ислямистки духовници и - макар да са ужасени от тежкото положение на палестинците в Газа - нямат желание да унищожат Израел. Дори в Газа много палестинци не харесват „Хамас“ и катастрофата, която им донесоха нейните действия на 7 октомври 2023 г.
Всичко това създава място за надежда и потенциални партньори във всеки проект за подобрение. И все пак надеждата и стратегията, която би могла да я създаде, са критичните липсващи съставки в призива на Нетаняху за по-добър Близък изток - най-очевидно, когато става въпрос за палестинците. Никой не вярва, че това може да бъде лесно; това е въпрос, който се съпротивлява на разрешаването си вече 70 години, като вината за това е широко споделена. Но докато това не стане, никакъв военен успех няма да създаде сигурно бъдеще нито за Израел, нито за неговите съседи.
Затова, когато Нетаняху в речта си пред ООН представи Саудитска Арабия като ключов партньор на Израел, саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан отговори с публикация във „Файненшъл таймс“ само няколко дни по-късно. Такова партньорство, пише той, може да се осъществи само ако се основава на прекратяване на огъня в Газа и на създаването на „независима палестинска държава със столица Източен Йерусалим“.
Това, което Саудитска Арабия вече е разбрала, а Нетаняху не, е, че неспособността да се разгледа палестинският въпрос беше фаталният недостатък в основата в иначе изключително положителното Споразумение от Абрахам, което администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп договори с посредничеството на Израел и няколко от държавите от Персийския залив, през 2020 г. Саудитска Арабия беше на път да последва примера им миналата година, когато 7 октомври и опустошителният израелски отговор на него направиха това политически невъзможно.
Ключовото тук е, че Израел също трябва да се трансформира. Защото, както няма място за „Хамас“ или „Хизбула“ в - нека си признаем - засега утопичния нов Близък изток на Нетаняху, така не може да има място и за религиозните и националистически фанатици, представлявани от настоящите министри на националната сигурност и финансите на Израел Итамар Бен Гвир и Безалел Смотрич.
Това са хора, които се застъпват за „доброволната“ емиграция на палестинците от Газа в момент, когато тя е превърната в пустош. Те смятат, че Израел трябва да обхване цялата Свещена земя, включително окупираните територии, които биха съставлявали палестинска държава. Те оправдават изтезанията и блокирането на хуманитарна помощ. И всеки път, когато се предприеме някакъв ход, който може да създаде надежда, те заплашват да сринат правителството.
Това, което предлагат тези членове на израелския кабинет, е етническо прочистване и рецепта за постоянна война. Те се вписват точно в стария Близък изток и са неразличими от своите радикални сунитски или шиитски колеги. Тяхното влияние върху израелската политика създаде празнота на мястото, където би трябвало да бъде планът на Нетаняху за бъдещето.
Докато Израел се подготвя за поредния кръг от ответни действия срещу Иран и си спомня за заложниците и ужасите от 7 октомври, е време да запълни тази стратегическа празнота. За да постигне сигурност, да се помири с арабския свят и да изолира иранските духовници, Нетаняху трябва да разчисти дома си. Той трябва да започне да предлага надежда, както и да демонстрира сила, започвайки с план за палестинците, който да включва перспективата за прекратяване на вечната им окупация.