Ние сме пред опасна пропаст в Близкия изток. Ричард Хаас, бивш президент на Съвета за международни отношения, ми каза в сряда, че сякаш сме в „повратна точка“ в региона. Томас Л. Фридман от New York Times беше по-тревожен: това е време на смъртоноста опасност, пише той.
Но дори преди кампанията на Израел срещу "Хизбула" и мащабното отмъщение с балистични ракети на Иран, постоянно ме питаха колко вероятно е Близкият изток да бъде потопен в регионална война. Сега, както и тогава, краткият отговор е, че никой не знае. Но потенциалът за по-широк кинетичен конфликт не е бил по-голям от десетилетия.
Как би изглеждала една истинска регионална война в Близкия изток? Как конкретно може да се развие - във въздуха, в морето и на сушата? И дали САЩ неизбежно ще бъдат въвлечени в конфликта?
През годината след ужасяващите терористични атаки на "Хамас" срещу Израел, ние бяхме в неразрешим цикъл на насилие и военна ескалация между Израел и Иран (и неговите подставени лица). Следващият ход в това смъртоносно па дьо дьо вероятно ще бъде силен отговор от израелците на иранското ракетно нападение от миналата седмица.
Въпреки липсата на масови жертви, много висши израелски лидери обещават - по думите на министър-председателя Бенямин Нетаняху - да накарат Иран "да плати за това". Това може да включва въздушни удари на дълги разстояния, над приблизително 1000 мили оспорвано въздушно пространство, срещу най-уязвимите елементи от ядрената програма на Иран (която е умишлено разпръсната в тази огромна нация).
Това би изисквало сложен балет от зареждане на бомби GBU-57 - „разбивачи на бункери“ - на адаптирани самолети F-15 Strike Eagle и сложно зареждане с гориво по време на полет. Израелците ще трябва да ударят много обекти; 21 са познати на Международната агенция за атомна енергия, включително Натанц, Фордоу, Арак и Парчин. И със сигурност има неразкрити места. Такова въздушно нападение би изисквало десетки, ако не и няколкостотин самолета. Някои от ядрените съоръжения са на повече от 300 фута под земята.
Въздушната армада също ще се нуждае от специални изтребители като F-35, както и от самолети за електронна война. Разрешение за прелитане над регионални държави няма да бъде получено, което означава, че израелските отбранителни сили може да трябва да се справят с намесата на трети страни от Сирия, Турция, Ирак или Азербайджан. Доставените от Русия системи за противовъздушна отбрана С-300 на Иран и неговите изтребители МиГ-29 и F-14 от ерата на Студената война не са страхотни, но биха усложнили всякакви удари.
Ако Израел направи тези въздушни атаки, отговорът на Иран ще бъде значителен. Несъмнено на "Хизбула" ще бъде наредено да изстреля възможно най-много ракети земя-земя. Може би една трета от арсенала от преди конфликта от 130 000 е бил изстрелян или унищожен от Израел през последните седмици. Но ако само половината от останалите ракети бъдат изпратени на вълни към Тел Авив, Хайфа, военни инсталации, съоръжения на Мосад и политически центрове в Йерусалим, щетите и цивилните жертви биха били значителни – дори като се има предвид силната противовъздушна отбрана на Израел.
В допълнение, израелска атака срещу Иран може да накара "Хамас" да екзекутира останалите заложници, които държи от нападението на 7 октомври. Терористите също биха могли да опитат много изолирани атаки в Израел, като убийството на седем и раняването на повече от дузина израелски цивилни миналата седмица в Яфа. Хутите в Йемен също биха могли да засилят своите ракетни атаки с голям обсег.
Но основната заплаха е реципрочен ирански удар с балистични ракети срещу Израел, много по-силен от този във вторник. Атака с по-голямата част от 3000-те балистични ракети в иранския инвентар би надвила израелската противовъздушна отбрана; болниците в страната ще бъдат препълнени с ранени. Докато качеството на иранските ракети и насочването им е под въпрос, количеството може да компенсира много пропуски и дефекти.
Едновременно с това Иран вероятно ще нанесе удари с дронове - организирани от ирански шиитски милиции в Сирия или Западен Ирак - срещу тайни израелски ядрени съоръжения и срещу военновъздушните сили на IDF. Те вероятно ще бъдат съчетани със значителни кибератаки.
Иранският флот, макар и едва ли мощен, може да атакува западното корабоплаване и преди всичко да опита да затвори Ормузкия пролив. Това ще изисква използването на мини, малки моторни лодки и подводници: Иран разполага с това оборудване и редовно тренира за тази мисия. Произтичащите прекъсвания в потока на петрол и газ могат да опустошат световната икономика.
Значителни наземни операции са малко вероятни - поне в началото. Иран има един милион войници под оръжие, около две трети от които са на активна служба. Тя има младо население от близо 90 милиона, от което може да черпи повече сили, и може да разчита на редица съюзници от милиции в Сирия и Ливан. Могат ли да предприемат наземна атака срещу Израел, вероятно през Южен Ирак и Сирия? Трудно за изпълнение, но не и невъзможно.
САЩ почти сигурно ще бъдат въвлечени в мащабната война между Израел и Иран. Израелците биха искали значителна бойна подкрепа: най-висок клас разузнаване от самолети за наблюдение и сателити; помощ в кибервойната; модерни боеприпаси; зареждане с гориво във въздуха.
Арабските държави биха се опитали да запазят неутралитет - въпреки че, разбира се, биха приветствали щетите по иранските прокси и военните способности на Техеран. Не се знае как ще реагира Турция, но вероятно няма да позволи транзит през страната или достъп до турски бази.
Накратко, една истинска регионална война между Израел и Иран може да разбие световната икономика, да убие десетки хиляди войници и цивилни, да предизвика дипломатически хаос и да въвлече Вашингтон в нещо, което много иска да избегне.
Израел е напълно оправдан в желанието си да отвърне на Иран. И все пак прекаленото мразене на враговете ви може да замъгли преценката ви. Вместо да търси регионална война, Израел трябва да се съсредоточи върху унищожаването на всичко, което може от "Хизбула"; да работи за създаване на мироопазващи сили, прекратяване на огъня и освобождаване на заложници в Газа; и да продължи демонстрацията на сила, която може да възпре Иран от по-нататъшна ескалация.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".