Всеки турист във Виена в някакъв момент се насочва към Михаелерплац - кръгъл калдъръмен площад в сърцето на австрийската столица. Ограден от средновековна църква, барокови сгради и модернистичната сграда Looshaus, емблематичната архитектура на мястото привлича стотици хиляди хора годишно.
Въпреки това през летните месеци, когато настилката на площада и липсата на сянка го превръщат в „остров на жегата“, посещението му невинаги е приятно преживяване. Ето защо град Виена предприе действия за разширяване на пешеходните зони в района и засаждане на лехи с трева и девет фиданки преди края на 2024 г.
Това от своя страна предизвика бурна реакция.
Разгневени експерти по архитектура - включително висшият орган на страната по въпросите на паметниците на културата - предупредиха, че обновяването може да застраши статута на историческия център като обект на световното културно наследство. В писмо до кмета, подписано от повече от 400 експерти, те твърдят, че дърветата ще блокират защитените сгради на площада и ще затруднят ключовите гледни точки. Подписалите се призовават града да отмени плановете, които вече са били преработени.
„Предложението за озеленяване на Михаелерплац е напълно погрешно, защото подобно препроектиране би унищожило идентичността на един от най-запомнящите се площади в Европа“, пише Акос Моравански, почетен професор по теория на архитектурата в Цюрихския университет (ETH). „Съмнявам се също така, че то би допринесло значително за климатичното преустройство на центъра на града.“
Спорът подчертава нарастващото предизвикателство, пред което е изправен най-бързо затоплящият се континент в света . С достигането на нови температури , европейските градове трябва да намерят баланс между адаптирането към изменението на климата и запазването на обектите с историческо значение.
Засаждането на растителност е привлекателен начин за постигане на напредък, тъй като короните на дърветата могат да намалят температурата на въздуха с до 5ºC. Въпреки това някои природозащитници са предпазливи. ЮНЕСКО предупреди, че ако планът на Виена не бъде внимателно изпълнен, той може да има „вредно въздействие“ върху културното значение на столицата. Статутът на центъра на града като обект на световното културно наследство вече е застрашен заради плановете за изграждане в близост на небостъргач.
Виена не е изключение. Министерството на здравеопазването постави Рим под най-високото предупреждение за горещини това лято, като посъветва хората да останат на закрито през най-горещата част на деня. Но засаждането на дървета в много части на Рим на практика е изключено, казва Едоардо Занчини, ръководител на службата по климата в Рим.
Органът, отговарящ за опазването на културното наследство, се противопоставя на засаждането на дървета на Пиаца Навона или Пиаца дел Пополо - едни от културно значимите, но незасенчени площади в града - с мотива, че „промяната на разположението им дори по най-малък начин може да наруши тяхната стойност“, пише в имейл говорител на службата.
Разбира се, защитата на паметниците и адаптирането към изменението на климата не винаги са в противоречие. Виена засажда около 4500 дървета годишно без излишен шум, а по-голямата част от около 2500-те искания, свързани с опазването на паметниците, които се изпращат всяка година до Федералната служба за паметниците на културата на Австрия, са „безконфликтни“, казва Хана А. Либих, ръководител на архитектурния отдел на организацията.
Париж, където се намират Елисейските полета и Триумфалната арка, е един от примерите за богата на културно наследство столица, която също се превръща в образцов град-градина. От 2020 г. насам властите са изтръгнали повече от два акра асфалт, засадили са над 100 000 дървета и в момента обновяват историческия площад - Площад на съгласието (Place de la Concorde).
Първоначално засаждането на дървета там е било забранено за Жан-Жак Айагон, председател на комисията по препроектиране, който се позовава на „строго минералното“ наследство на площада. По-късно обаче той признава, че зеленината ще разхлади най-голямото кръгово кръстовище в града и ще възстанови първоначалния му вид от XVIII век.
Все пак бившият министър на културата предупреждава, че няма универсален подход за справяне с горещините. „Не можем да приложим този проект за възстановяване на растителността по един и същи начин навсякъде“, пише той до Bloomberg.
Въпреки че Занчини разбира гледната точка на защитниците на културата, той се надява да убеди вземащите решения в Рим да приемат в крайна сметка неговата гледна точка. „Имаме нужда от дървета, сянка, вода на обществени места, където живеят хора и ходят туристи“, казва той. Засега градът планира да замени асфалта с естествени материали и да инсталира системи за засенчване в целия град, пише той в имейл.
Виена също е намерила решения, като е въвела персонализирани системи за засенчване, които действат като слънчеви очила за сградите, и е възродила системата от 19-ти век от въздушни кладенци- дълбоки подземни шахти, които вкарват и охлаждат свеж въздух, преди да потече през сградите.
В случая с Михаелерплац властите продължават проекта на стойност около 8,5 млн. евро (9,4 млн. долара), като се позовават на местната подкрепа и тясната координация с Федералната служба за паметниците на културата.
„Хората понякога забравят, че тук живеят и хора. Центърът на града не е само историческа витрина“, казва Маркус Фигл, ръководител на вътрешния градски район на Виена.
По-малко от три месеца преди приключването на ремонта, на оживения площад все още има изкопи, строителни заграждения и багери. Туристите отпиват кафе с поглед към хаоса; топлоустойчивите ясен и бряст все още не са пристигнали.
Юрген Фурхтлехнер, старши преподавател в Университета за природни ресурси и науки за живота във Виена, оценява високо усилията на града за намаляване на горещините, но предупреждава, че има още много работа.
„ Аз подкрепям дърветата като естествена мярка за охлаждане, засаждането на колкото се може повече дървета, колкото се може по-обхватно“, каза Фурхтлехнер. „Важно е това да се прави не само избирателно, не само за престижни проекти, а да се решава проблемът с целия район.“