Когато мислим за петрола, Саудитска Арабия и ОПЕК+, легендарната цел от 100 долара за барел вече не е от значение. Всъщност не е важна от юни, когато съобщението на картела за план за увеличаване на производството ефективно сигнализира, че изоставя стремежа си към трицифрени цени. Сега референтната стойност, която има значение, е 50 долара за барел.
Първо, предупреждение за спойлери. Нямам намерение да прогнозирам дали това ново по-ниско ниво ще се материализира, освен да предупредя, че е много по-възможно, отколкото пазарът изглежда мисли. Вместо това, общо наблюдение: При равни условия пазарът на петрол изглежда свръхпредложен през 2025 г. и това означава по-скоро по-ниски, отколкото по-високи цени - така че при двоичен избор между $100 и $50 за следващата година, бих приел последния залог въпреки целия геополитически риск в Близкия изток.
Докато ОПЕК+ обикновено се представя като монолитна група, тя е измъчвана от фракционизъм. Следователно картелът няма само една функция за реакция, а вместо това има два слоя. Единият представя как реагира като група на външни събития - растежът на шистовата индустрия в САЩ, да речем - а вторият в зависимост от това как всеки член на ОПЕК+ реагира на действията на своите колеги.
Вторият слой е маловажен, когато картелът действа в унисон с малко, ако изобщо има, дисидентство. Но има моменти – и аз вярвам, че сега е един от тези – когато вътрешната политика има по-голямо значение, което може драстично да промени реакцията на ОПЕК+.
През последните три години ОПЕК+ се съсредоточи върху поддържането на цените на петрола възможно най-близо до 100 долара чрез поддържане на глобални запаси. Нарекох го стратегията „Първо Саудитска Арабия“. Дали някой го нарича неофициална цел, надежда, или стремеж, няма значение. С действията си, включително намаляването на добива, когато цените бяха близо до 90 долара за барел, блокът показа ръката си: искаше трицифрени стойности, правейки други съображения второстепенни.
Сега това се промени поради комбинация от фактори. Първо, ОПЕК+ мълчаливо призна, че нейната политика от 100 долара повишава годишния ръст на предлагането извън ОПЕК+ над тенденциозното търсене. Придържането към стратегията си за високи цени означава приемане на постоянно намаляващ пазарен дял. Второ, картелът приема, че повишените нива на суров петрол вредят на растежа на търсенето и поддържането на потреблението е важно в лицето на енергийния преход. Трето, глобалният икономически цикъл се обърна и петролът, както всяка друга стока, е чувствителен; по-ниските цени са естествената последица от по-слабия растеж. Четвърто, няколко членки на ОПЕК+ са инвестирали милиарди долари в нов производствен капацитет и са настояли да изпомпват повече, оспорвайки стратегията. За да избегне разцепление, групата трябваше да промени цялостната си реакция.
Това е основното обяснение защо ОПЕК+ през юни се съгласи на сложен план за увеличаване на производството от септември до края на 2025 г., което в крайна сметка ще увеличи производството с повече от 2 милиона барела на ден. Разбира се, ОПЕК+ каза, че увеличенията ще зависят от здравето на пазара, превръщайки сделката в изявление за намерение. С падането на цените, връщането на барели вече е отложено с два месеца, до декември.
Какво следва? Не мисля, че Саудитска Арабия е взела решение и какво ще се случи през 2025 г. ще се реши от това, което другите членове на ОПЕК+ ще направят през октомври и ноември. Най-важният фактор е дали измамниците с квотите спрат да мамят. Това ще информира какво прави Рияд. Такива ще бъдат и събитията в Близкия изток. Оставам убеден, както бях през изминалата година, че нито Израел, нито Иран искат да намесват петрола в своите атаки. По същия начин двата най-големи потребители на петрол в света - САЩ и Китай - със сигурност ще са казали и на двете страни, че петролът е забранен. Но трябва да призная, че рискът от грешни изчисления нараства с всеки изминал ден.
В същото време всички в ОПЕК+ чакат да видят кой ще заеме Белия дом през следващата година. Настоящият план за увеличаване на производството на месечни стъпки обаче е проблематичен. Просто казано, не виждам търсене на тези допълнителни барели през 2025 г. - освен ако картелът не е готов да приеме много видимо увеличение на запасите и следователно много по-ниски цени. Ето опциите, които виждам:
1) Неспазващите квотите от ОПЕК+ спират своето свръхпроизводство, а Саудитска Арабия и другите в картела променят мнението си, опасявайки се от спад на цените. Вместо да увеличат производството, те намалят производството в началото на 2025 г. Изненадвайки повечето търговци, картелът връща цените на петрола обратно в диапазона от 80 до 100 долара. Никога не казвай никога, но ще бъда шокиран, ако този сценарий се осъществи, тъй като вярвам, че реакцията на ОПЕК+ се е променила.
2) Спазването на квотите на ОПЕК+ се подобрява драстично, включително чрез намаляване на компенсациите от свръхпроизводителите. Групата отлага месечните увеличения на производството с шест месеца, като на свой ред избягва скок в запасите в началото на 2025 г. При този сценарий петролът намира дъно около $70 и се движи обратно към $80. Не мисля, че Рияд възнамерява да отложи увеличаването на производството завинаги, но виждам известна възможност кралството да се съгласи да изчака до втората половина на следващата година. Една от причините е залогът, че растежът на шистовия сектор в САЩ се забавя; друга е надеждата, че Пекин успешно ще възстанови икономиката си, стимулирайки търсенето на петрол. Този сценарий получава "може би" от мен.
3) Картелът се придържа към своя план за увеличаване на производството чрез месечни увеличения от декември нататък, като спазването на квотите се подобрява донякъде. Саудитците намалят разходите, за да издържат на период на ниски цени - нещо, което вече е отбелязано в предварителния преглед на бюджета на страната за 2025 г. При този сценарий пазарът на петрол ще има свръхпредлагане през следващата година, особено през второто тримесечие, когато сезонното търсене е по-ниско. Произтичащото от това натрупване на запаси тласка цените на петрола към $60 и може би - макар и само за кратко - дори по-ниско към $50 през второто тримесечие на следващата година, преди да се възстанови по-късно през годината, тъй като растежът на шистовото производство в САЩ се забавя поради ниските цени. За мен това е най-вероятният сценарий.
4) Спазването на квотите на ОПЕК+ изобщо не се подобрява. В отговор картелът не само продължава с месечното увеличение на производството от декември, но Саудитска Арабия тласка групата да ускори производството на тези допълнителни барели. В резултат на това пазарът е силно свръхпредлагане, а цените на петрола падат до $50 и дори по-ниско. Пазарът обаче не се срива, защото Рияд спира преди пълна ценова война. Усещам, че този план, прошепнат от някои служители на ОПЕК+ и повторен от петролни търговци, които казват, че са им казали за това, е не толкова тиха саудитска кампания на вербални заплахи, така че свръхпроизводителите да подобрят съответствието си. Като такова не го смятам за вероятно.
5) Пълномащабна ценова война. Съответствието изобщо не се подобрява и дори се влошава. Саудитска Арабия увеличава производството до максималния си капацитет от 12,5 милиона барела на ден спрямо днешния добив от 9 милиона. Всяка друга страна от ОПЕК+ следва примера. Пазарът е изправен пред огромно пренасищане, подобно на това, което беше наблюдавано през 2020 г. — и цените се сриват. Ако историята е някакъв ориентир, нивото от $50 за барел няма да действа като праг и цените вероятно ще паднат много, много по-ниско. (Не забравяйте, че по време на последната ценова война през 2020 г. нулата също не беше прагът; беше минус $40.) При сегашното състояние на нещата този краен сценарий изглежда изключително малко вероятно да се развие. Но Саудитска Арабия води две ценови войни през последното десетилетие, така че трябва най-малкото да приемем възможността това да се случи.
Каквото и да се случи, цените на петрола изглеждат по-близо до 50 долара за барел отколкото 100 долара в обозримо бъдеще. Само една всеобща война в Близкия изток може да промени тази перспектива.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.