Ако погледнем в перспектива, ще видим, че Иран направи голяма стратегическа грешка през април, когато изстреля около 300 ракети и безпилотни самолети срещу Израел, но почти всички бяха свалени или дефектираха. По-малкият по брой, но по-мощен бараж от вторник изглежда като поредната грешка, пише в свой анализ за Bloomberg Марк Чемпиън.
През април иранските лидери се надяваха да възстановят изгубената възпираща сила, след като Израел удари иранското консулство в Дамаск. Бяха убити висши офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Отговорът на Техеран имаше за цел да демонстрира сила, без да причинява жертви, които биха могли да принудят Израел да предприеме потенциално смазващ отговор.
Предназначението на посланието беше ясно - не искаме истинска война, но ако се стигне до такава, вижте какво можем да направим. И все пак вместо това атаката показа слабост. Тя показа на Израел, че Иран няма нито възможност, нито желание да отвърне на удара. Последвалият отговор на Израел - един-единствен прецизен удар, който унищожи средства за противовъздушна отбрана в близост до ирански ядрен обект - не остави съмнение относно възможностите или намеренията на Израел.
Оттогава насам духовниците в Техеран трябваше да гледат как Израел обезглавява и деградира Хизбула - най-мощния актив в така наречената „Ос на съпротивата“. Един след друг бяха убивани командири на „Хизбула“, един генерал от Корпуса на гвардейците на ислямската революция беше тежко ранен, а лидерът на „Хамас“ Исмаил Хания беше убит, докато беше в Техеран. Иранските лидери говореха много за наказание, а след това седяха със скръстени ръце.
Иран предприе ракетна атака срещу Израел във вторник |
Взривеният подземен бункер, в който се помещаваше централата на „Хизбула“ в Бейрут, при който загинаха харизматичният лидер на групировката Хасан Насрала и още един високопоставен генерал от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, беше твърде сериозен, за да бъде пренебрегнат. Алтернативата беше да бъде отхвърлен като книжен тигър не само в арабския свят - както вече се случваше - но и сред клиентите на Оста и, най-лошото от всичко - у дома. За един непопулярен, репресивен режим, който проповядва революция в името на Бога, присмехът и възприятието за слабост могат да бъдат фатални.
Първите репортажи сочат, че макар много ракети отново да са били свалени, този път повече са преодолели израелската противовъздушна отбрана, което можеше да се очаква; нямаше няколкодневна подробна предварителна информация, която да позволи на Израел и съюзниците му да се подготвят.
Освен това обстрелът се състоеше от около 200 балистични ракети, които са много по-бързи от крилатите ракети и безпилотните самолети, които преобладаваха през април. Според анализа на Фабиан Хинц, изследовател в областта на отбраната в Лондонския институт за международни и стратегически изследвания, използваните във вторник балистични ракети са били и по-модерни и усъвършенствани модели от преди.
И все пак изглежда, че залпът от вторник вечерта ще се окаже още по-голяма грешка от този през април.
Сблъсъците между Израел и Хизбула се разпространяват по-далеч от границата | Брой регистрирани случаи на въздушни и безпилотни удари, нападения от далечно разстояние и други военни действия, включително въоръжени сблъсъци
Нямаше непосредствени съобщения за жертви, въпреки че двама мъже, въоръжени с автомат и нож, убиха най-малко шестима невинни хора при очевидно опортюнистична терористична атака в Яфа, близо до Тел Авив.
Така че, ако този ирански опит е имал за цел отново да възстанови възпиращата сила, без да провокира война между държави, която е малко вероятно да спечели, той очевидно е бил неуспешен и е знак, че върховният лидер на Иран Али Хаменей не е обърнал внимание на резултата от предходната атака.
Официалните правителствени канали в Twitter на Израел - от външното министерство до Израелските отбранителни сили - побързаха да подчертаят, че иранските ракети са насочени към 10 милиона цивилни граждани. Една снимка на ракети, летящи високо над светите места в Йерусалим, намекваше, че те също са в списъка с цели на Техеран, въпреки че траекторията им ясно показваше, че това не е така.
„Иран направи голяма грешка тази вечер и ще си плати за нея“, заяви министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. „Режимът в Иран не разбира нашата решимост да се защитаваме и да отмъщаваме на нашите врагове“. От решаващо значение ще бъде каква форма ще приеме това отмъщение.
Израел няма друг избор, освен да отговори, каза ми Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване, веднага след като баражът приключи. Този път той очаква това да стане бързо и в много по-голям мащаб, отколкото през април. Може да се окаже, че никой не е загинал при атаката с балистична ракета във вторник, каза той, „но това не е видеоигра“. Освен това втората грешна преценка на Иран предоставя на Израел възможност, на която той едва ли ще устои.
Сега израелската армия може да постави пред иранския режим още по-остра дилема. Една по-голяма израелска ракетна атака ще унищожи повече активи и ще бъде много по-видима за обществеността от априлската. Този път опитите на представителите на режима няма да успеят да представят израелските безпилотни като играчки. Хаменей и неговите генерали ще трябва да решат дали да не предприемат нищо и да загубят още повече доверие и възпираща сила, или да рискуват потенциално катастрофална война, която може да привлече дори САЩ, като отвърнат на удара.
Нетаняху е изложил основанията си да се възползва от подобна възможност. В речта си пред Общото събрание на ООН миналата седмица той заяви, че Израел трябва да бъде подкрепен, тъй като се опитва да промени Близкия изток по положителен начин, и че пътят минава през разгрома на иранските духовници и тяхната ос от марионетки.
Той успява да обрисува убедителна картина. Израел очевидно постигна сериозен военен успех, а иранският режим без съмнение е зловредна сила както за народа си, така и за региона. Изкушението да се възползват от настоящото предимства може да се окаже непреодолимо. Нещо повече, смъртта на Насрала разбуни хор от поддръжници в Израел и сред ястребите във Вашингтон - ако не и от президента Джо Байдън - за да го подкрепят при окончателното справяне с Иран.
И все пак предишните опити за прекрояване на Близкия изток не са се развивали толкова добре, включително и тези, които са се отличавали с първоначален изненадващ военен успех; спомнете си за воденото от САЩ нахлуване в Ирак през 2003 г. Разбира се, това ще бъде различно, защото няма да войници на терен - поне в самия Иран. И все пак ще бъде трудно да се контролира как всъщност се развива политиката на ескалация с цел деескалация.
„Безразсъдно, просто безразсъдно“ - така ми каза Барбара Славин, скептик и експерт по Близкия изток във вашингтонския център „Стимсън“. Безразсъдни, безкомпромисни или и двете, решенията, които ще определят както действията на САЩ, така и хода на Близкия изток, сега, както често напоследък, са изцяло в ръцете на Нетаняху.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.