Популистките лидери са измамата, която продължава да взема от нас

Резултатът от изучаването на 51 популистки лидери, подбрани от 120 години история и 60 държави, е недвусмислен. Колкото по-дълго популистите остават на власт, толкова повече вредят на икономиката

09:01 | 4 октомври 2024

Автор: Ейдриън Уулдридж

Снимка: Bloomberg

"Както кучето се връща при повръщането си, така глупците повтарят своята глупост," казва Светото писание. И така се случи с австрийските избиратели: на 29 септември те поставиха крайнодясната Партия на свободата (FPO), основана през 1950-те от бивши офицери на SS и нацисти, на първо място в изборите, почти удвоявайки дела ѝ от гласовете. Партията обещава да превърне страната в „крепост Австрия“ срещу имигрантите и да възстанови добрите отношения с Владимир Путин. Лидерът на френската Национална сборка Марин Льо Пен обяви, че победата на FPO „потвърждава триумфа на народа“. Унгарският премиер Виктор Орбан нарече това „още един триумф за патриотите“.

Успехът на FPO идва след година на популистки успехи. На регионалните избори в Германия по-рано, на 1 септември, „Алтернатива за Германия“ оглави анкетите в Тюрингия и зае второ място в Саксония. На изборите за Европейския парламент през юни популистите спечелиха първо място в пет страни, включително Италия и Франция. На холандските избори през ноември 2023 г. Герт Вилдерс спечели най-много места. Крайнодесните популистки партии не само влязоха в кабинетите на 14 европейски държави, или като основни, или като второстепенни части на коалиции. Те също така изместиха основните партии вдясно, според ново изследване на Даниеле Албертаци и неговите колеги от Университета на Съри. Популистките партии са не само машини за печелене на избори, но и създатели на зарази.

Още предстои. Доналд Тръмп е решен да се върне в Белия дом. Марин Льо Пен има добри шансове да спечели френските президентски избори през 2027 г., като делът ѝ от гласовете изглежда нараства неумолимо във всяко изборно състезание. Борис Джонсън е обсебен от идеята да следва своя герой Уинстън Чърчил, връщайки се на предната линия на британската политика след период на изолация и възстановявайки премиерския пост — перспектива, която не е толкова абсурдна, колкото би трябвало да бъде, предвид неубедителния старт на Киър Стармър.

Какво означава продължаващият успех на това неясно, но реално движение за бъдещето на световната икономика? Текущият уебсайт на Foreign Affairs разумно обръща внимание на изследване от 2023 г. в The American Economic Review, написано от трима изследователи от Института за световна икономика в Кил — Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш. Изследването съдържа два важни извода — първият е депресиращ, а вторият още повече. Депресиращият извод е, че популистите са без съмнение лоши за икономиката. Популистките правителства значително влошават икономическите проблеми на хората, които гласуват за тях. Още по-депресиращият извод е, че икономическият провал не намалява изборните перспективи на популистите и може дори да ги подобри.

Тримата от Кил съставиха глобална база данни за популистки лидери. Те разгледаха както леви, така и десни популисти. Определящата черта на популизма е склонността да идеализират народа срещу могъщите и да премахват контрола и баланса върху „народната власт“. Те също така се върнаха до 1900 г., за да изучат двете големи вълни на популизма — тази, която достигна връх през 1930-те и 1940-те, и тази, която нараства днес. Те след това се фокусираха върху икономическото въздействие на популистките победи.

Резултатът от изучаването на 51 популистки лидери, подбрани от 120 години история и 60 държави, е недвусмислен. Колкото по-дълго популистите остават на власт, толкова повече вредят на икономиката: след 15 години БВП на глава от населението е средно с 10% по-нисък в популистки управлявани икономики в сравнение с правдоподобни непопулистки. Два скорошни популистки експеримента са показателни. Силвио Берлускони ръководи продължителен застой в Италия, задълбочавайки структурните проблеми, дори когато се представяше като бизнесмен-решавач. Големият проект на Борис Джонсън, Brexit, отряза 5% от потенциалния икономически растеж на Великобритания, ако вярвате на Goldman Sachs, или 4%, ако вярвате на Офиса за бюджетна отговорност на Великобритания — избор, който едва ли успокоява поддръжниците на Brexit.

Икономистите от Кил признават, че Тръмп може да усложни картината, тъй като икономиката на САЩ се справи сравнително добре по време на неговото президентство преди избухването на Covid. Но новите данни подчертават превъзходството на икономическите показатели на САЩ при Джо Байдън в сравнение с Тръмп: Бюрото за икономически анализ вярва, че икономиката е нараснала с 294,2 милиарда долара повече през петте години до 2023 г., отколкото първоначално е било отчетено. Индексът S&P 500 сега се търгува около 26 пъти над печалбите — много по-висок от всичко, постигнато по време на Тръмп преди Covid.

И последните политически съобщения на Тръмп относно търговските бариери, Федералния резерв и депортацията на имигранти предполагат, че второ президентство на Тръмп ще бъде недвусмислено лошо за икономиката. Обобщавайки икономическите модели за въздействието на тези политически съобщения, Клайв Крук от Bloomberg пише, че „триото на икономическа идиотия“ може да намали икономическия изход през 2028 г. с между 2,8% и 9,7%, като също така намали заетостта със същия процент и предизвика инфлация.

Има две очевидни причини, поради които популистите са лоши за растежа. Първата са тарифите, които, независимо от краткосрочния им ефект, намаляват дългосрочния растеж. Втората е ерозията на вярата в либералните институции, особено в съдилищата и демократичния процес. Второ президентство на Тръмп е обезпокоително не само за Америка, въпреки че преизбирането на човек, който отрича изборите, ще отрови политиката, но и за голяма част от света. САЩ поеха водещата роля в поправянето на щетите след последната глобална вълна на популизъм, създавайки глобален ред, основан на правила. Тръмп разглежда концепцията за глобален ред, основан на правила, като нищо повече от измислица и възприема тарифите като инструменти за удар както на съюзниците, така и на враговете.

Но справедливите награди са за приказките, а не за реалния свят. Тримата от Кил установиха, че популистите остават на власт по-дълго от непопулистите — средно шест години в сравнение с три, и че имат по-голям шанс да бъдат преизбрани, с вероятност от 36% в сравнение с едва 16% за непопулистите. Това е отчасти защото популистите са толкова добри в обвиняването на своите икономически провали в „системата“ и отчасти защото имат навика да заобикалят демократичните механизми за обратна връзка, като или манипулират изборните правила, или завземат властта.

Резултатите на тримата от Кил може да бъдат изкривени от включването на Латинска Америка: Аржентина, родината на първия модерен популистки лидер, Иполито Иригойен, е била управлявана от популисти почти 40% от своята история след 1900 година. Но също така е възможно Европа, със своята стагнираща икономика и парализираните институции на Европейския съюз, да се превръща в Латинска Америка. Берлускони остана на власт по-дълго от всеки италиански премиер след войната, а Джорджа Мелони, може би най-лукавият управляващ политик в Европа, показва признаци, че го следва. Орбан управлява Унгария от 2010 г. Популистите са управлявали Словакия почти 60% от времето след като страната спечели независимост през 1993 г. Марин Льо Пен е голямата оцеляла във френската политика.

Американските либерали са все по-уверени, че вицепрезидентът Камала Харис ще спечели през ноември: последното проучване на Bloomberg показва, че тя води пред Тръмп в шест ключови щата и е наравно в седми. Това ще спаси света от много нещастия, ако се случи. Но дори и да стане, не бива да бъркаме края на Тръмп с края на популизма. Популистите продължават своя поход напред, не на последно място в Европа. И тъй като техните икономически политики носят предсказуеми проблеми, популистите прибягват до също толкова предсказуеми стратегии: обвиняват своите провали в глобалния елит и призовават за „по-силно вино и музика“.

Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист в Bloomberg Opinion. Бивш автор на Economist, той е автор на книгата "Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят".