Когато сградата на иранското консулство в Сирия беше разрушена през април, върховният лидер аятолах Али Хаменей се зарече да отмъсти Израел. Това, което последва, беше огромно, но все пак телеграфно нападение, а не тотална война.
Три месеца по-късно военният ръководител на подкрепяната от Иран „Хизбула“ и политическият ръководител на „Хамас“ бяха убити в рамките на няколко часа. В крайна сметка широкообхватният регионален конфликт, който някои смятаха за неизбежен, не избухна.
Убийството на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала от Израел в петък в Бейрут нанесе още по-голям удар срещу Иран. Въпреки това е малко вероятно това да предизвика пряка война с Ислямската република, смятат настоящи и бивши държавни служители на САЩ и Близкия изток, както и регионални експерти. Вместо това Иран ще се съсредоточи върху възстановяването на бойната групировка в Ливан и ще поддържа мрежата си от проксита в действие възможно най-дълго, смятат те.
Въпреки всички заплахи с оръжие, в действителност това, което Иран нарича мощна „ос на съпротива“, отново разкри слабите си места. Както "Хизбула", най-важният елемент в тази ос, така и самият Иран са отслабени и не разполагат с много възможности, което прави ескалацията на конфликта малко вероятна, според запознат с действията на САЩ.
По-скоро е важно дали Израел ще предприеме по-нататъшни действия срещу „Хизбула“, докато САЩ са съсредоточени върху кампанията за президентските избори, заяви един арабски официален представител. Убийството на Насрала дойде след атака по ядрото на групировката чрез взривяване на пейджъри и радиостанции, които използва за комуникация.
„Иран ще е притиснат да реагира, а мнозинството ще поиска отмъщение“, казва Дина Есфандири, старши съветник по въпросите на Близкия изток и Северна Африка в Международната кризисна група. „Но тази администрация не иска да се забърква в конфликт, който не може да спечели. Затова ще трябва да преценят ответните си действия.“
Официалните власти вече дават индикации, че Ислямската република ще прояви сдържаност, каквато показа след други неотдавнашни израелски провокации. Това се дължи и на факта, че Израел има военно превъзходство, а САЩ са разположили допълнителни сили в региона, за да възпрат голяма атака срещу своя съюзник.
Мохамед Джавад Зариф, високопоставен съветник на иранския президент Масуд Пезешкиан и бивш външен министър, заяви по държавната телевизия в неделя: „Ще отговорим в подходящо време и когато сами решим.“
Междувременно в първото си изявление ден по-рано Хаменей наблегна на факта, че „Хизбула“ е достатъчно добре подготвена, за да замени Насрала, и че „оста на съпротивата ще реши съдбата на региона“.
Реториката на Техеран отразява желанието на духовенството и военните да държат войната на разстояние. В краткосрочен план задачата ще бъде да се възстанови силата на подкрепяните от него бойни групи в региона и да се гарантира, че страната няма да бъде въвлечена в пълномащабна война.
В Ливан приоритетът е да се запази това, което е останало от „Хизбула“, смята Вали Наср, бивш старши съветник в Държавния департамент на САЩ и професор по близкоизточни изследвания в университета „Джон Хопкинс“. Групата, подобно на „Хамас“, се счита за терористична организация от САЩ и много от техните съюзници.
„Приоритет за Иран е възпирането - понастоящем не иска по-голяма война, но подозира, че Израел иска да води такава“, казва Наср. „Не става дума за отмъщение за Насрала, а за възстановяване на собствените позиции.“
В последно време уязвимостта на Иран не остава скрита. Сред поредицата от големи атаки, насочени срещу ирански съюзници и служители, бившият президент Ебрахим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер, което доведе до избори, на които през юли беше избран реформаторският лидер Пезешкиан. Въпреки това слабостта е още по-дълбока.
Гибелта на ръководителя на „Хизбула“ е отзвук от това, което САЩ направиха в началото на 2020 г. с Касем Солеймани, най-изтъкнатия ирански генерал и национален герой. Това беше по време на президентството на Доналд Тръмп, който беше противник на Иран. Един от ключовите коалиционни партньори на израелския премиер Бенямин Нетаняху подкрепи Тръмп за завръщането му в Белия дом.
„Това е сериозен психологически удар, при положение че след убийството на Солеймани за негов наследник в много отношения се смяташе Насрала“, казва Наср. „Той беше емблематична фигура и главно действащо лице и няма да бъде лесно заменен, а „Хизбула“ няма да се възстанови толкова бързо.“
Източник, добре запознат с военните действия в Североизточна Сирия и с иранските военни формирования, които действат в Сирия и Ирак, твърди, че двете страни ще се превърнат в ключови канали за прехвърляне на ресурсите на „Хизбула“.
Иран сега ще се опита да прехвърли хиляди бойци в граничните райони между Ливан и Сирия, каза източникът и добави, че през последните два месеца няколко хиляди бойци са преминали от Ирак в Сирия, което предполага, че Техеран се подготвя да засили възпиращите си сили.
Откакто се намеси в Сирия в защита на режима на Башар Асад през 2012 г., заедно с други подкрепяни от Иран военни формирования, „Хизбула“ изгради бази и сложна мрежа от тунели в райони на Сирия в близост до ливанската граница. По думите на лице, запознато със ситуацията, много полеви командири на "Хизбула" също бягат от Ливан в Сирия заедно със семействата си.
„Иран не се бие за своите марионетки, а те се бият за него“, казва Джонатан Лорд, бивш служител в Пентагона и директор на програмата за сигурност в Близкия изток в Центъра за нова американска сигурност. „Режимът се интересува най-вече от самосъхранението си и няма да се изложи на съзнателен риск.“
По време на мащабния удар на Израел в южната част на Бейрут, който целеше да ликвидира Насрала, загина и командир на Ислямската революционна гвардия на Иран. С това броят на убитите висши офицери и служители на ИДИЛ, както и на високопоставени членове на марионетни групировки, нарасна на поне десетина от нападенията на „Хамас“ на 7 октомври миналата година.
Загубата на Насрала и намаляващите висшите редици на „Хизбула“ са голяма загуба както за организацията, така и за Иран, но вероятно няма да доведе до промяна или преосмисляне на външната или регионалната политика на Иран. Пезешкян е получил мълчаливата подкрепа на Хаменей да води политика на предпазливо взаимодействие със Запада, за да си гарантира облекчаване на икономическите санкции.
За тази цел се налага отношенията със САЩ и Европа да не се влошават допълнително, докато Израел продължава да оказва военен натиск върху Иран.
Както казва Мири Айзен, пенсиониран полковник от израелското разузнаване и бивш говорител на министър-председателя: ударът по Бейрут и убийството на Насрала не са „шах и мат“.
„Това не означава, че “Хизбула“ е унищожена“, каза тя. „Арсеналът на тази организация е 10 пъти по-голям от този на „Хамас“. „Хизбула“ все още има подкрепата на ислямския режим в Иран и има достъп до него.“
Всъщност бомбардировките срещу ръководството и членовете на „Хизбула“ отново показаха ограничените възможности на Ислямската република да отвърне на удара на Израел.
Проведената през април от Техеран и предотвратена от Израел с подкрепата на неговите съюзници ракетна атака е пълният мащаб на отговора на Иран към Израел към момента, макар неговите генерали често да предупреждават за „съкрушително“ или „сурово“ отмъщение. Това повдига въпроса дали Иран действително има способността да изпълни заплахите.
„Ясно е, че Иран е шокиран от всичко това и се нуждае от време, за да се прегрупира“, казва Барбара Славин, изтъкнат сътрудник в Центъра „Стимсън“, мозъчен тръст по въпросите на външните работи в САЩ. „Иранците ще останат предпазливи, те разбират, че Израел продължава да е склонен да ескалира и да нанесе удар. Те ще се върнат към партизанската тактика и към стратегическото търпение“.