„Ние печелим“, заяви министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху в реч, която беше едновременно сюрреалистична и излъчваща решителност пред Общото събрание на ООН в петък, произнесена малко след като нареди масиран въздушен удар, с който беше елиминиран лидерът на Хизбула Хасан Насрала. От военна гледна точка е трудно да се спори с това, пише в свой анализ за Bloomberg Марк Чемпиън.
Насрала, чиято смърт беше потвърдена в събота, ръководеше подкрепяна от Иран организация, която съществува основно, за да се бори с Израел. На 8 октомври миналата година той даде своята съдбоносна заповед - да се подкрепи „Хамас“, който бе изправен пред възмездие в Газа за жестоката терористична атака срещу Израел предишния ден. Ракетните залпове, изстреляни от Ливан, бяха ограничени, но те бяха военни действия, които превърнаха „Хизбула“ и нейния лидер в легитимни цели.
Вече е ясно, че това беше грешка, достатъчна, за да провокира Израел, но не и да наложи война на два фронта, която можеше да раздели ресурсите му и да изтощи въоръжените му сили.
Трудно можем да преувеличи регионалното значение на това, което се случи в Ливан през последните дни и седмици. Израелските сили за сигурност използваха извънредно много предимствата на разузнаването и въздушните си сили, за да унищожат командната структура на „Хизбула“. Най-мощната сила в т.нар. иранска ос на съпротива и първата линия на възпиране на Иран срещу всяка израелска атака срещу ядрената му програма беше напълно дезориентирана.
Това започна с взривяването на хилядите заложени в бомби пейджъри и радиостанции, носени от членове на „Хизбула“, и завърши с убийството на Насрала, заедно с още един от неговите висши командири, неизвестен брой цивилни и бригаден генерал Абас Нилфорушан от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция на Иран.
Както пише почетният професор по военни науки в Кралския колеж в Лондон Лорънс Фрийдман в статия в Substack: „Това е доста по-различно от предишните убийства. Това беше абсолютно обезглавяване.“ Бившият австралийски генерал и военен анализатор Мик Райън нарече смъртта на Насрула по-важна от убийството на бившия лидер на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен през 2011 г.
Райън и Фрийдман са прави. Бин Ладен вече не се занимаваше активно с дейността на групировката, когато беше убит от подразделение на военноморските сили SEAL, докато „Ал Кайда“ до голяма степен беше изместена от „Ислямска държава“. При „Хизбула“ е точно обратното – нейната роля се разширява. Това е постоянна армия, която става все по-добре въоръжена и амбициозна, докато воюва в чужбина в Сирия и други страни. Сега тя ще бъде дезорганизирана и вероятно деморализирана, защото това беше разгром. Въпросът е какво ще се случи по-нататък - и именно това ще определи дали Израел в крайна сметка ще получи трайна сигурност, която би могла да се счита за победа.
Несъмнено изкушението за нахлуване в Южен Ливан нараства бързо. Стойността на обезглавяването се състои в това, че то създава момент на уязвимост за нападение. С течение на времето изгубените командири на „Хизбула“ ще бъдат заменени, подобно на многоглавата Хидра от гръцката митология. Самият Насрала замества убит лидер на „Хизбула“.
Натискът за реакция ще се засилва и в Техеран. Само допреди няколко месеца изглеждаше, че неговата съпротивителна ос печели. „Хамас“ беше подложенa на атаки, но оцеляваше. Израел беше затънал в кървава война, чието въздействие върху цивилното население настройваше голяма част от света срещу него. Всяко по-нататъшно нормализиране на отношенията на Израел с арабския свят беше станало политически невъзможно. Принципът на Иран за „единство на арените“ - свободен аналог на клаузата за взаимна отбрана по член 5 на НАТО, но за Оста - за първи път беше в действие, като „Хамас“, „Хизбула“, хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак се включиха в подкрепа на „Хамас“.
Сега върховният лидер на Иран Али Хаменей ще трябва да реши дали да удвои подкрепата си за „Хизбула“. За разлика от сегашната въздушна война, в която Израел разполага с едни от най-модерните въздушни сили и системи за противоракетна отбрана в света, а „Хизбула“ - с никакви, шиитската милиция може поне да се надява да отвърне на удара на земята.
И все пак рискът от пълна загуба на „Хизбула“ може да накара Хаменей да накара своя съюзник без лидер да приеме отделно споразумение за прекратяване на огъня, да изостави „Хамас“ и да се оттегли от израелската граница. Това ще бъде унизителен удар, но може да съхрани „Хизбула“ и да избегне пряка война с Израел и САЩ.
Речта на Нетаняху в ООН съдържаше много истини, но беше и сюрреалистична, защото сякаш съществуваше в паралелен свят, в който Израел въплъщава Доброто, а враговете му - Злото. В сложната реалност на Близкия изток такава морална яснота не съществува.
Израелският министър-председател, например, се застъпи за израелската демокрация, въпреки че прави всичко възможно, за да разруши основните демократични институции на страната. Той говореше за „благословията“, която Израел представлява за региона, защото предпочита мира пред войната, дори когато отказваше исканото от неговите генерали прекратяване на огъня в Газа и засилваше военните действия с „Хизбула“. Той се представи като защитник на заложниците, взети от „Хамас“ на 7 октомври, въпреки че семействата на заложниците организираха огромни протести срещу него. Той разказа за перспективите за регионален просперитет в рамките на „по-близко, отколкото си мислите“ споразумение за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, докато саудитската делегация току-що беше излязла от залата, вместо да го слуша. Преди всичко, той не предложи на палестинците, страдащи в Газа и Западния бряг, никаква надежда или причина да се помирят с държавата Израел.
Нетаняху е прав, че има възможност да се изгради много по-стабилен и проспериращ Близък изток чрез помирение между Израел и Саудитска Арабия, но сега той е сред основните пречки това да се случи. На този етап саудитският лидер не би могъл да сключи подобна сделка без прекратяване на огъня в Газа и без рамка за някакво палестинско бъдеще.
Иранската агресия (или „предна отбрана“ в очите на Техеран) наистина трябва да бъде ограничена.
Успехът на израелската въздушна кампания срещу „Хизбула“ отвори възможност за унищожаване на терористичната групировка, но е малко вероятно нова израелска окупация на Южен Ливан да постигне тази цел. Вместо това тя ще поднови причината за съществуването на групировката в момент, когато обезглавяването и безразсъдството ѝ я правят уязвима за натиск отвътре в Ливан, където голяма част от населението я презира.
Възможно е Нетаняху да разполага с много кратък срок, за да разработи все още липсващата политическа стратегия за прекратяване на войната и спечелване на мира. Ако го направи, той ще се радва на подкрепата на влиятелни играчи - от САЩ до Саудитска Арабия и на мнозинството от ливанското население, на което му е писнало от кризата и от „Хизбула“. Той би трябвало да се възползва от този шанс, но представянето му в ООН не даде знак, че ще го направи.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.