Подобно на повечето президенти, Джо Байдън използва последните няколко месеца от мандата си, за да се хвали с постиженията си. Честно казано, той има с какво да се гордее, но е напълно възможно едно от най-важните наследства на неговата администрация да бъде една малко забелязана програма, която обяви миналата седмица: световна инициатива за намаляване на отравянето с олово.
За много американци въпросът навява спомени за бедствието, случило се във Флинт, Мичиган, преди десетилетие, когато беше установено, че водоснабдяването на града е силно замърсено с олово. В пика на кризата около 5% от децата на Флинт страдаха от отравяне с олово – определено като повече от пет микрограма олово на децилитър кръв. И дори това е донякъде произволен праг, тъй като доколкото учените могат да установят, няма наистина безопасно ниво на олово.
Според УНИЦЕФ и организацията за застъпничество Pure Earth, една трета от всички деца в света имат нива на олово в кръвта над този праг. С други думи, отравянето с олово в световен мащаб е почти седем пъти по-разпространено, отколкото беше във Флинт.
Това няма почти нищо общо с общинските водоснабдявания или САЩ - 90% от случаите са в бедни и средно развити страни. Така инициативата на администрацията на Байдън, наречена Партньорство за бъдеще без олово, създава фонд от 150 милиона долара за борба с отравянето с олово в развиващия се свят. Проблемът е толкова широко разпространен и толкова токсичен, че причинява някъде между 1,6 милиона и 5,5 милиона смъртни случая всяка година – резултат, по-лош от ХИВ, малария, продължаващата гражданска война в Судан или много по-известни трагедии.
Оловото също вреди на хората, които не убива. Изследователите изчисляват, че 765 милиона IQ точки са били колективно загубени поради отравяне с олово.
Това, разбира се, вреди на засегнатите. Но също така засяга обществото; много учени вярват, че постепенното премахване на оловния бензин е допринесло за дългосрочния спад на нивата на престъпност в САЩ, тъй като хората, чието развитие на мозъка е засегнато от излагане на олово в детството, имат по-лош контрол на импулсите. Така че докато оловото в момента вреди най-вече на децата в бедните страни, бъдещите щети от цялото това олово са по-широко разпространени.
Самото олови идва от изненадващо разнообразие от източници. Най-големият в САЩ е старата боя. Оловната боя беше забранена още в края на 70-те години на миналия век, но това не я накара да изчезне от старите къщи, а петна от остаряла боя са сериозен проблем в някои райони. Много страни по света забраниха оловната боя по-късно от САЩ и затова имат по-сериозни проблеми. Освен това има много страни, които все още позволяват оловна боя.
Има почти толкова много начини за използване на олово, колкото страните, които все още го използват. В някои страни към куркумата се добавя олово, за да направи цвета по-блестящ. Един вид грим за очи, използван в много страни, често се прави с олово. Хената понякога се подобрява с олово. В Афганистан има особен вид алуминиеви съдове за готвене, които замърсяват храната с олово.
Поразителното в тези примери е не само, че те представляват опасност за здравето, но и са тривиални от икономическа гледна точка. Никой не се нуждае от необичайно ярка куркума, а безоловните версии на съдове за готвене и козметика са напълно постижими. По-сериозен проблем е отравянето с олово, свързано с опасни методи за рециклиране на батерии, което е неразделна част от поминъка на много хора.
Въпросът е, че има изумително количество олово, което се използва по същество без основателна причина - и на огромна цена за децата по света.
Това, което е шокиращо, предвид мащаба на проблема, е, че фондът - включително пари от правителството на САЩ и значителни филантропски ангажименти - е толкова оскъден. Организаторите търсят повече средства и се надяваме повече правителства и филантропи (и в идеалния случай Конгресът на САЩ) да отговорят.
Като се има предвид скромната сума на включените пари, трудно е да се каже, че глобалното изкореняване на оловото е основен приоритет на администрацията на Байдън. Но Джил Байдън, заедно с администратора на USAID Саманта Пауър и изпълнителния директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел, насърчават партньорството. И администрацията се интересува от темата от първия ден – започвайки с парите, които изпрати на Флинт и други градове за подмяна на оловни тръби през 2021 г. като част от Закона за инвестиции в инфраструктура и заетост на Байдън (едно от нещата, с които той има право да се хвали). Самият факт, че оловото е толкова смъртоносно, означава, че дори малки инвестиции могат да спасят голям брой животи.
Работата на Джо Байдън за елиминиране на отравянето с олово може да се окаже еквивалентна на работата на Джордж У. Буш за реагиране на ХИВ/СПИН – тоест нещо, което не беше особено голяма работа в политиката на времето, но има наследство по отношение на спасяването на животи, което далеч надминава повечето други проблеми, за които хората спореха по време на неговото президентство. Оловото е толкова смъртоносно и по-голямата част от употребата му по света е толкова ненужно, че решението на Байдън да отдели малко пари и внимание на проблема има отличен шанс да изплати огромен дивидент.
Матю Иглесиас е колумнист на Bloomberg, който пише за икономика и политика. Той е съосновател и бивш колумнист за Vox.