Ядрената доктрина на Путин не е най-голямата му заплаха

Ядрените предупреждения са част от стратегията за измами с корени от съветската епоха. Има други предупреждения, на които трябва да се обърне внимание

09:02 | 28 септември 2024
Автор: Марк Чемпиън
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Президентът Владимир Путин очерта много очаквана промяна в ядрената си доктрина, водеща до предсказуеми предупреждения за радиоактивен Армагедон, ако САЩ позволят на Украйна да използва американски ракети със среден обсег срещу цели в Русия. Това, разбира се, беше целта му.

Последната промяна на доктрината трябва да се разглежда като опит на Кремъл да възстанови доверието в ядрените заплахи, които започнаха да губят силата си. Промяната не прави нищо, за да премахне огромните препятствия пред действителното извършване на ядрена атака.

Но Русия изпраща други, по-правдоподобни предупреждения за ескалация, които са получили по-малко внимание. Едно, може би по ирония на съдбата, дойде чрез президента на Украйна Володимир Зеленски, когато той каза, че неговите разузнавателни служби са открили, че руските военни планират да извадят от строя останалите атомни електроцентрали на Украйна, като ги бомбардират. Това може да се случи.

Ракетните атаки на Русия срещу енергийната мрежа на Украйна преди зимата бяха успешни, като накараха десетки хиляди вече да напуснат домовете си, вместо да се опитат да преживеят зимата в неотопляеми жилищни блокове. Няма много по-мощни политически действия, които Путин би могъл да предприеме, за да разбие волята на Европа да продължи да подкрепя военните усилия на Киев от това да предизвика нова вълна от бежанци, която да съперничи на милионите, избягали през 2022 г.

Една атака срещу атомна електроцентрала може да се надява да я изключи от мрежата, без да удари реактор и да причини втори Чернобил. И все пак дълбоката безразсъдност на подобен ход би сигнализирала по-добре от всяка доктринална промяна за желанието на Путин да приеме ядрени отпадъци, независимо дали от АЕЦ или в резултат на ядрен удар.

Твърденията на Зеленски не са потвърдени. Може да е преигравал пред световната публика, събрала се в Ню Йорк за Общото събрание на ООН. Или неговите разузнавателни служби може да са чули това, което Кремъл е искал да чуят. Така или иначе заплахата е правдоподобна.

Друга причина за безпокойство идва от доклад на "Ройтерс" от 24 септември, в който се отбелязва, че Русия е обсъждала предоставянето на сложни противокорабни ракети на хутите в Йемен, които контролират преминаването от Червено море до Суецкия канал. Ислямистката групировка обстрелва - в някои случаи потапя - търговски кораби, които минават през пролива след нахлуването на Израел в Газа. Руските противокорабни ракети значително биха подобрили обхвата и силата на удара на хутите.

Путин заплаши нещо подобно през юни, заявявайки, че ако САЩ и техните съюзници предоставят на Украйна ракети с по-голям обсег, за да удари Русия, той може да отвърне, като достави ракети на враговете на САЩ по целия свят. Тази заплаха отново е правдоподобна и би изложила както търговското корабоплаване през Суец, така и военноморските кораби, изпратени да ги защитават, на значително по-голям риск. Особено като се има предвид състоянието на изолация поради санкции, Русия може да загуби много по-малко от прекъсването на този глобален търговски път.

Тези видове сигнали трябва да се разглеждат като оръжия сами по себе си, което прави жизненоважно да се прави разлика между това, което е реално и това, което е престорено. В своите кратки, излъчени по телевизията забележки на 25 септември на сесия на Съвета за сигурност на Русия за ядрените оръжия, Путин каза две важни неща. Първото беше, че отсега нататък Русия ще разглежда атака срещу нейна територия от неядрена държава, която е подкрепена от ядрена, като съвместно усилие. Второто беше, че всяко конвенционално масирано въздушно нападение срещу Русия би било достатъчна причина за ядрен отговор.

Лесно е да се обединят тези точки, тълкувайки ги като заплаха, че ако, да речем, Украйна изстреля произведена от Великобритания крилата ракета Storm Shadow по летище или оръжеен склад в Русия, новата доктрина ще позволи ядрен удар и срещу Украйна и Великобритания. Разбира се, Путин може да прави каквото си иска, но той не каза това. Втората точка за това, че прагът е „масивно“ нападение има значение — една ракета Storm Shadow не е това.

Всъщност промяната в доктрината е по-малко важна за продължаващия дебат дали Вашингтон трябва да премахне ограниченията върху използването на Украйна на балистични ракети с малък обсег ATACMS и Storm Shadows, които са ѝ дадени. По-големият въпрос е как биха реагирали САЩ, ако Русия наруши ядреното табу в преследване на военните си цели в Украйна.

САЩ дадоха да се разбере, че вероятно няма да отговорят с някакъв вид ядрено двубой, избягвайки потенциала за бърза и катастрофална ескалация. Вместо това, тя заплаши с мащабна конвенционална намеса, в която ще нанесе тежки щети на военния капацитет на Русия.

Но в известен смисъл това пропуска смисъла. Ядрената доктрина на Русия е политически документ. Той създава рамка за оперативните процедури, които контролират ядрената употреба и никога не виждат бял свят. Публичната доктрина е проектирана да бъде достатъчно неясна, така че главнокомандващият да може да вземе повече или по-малко всяко решение за ядрена употреба, което смята за необходимо, като същевременно изпраща сигнали за руското намерение.

Кремъл използва този вид ядрен сигнал, за да наложи излишна предпазливост по отношение на темпото и сложността на военната помощ за Украйна. Тази тактика има дълго родословие, датиращо от техника, възприета от съветските военни през 70-те години, наречена „рефлексивен контрол“.

Според документ, написан за холандската армия през 2018 г., целта е била първо да се разберат и след това да се повлияе на предположенията за вземане на решения на врага, така че в крайна сметка да направят избори, които са вредни за тях, но са полезни за Москва. Това включва преоформяне на наративите, така че след като другата страна седне да реши как да действа, това се случва в рамка, която е проектирана в Москва.

Публикуването на изопачени военни доктрини беше в контролен списък с инструменти, написани за руските командири за постигане на рефлексивен контрол, заедно с други хитрости като създаването на фалшиви военни съоръжения. Един цитиран съветски пример беше парадирането на масивни, фалшиви ракети с множество бойни глави на Червения площад, последвано от фалшиви документи и разговори, предназначени да бъдат намерени или подслушани от чуждестранни шпиони, за да се създаде предистория, която направи фалшификата по-реалистичен.

Ядрените заплахи на Русия бяха тествани, докато САЩ и техните европейски съюзници преминаваха една въображаема червена линия след друга. Путин никога нямаше да натисне своя червен бутон, но това не означава, че няма да натисне други.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.