Купонът приключи за берлинската клубна сцена

С нарастващите наеми и намалелите туристи, два емблематични берлински клуба затварят завинаги, което предизвиква тревога за техно сцената

18:04 | 28 септември 2024
Автор: Крис Брайънт
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Берлин е синоним на необуздан хедонизъм, гърмящо техно и шумни партита, които продължават с дни. Но веселбата скоро ще приключи за две от най-известните столични заведения - Watergate и Wilde Renate - които ще бъдат затворени окончателно, отчасти поради нарастващите разходи.

Отдавна вече не се вярва на прогнозите за неизбежната смърт на техно сцената - за това дори има немска дума - „Clubsterben“ или „клубна смърт“. Въпреки това Берлин не бива да неглижира положението на индустрията, която допринася с около 1,5 млрд. евро годишно за местната икономика, която привлича млади туристи, стартъпи и творци и чието културно значение наскоро бе признато от ЮНЕСКО.

„Винаги съм смятал, че Clubsterben е глупост - клубовете просто се адаптират и се местят в нов район - но този път усещането е различно. Watergate и Renate са големи имена“, казва ми Йенс Шван, основател на берлинския клубен гайд The Clubmap и съосновател на техно парада Zug der Liebe. „Годините на разцвет са отминали. След Covid много клубове пропуснаха възможността да се преобразят“.

За съжаление вашият 40-годишен колумнист вече не прекарва уикендите си в храма на техното Berghain или в потния Tresor, но когато за първи път се преместих тук преди две десетилетия, ситуацията беше различна.

Любим спомен ми е отварянето на щорите на прозорците на бар Panorama, които разкриват светлината на ранната утрин, както и почивката на кея в Club der Visionaire. В сравнение с излъскания, ориентиран към парите Лондон, бетонната джунгла на Берлин е „бедна, но секси“, а това е освобождаващо - ако снимаш в клуб, може да те изгонят. Тези убежища направиха дългата сива зима в града поносима.

Техно сцената дължи съществуването си на историческа аномалия. Когато Берлинската стена пада през 1989 г., в града остават куп изоставени пространства, където клубната дейност процъфтява, а имотите са удивително евтини. Дори през 2008 г. наемът на двустаен пентхаус само на крачка от Berghain ми струваше 800 евро на месец.

Оттогава германската столица се е джентрифицирала от все повече хора като мен и за много собственици на клубове сметката вече не излиза. Разположен в нереновиран, лабиринтен жилищен блок в източната част на града, Renate обяснява решението си да затвори догодина с повишаването на наемите и с желанието на наемодателя да преустрои примамливата градина на клуба за ново строителство. (Една от радостите на берлинските клубове е, че много от тях разполагат с причудливи открити пространства, където можете да танцувате или да се отпуснете). Сега до входа на Renate има диско топка, която отброява времето, което им остава, каза ми представителката на клуба Джесика Шмидт.

Обяснението на Watergate за края на 22-годишното му съществуване беше по-различно и по-обезпокоително. Наред с нарастващите разходи за наем, заплати и енергия в района, където е разположен, ръководството на клуба изтъква и промените в значението на берлинската клубна култура за международните диджеи и младите хора: „Дните, в които Берлин беше залят от посетители, които обичат клубовете, поне засега са отминали и сцената се бори за оцеляване.“

Все още има тълпи, които чакат на опашка с часове в световноизвестни клубове като фетишисткия хотспот Kitkat или известния с придирчивостта си Berghain, където дори Елон Мъск не успя да премине през охранителите (най-богатият човек в света заяви, че не иска да влезе).

За разлика от повечето клубове обаче Berghain може да си позволи да бъде придирчив, тъй като не плаща наем: според сведенията собствениците на клуба, които не се стремят към публичност, са придобили емблематичната сграда на бившата електроцентрала само за 1,5 милиона евро преди повече от десетилетие, преди да се разрази бумът на недвижимите имоти в Берлин.

За разлика от него, по-малките заведения се сблъскват с по-малък брой посетители, според Лутц Лайхсенринг, член на борда на групата за защита на интересите на берлинските клубове Clubcommission. „Веднага след пандемията за няколко месеца беше като в бурните двадесет, но след това хората започнаха да посещават все по-рядко клубовете.“

По данни от наскоро проведено проучване две трети от клубовете оценяват перспективите за бизнеса си през следващите няколко години като „лоши“ или „много лоши“, а приходите им през тази година са намалели средно с 10% в сравнение с 2023 г.

Туристите, които някои вечери съставляват повече от половината от публиката в Уотъргейт, избягват града, тъй като нискотарифни авиокомпании като Ryanair Holdings Plc избягват града заради високите летищни такси и данъци.

Навиците за нощен живот на местните също са се променили: Една част от младите са изпуснали клубовете по време на пандемията и са се научили да консумират музика по различен начин - например дигитално, на фестивали или на нерегламентирани рейвове на открито.

Те изпитват последиците от инфлацията и някои от тях се противопоставят на много по-високите входни такси, които са необходими на клубовете, за да покрият разходите си. Ако останете цял ден в Berghain, цената от 25 евро е разумна, но тя възпира обикалянето на клубовете. Напитките също са станали по-скъпи, а в днешно време младите хора са по-загрижени за здравето си (или вместо това взимат наркотици).

Междувременно спукването на технологичния балон намали приходите на някои клубове от организирането на събития за стартъпи.

Нощните клубове в Берлин са в по-добро състояние от тези в Обединеното кралство, където около три четвърти от заведенията са затворени от 2005 г. насам. Подкрепата на данъкоплатците помогна за поддържането им по време на затварянето им, а миналата година берлинчани на възраст между 18 и 23 години имаха право на 50 евро, които да похарчат за културни дейности, включително за вход в клуб.

През 2021 г. федералният парламент в Германия прекласифицира нощните клубове като „културни институции“, а не като места за забавление, като им даде същия правен статут като на театрите, музеите и оперните театри. Заедно с признанието на ЮНЕСКО, това им дава по-голяма видимост и може да помогне за привличането на държавни субсидии, но вероятно не е достатъчно, за да осигури оцеляването им. (За разлика от наемите на апартаменти в Берлин, увеличението на цените на наемите на търговски обекти не се регулира.)

Ако спорната берлинска магистрала А100 бъде разширена, както е планирано, още няколко клуба може да бъдат принудени да затворят - като Else, който организира фантастични летни рейвове на открито. Освен това нарастващите наеми и оплакванията от шума могат да принудят заведенията да се преместят извън града на изток.

Запазването на нощния живот в центъра на града си заслужава борбата - това е нещото, което отличава Берлин от другите метрополиси. Но това ще изисква от организаторите на нощния живот да установят по-тесни отношения с предприемачите, доставчиците на капитал и местната общност.

Например създателите на цветната парти идилия Bar 25, който затвори през 2010 г., успяха по-късно да осигурят най-доброто му местоположение на брега на реката с финансовата помощ на швейцарския пенсионен фонд Stiftung Abendrot. Оттогава те са го превърнали в оживено многофункционално творческо селище, наречено Holzmarkt 25, в което се помещава нощен клуб Kater Blau, както и пространство за съвместна работа, ресторант, театър и детска градина.

Тенденцията за работа от вкъщи и онлайн пазаруване заплашва да създаде излишък от търговски центрове и офиси в Берлин, а находчивите организатори на нощни клубове могат да запълнят празнината. Не забравяйте, че преди да се премести в централна берлинска електроцентрала през 2007 г., първоначалният дом на Tresor през 90-те години на миналия век е бил изоставеният банков трезор, собственост на универсален магазин на Потсдамер Плац.

Клубните пионери след обединението показаха, че когато има желание, има и начин. От следващото поколение ще зависи партито да продължи, но то трябва да мисли творчески.

Крис Брайънт е колумнист на Bloomberg. Преди това е бил репортер във Financial Times.