Можете да мислите, че сметката ви за покупки на хранителни стоки отчасти е олицетворение на редица екстремни метеорологични явления по света - от наводненията по реколтата от картофи в Европа, до повишаването на цените на доматите в Близкия изток след горещините там.
Може би най-яркият пример е главозамайващото покачване на цените на зехтина през последната година, което малцина купувачи от средната класа не са забелязали. Рязкото поскъпване може да се обясни с тежките условия на суша и горещини в Средиземноморието, които вероятно са изострени от климатичните промени, както писа моят колега и експерт по зехтин в Bloomberg Opinion Хавиер Блас.
Но това не е единственият начин, по който климатичната криза може да промени кошницата ни с хранителни стоки. Измамниците се възползват от ценовия шок на "течното злато", което означава, че може да има по-голям шанс бутилката "extra virgin" всъщност да е лампант - сорт, който се смята за негоден за консумация от човека.
Данните, предоставени на Guardian по силата на законите за свобода на информацията, показват, че в началото на годината, когато цените достигнаха своя връх, в Европейския съюз са регистрирани рекорден брой случаи на потенциални измами със зехтин. Истинският мащаб на измамите, свързани със зехтина, вероятно е много по-голям, тъй като данните обхващат само случаите, докладвани на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на ЕС, и не включват случаите, извършени на национално ниво.
Измамата със зехтин има няколко различни форми. Висококачественият Extra virgin може да бъде смесен с фалшификати, за да стане по-скъп, или престъпниците могат да измислят смес, за да превърнат нискокачествен или евтин зехтин в нещо, което може да се приеме за добро. През юли италианската полиция конфискува 42 метрични тона фалшив зехтин Extra virgin на стойност почти 1 милион долара, както и 623 литра хлорофил, който се добавял към зехтин с по-ниско качество, и 71 тона нещо наречено „маслено вещество“. През януари масло от семена, смесено с бета-каротин и хлорофил, е било представяно за екстра върджин зехтин в 50 ресторанта в Рим.
Има дори примери за т.нар. крадци на маслини, които крадат маслини или дори отсичат дървета, за да се сдобият с ценния плод, като само този месец испанската полиция предотврати кражбата на 465 кг маслини. Служителите са открили и фалшиви документи за товара, които са позволявали продажбата на откраднатите продукти, като са използвали фалшиви твърдения за произход и проследяване.
Неправилно етикетираното и фалшифицирано "течно злато" е познат похват на измамниците. Глинени плочки от Ебла, древно царство в Сирия, датиращи от 2400 г. пр.н.е., описват екипи от назначени от краля инспектори, които проверяват за измами със зехтин. Вероятно винаги е имало някакво ниво на имитация на зехтин. Заслужава да се отбележи също, че е трудно да се получи ясна представа за истинските мащаби на измамите с храни, защото те са мошеничество - добрите остават неразкрити. В Обединеното кралство се изчислява, че разходите на потребителите, предприятията и правителството, свързани с фалшивите храни, варират от около 500 млн. до 2 млрд. паунда (670 млн. до 3,6 млрд. долара) годишно. Увеличаването на броя на случаите може просто да отразява повишената бдителност или по-доброто правоприлагане.
И все пак периодите на изключителен недостиг, когато цените рязко се покачват, са свързани с увеличаване на случаите на измами, тъй като престъпниците получават възможност да посрещнат недостига на предлагане и да се възползват от високите пазарни стойности. В стратегическата си оценка за 2024 г. Националното звено за борба с престъпността в храните към Агенцията за хранителни стандарти на Обединеното кралство посочва зачестилите екстремни метеорологични условия като ключов фактор, влияещ върху престъпността в областта на храните в краткосрочен и средносрочен план.
Въпреки че вероятността за измами в Обединеното кралство е малка - публикувано през февруари надзорно проучване на FSA, при което са взети проби от често консумирани продукти и редица други стоки, установи, че процентът на автентичност на храните в рамките на тестваните храни е 97% - рисковете се развиват и климатичните промени, наред с геополитическото напрежение и променящите се гранични режими, са ключова част от това.
Заплахата няма да се ограничи и до зехтина. Портокаловият сок вече е една от най-популярните стоки за фалшифициране, а цените му в момента са рекордно високи, тъй като тежката суша в Бразилия съвпадна с разпространението на цитрусовото позеленяване - болест, пренасяна от инвазивно насекомо, която разгражда плодовете и бавно убива дърветата, които заразява.
Колкото по-преработена е една храна, толкова по-лесно е да се добавят примеси или умишлено да се подмени етикетът. Тъй като екстремните климатични условия създават рискове за отглеждането на кафе, шоколад и чай, не е трудно да си представим, че "лошите играчи" все по-често използват свързаните с климата инфлация и сътресения в доставките.
Подобни престъпления не са само въпрос на неприятен вкус и пропилени пари, но могат да представляват заплаха за общественото здраве. Когато този път цените на зехтина започнаха да се покачват, испанците на определена възраст несъмнено си припомниха епидемията от синдрома на токсичния зехтин от 1981 г. В резултат на консумацията на денатурирано рапично олио за промишлени цели, продавано незаконно като зехтин, около 300 души умряха, а много други останаха с хронични заболявания. Организацията на оцелелите, Seguimos Viviendo, твърди, че през годините повече от 5000 души са умрели заради измамата.
Когато размишляваме върху последиците от изменението на климата, често се замисляме за преките въздействия. Но правителствата и предприятията трябва да са подготвени и за верижните ефекти. Това включва и следене на престъпността.
Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg, който се занимава с проблемите на изменението на климата.