Френската страст към данъчното облагане се завръща в неподходящ момент

Предизвикателствата, пред които е изправен новият френски премиер Мишел Барние, правят предишната му работа по преговорите за условията на Брекзит с Борис Джонсън да изглежда лесна. Новият №2 на президента Еманюел Макрон трябва да предотврати бюджетна криза, да се справи с блокиран парламент и да помогне на Европейския съюз да намали огромната икономическа разлика със САЩ. А сега се говори за по-високи данъци точно когато икономическият растеж започва да се свива. Това е зловещ знак.

Напрегнати времена. Френските облигации изостават спрямо конкурентите, докато се формира новото правителство на Барние.

Барние започва със солидни стъпки. Той заяви пред френската телевизия в неделя, че финансовото положение на страната е „сериозно“, като посочи годишните лихвени плащания от 50 милиарда евро (55,6 милиарда долара) върху дълг от 3 трилиона евро. Той се ангажира да не утежнява нещата, било то с допълнителна финансова тежест за бъдещите поколения или с по-замърсена планета. И обеща да разгледа внимателно как правителството на най-развитата икономика в света може да бъде по-умно и по-ефективно.

Проблемът е, че Барние разполага с малко време и ограничени възможности за маневриране. Пазарите стават все по-нервни, а политическите противници на Макрон се подготвят за атака. Призивът на Барние към богатите и големите многонационални корпорации да „допринесат“ звучи познато в страна, която вече има най-високото данъчно бреме в развития свят и третата най-висока почасова разход за труд в Европа. Посланието се чува ясно: главният изпълнителен директор на CMA CGM SA, милиардерът Родолф Сааде, заяви, че фирмата му е готова да изиграе своята роля, но предупреди да не се уврежда конкурентоспособността. От страна на разходите е малко вероятно Барние да има смелостта да се заеме с над средното ниво на разходите на Франция за социална защита – 24% от разходите през 2022 г., според UBS Group AG.

Световен шампион. Общите данъчни приходи спрямо БВП показват, че Франция е далеч над своите богати съюзници.

Това може да се окаже точно това, което френската и европейската икономика не се нуждаят за възстановяване на растежа, което е другият ключов аспект за подобряване на публичните финанси. Новите показатели вече сочат спад в частния сектор след лятното олимпийско оживление; според Bloomberg Economics, брутните инвестиции на Франция се очаква да спаднат тази година. Производителността намалява. Неотдавнашната рецепта на Марио Драги за извеждане на Европа от икономическа „агония“ призовава за повече инвестиции, а е трудно да се види как облагането на компаниите или връщането на данъка върху богатството от 2010-те години ще постигнат това. Също така е малко вероятно инвеститорите да се убедят от разговори за временни или еднократни налози, които често стават постоянни.

Алтернатива би било да продължат с премахването на бюрократични пречки и структурни бариери пред заетостта, което беше основен акцент на голяма част от президентството на Макрон. Изравняването на равнището на заетост с Нидерландия, например, би увеличило брутния вътрешен продукт на Франция с 10%, според Жилбер Сет, професор в Neoma Business School. Но настроенията към центристката „революция“ отдавна са се влошили, като мнозинството от местата в парламента са за партии, които искат да върнат назад спорната пенсионна реформа на Макрон — идея, която е почти толкова вредна за финансите, колкото и опитът на Лиз Тръс във Великобритания.

Това оставя следващата най-добра опция: сериозно закъснял преглед на това как се използват парите на данъкоплатците. Вземете предвид субсидиите, които са вложени за увеличаване на заетостта сред младите хора, създавайки безпрецедентен бум в ученичеството, като миналата година бяха обявени 1 милион нови позиции. Това е добър резултат и инвестиция в бъдещето. Но цената е астрономическа, оценена на около 25 милиарда евро през 2023 г., или около 26 000 евро на чирак, според икономиста Бруно Коке. Той прогнозира, че около 10 милиарда евро могат да бъдат спестени годишно, без да се повреди сериозно привлекателността на програмата.

Има и въпросът с данъчните кредити за научноизследователска и развойна дейност за компаниите. Според икономическия мозъчен тръст CAE, техните разходи от 7 милиарда евро не са оправдани от резултатите, като щедростта им обикновено облагодетелства големите корпорации вместо по-гъвкавите им конкуренти. Коригирането на някои от тези програми може да увеличи възвръщаемостта на инвестициите, което според доклада на Драги ще бъде от решаващо значение за стимулиране на иновациите и финансиране на социалната система на Европа.

Очевидно има и по-големи примери за публични разходи, които могат да бъдат реформирани, от образованието до здравеопазването. Но младежката заетост и научноизследователската дейност са два ключови разхода, които трябва да бъдат правилно управлявани в краткосрочен план. Ако се откажем от тях изцяло, Франция ще се откаже от бъдещето си. Ако ги запазим в сегашния им вид, Франция рискува да накърни допълнително своята надеждност. Бюджетните кризи могат да изградят или разрушат държави, както откриха Бурбоните през 1789 г. – а правителството на Барние вече е на заето време. Да си европейският „господин Брекзит“ беше трудно; да станеш „господин Дефицит“ на Франция изглежда много по-трудно.

Още по темата

Франция обмисля по-високи данъци за богатите и големите компании, за да ограничи дълга

В неделя Франция очаква да научи новия си кабинет

Без Германия и Франция планът на Марио Драги няма шанс

Франция иска от ЕС да удължи крайния срок за представяне на план за дефицита