Плановете на Израел за „Хизбула“ стават все по-ясни

Без стратегия за жизнеспособен изход Израел може да задълбочи изолацията си и да ускори многофронтова война, която представлява много по-голям риск за еврейската държава

19:30 | 21 септември 2024
Автор: Марк Чемпиън
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Започва да се очертава картина на намеренията на Израел по отношение на Ливан: Изглежда, че целта е да се възстанови възпиращото действие и да се деградира „Хизбула“ до степен, в която тя да не е в състояние да продължи ракетните нападения срещу Израел от 8 октомври миналата година.

Всичко това е разумно за една малка държава, която на практика е загубила възможността да използва северните си територии и е нанесла огромен удар върху репутацията си на отличник в областта на сигурността, тъй като не е успяла да предвиди или предотврати безчинствата на „Хамас“ на 7 октомври. И все пак, както израелските генерали знаят по-добре от всички, този вид операции са трудни за контролиране; другата страна получава право на глас и рядко реагира според очакванията.

Всичко това явно е било дълго подготвяно. Дори ако - както се предполага в някои доклади - решението за взривяване на заложените в бомбите пейджъри и уоки-токита е било ускорено от опасения, че те ще бъдат открити, събитията след това са се развили бързо. В четвъртък Израел заяви, че военновъздушните му сили са извадили 100 заредени ракетни установки близо до границата, готови да извършат отмъщението, което лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала обеща още същия ден.

Ако това е вярно, броят на пусковите установки е голям (за разлика от броя на ракетите), а скоростта на обстрела по границата рязко се е увеличила. В петък Израел съобщи също, че е нанесъл целенасочен удар по Бейрут, ливанската столица, при който са убити около 10 висши офицери на „Хизбула“, включително командирът на специалните сили Ибрахим Акил.

Министърът на отбраната Йоав Галант беше точен в началото на седмицата, когато изложи целите на Израел. В телевизионно обръщение към войниците той заяви, че войната се намира в нов етап. Ресурсите и енергията се преместват на север, въпреки че операциите в Газа продължават. Новата задача беше да се даде възможност за завръщане на десетките хиляди израелци, принудени да евакуират домовете си в близост до израелско-ливанската граница. Той даде ясно да се разбере, че това ще отнеме време и ще включва значителен риск за въздушната отбрана от предполагаемия арсенал на „Хизбула“ от 150 000 ракети и снаряди.

Обезопасяването на тези гранични райони не е малко предизвикателство. В речта си Насрала обеща силен отговор на взривовете на пейджърите и уоки-токитата, които убиха и раниха цивилни граждани, както и бойци на „Хизбула“; той също така обеща да продължи да атакува Израел, докато няма прекратяване на огъня в Газа. Така че, за да може призрачните градове и села в Северен Израел да станат наистина безопасни за обитаване, „Хизбула“ ще трябва или да се оттегли, или да бъде изтласкана назад - извън обсега на поне по-голямата част от нейните ракети.

Възможно е системите за командване и контрол, комуникациите и персоналът на „Хизбула“ да са били толкова увредени от атаките на израелските устройства, че тя просто ще трябва да се оттегли, поне за да се прегрупира. Унищожаването на толкова много разгърнати пускови установки също би могло да направи невъзможен всеки незабавен отговор. Но това вероятно е оптимистична гледна точка.

Както признава Галант, „Хизбула“ не е „Хамас“ - сравнително малка сунитска ислямистка терористична организация с лоши снабдителни линии, конкретно палестински цели и удобен съюз с Иран. Хизбула е много по-голяма. Тя е шиитска и има както открити пътища за доставки, така и стратегически ангажимент от своите съмишленици и повелители в Техеран. Тя няма да бъде изоставена.

В същото време, както Хюсеин Ибиш от вашингтонския Институт на арабските държави от Персийския залив написа в четвъртък, че „Хизбула“ е била и ще остане изключително нежелаеща да се откаже от владеенето на граничната зона. Тя е там напук на споразумението, договорено за прекратяване на войната с Израел през 2006 г., защото основният ѝ аргумент за поддържане на въоръжени сили заедно с ливанската армия е, че те са необходими за защита на тези гранични села, много от които също са празни от миналата година. Без да играе тази роля, натискът в Ливан върху „Хизбула“ за разоръжаване може да нарасне.

Ако организацията не бъде обезсилена, тогава само въздушните удари могат да се окажат - както често се случва - недостатъчни за разчистване на територията. Това от своя страна ще засили натиска върху Израелските отбранителни сили да започнат сухопътна инвазия и да прочистят буферната зона със сила.

Галант и израелските генерали със сигурност знаят всичко за трудностите, които са имали при опитите за това в миналото. Но по-важният въпрос е, че без широка стратегия за прекратяване на сраженията по начин, който да позволи на Израел да се върне към работата си при относителна сигурност, сухопътната инвазия - както в Газа - би рискувала да превърне тактическите военни придобивки в стратегически загуби. В най-добрия случай това би ангажирало Израел с още една безсрочна, изтощителна и нехуманна окупация.

Струва си да се помни, че човекът, който от първия ден иска да превърне войната за контрол над Газа в такава за Израел, привличайки и „Хизбула“, и Иран, не е Насрала или дори върховният лидер на Иран. Това е лидерът на „Хамас“, който все още се намира под земята някъде в Газа, Яхия Синвар. Безмилостен - ако не и психотичен - и месиански настроен, Синвар ясно показа с действията и думите си, че е готов да пожертва десетки или дори стотици хиляди свои съграждани палестинци, за да постигне целта си - да елиминира държавата Израел. Той вече няма да се интересува от мащаба на ливанските жертви.

В много отношения Синвар е успял в изкривената си визия досега. Той провокира Силите за защита на Израел към кампания, която причини достатъчно цивилни разрушения в Газа, за да настрои голяма част от света срещу Израел, заличавайки спомена за зверствата от 7 октомври. Кръвопролитията също така погребаха напредъка в споразуменията за помирение между министър-председателя Бенямин Нетаняху и държавите от Персийския залив и върнаха палестинския въпрос в центъра на регионалния, ако не и на световния дневен ред.

Израелските лидери трябва добре да помислят, преди да дадат на Синвар това, което иска и в Ливан. Защото без стратегия за жизнеспособен изход, която може да бъде подкрепена от съюзниците и която Нетаняху е отказал да изготви досега, Израел може просто да задълбочи изолацията си и да ускори многофронтова война, която представлява много по-голям риск за еврейската държава, отколкото „Хамас“ сам по себе си някога би могъл.