Може ли едно наводнение да се нарече хилядолетно наводнение, ако се случва на всеки пет години?
Това е въпрос, който си струва да зададете тази седмица в южната част на САЩ, Централна Европа и Централна Африка след поредния кръг от библейски потопи, които стават все по-рутинни и разрушителни, докато планетата се нагрява. Те напомнят, че изменението на климата вече не е проблем за нашите внуци - освен ако тези внуци не живеят в нашите наводнени мазета. Независимо от местоположението или икономическото развитие, ние сме зле подготвени за последствията.
По-рано тази седмица тропическа буря, толкова посредствена, че дори не си заслужи име, удари южното крайбрежие на Северна Каролина, около Уилмингтън, изсипвайки 18 инча дъжд за 12 часа. Метеоролозите казват, че този вид събитие има шанс 1 на 1000 да се случи през дадена година; нещо по-известно като „хилядолетен потоп“. Но изразът не пасва съвсем, като вземете предвид, че подобни бедствия също са засегнали района през 1984, 1999, 2010, 2015 и 2018 г. Заедно с последното наводнение, това са пет само за 25 години.
Въпреки липсата на име, дъждовната буря може да е причинила щети за 7 милиарда долара, изчисли частната метеорологична служба AccuWeather. Без да броим нея, досега тази година в САЩ е имало 20 екстремни метеорологични явления, причинили щети от 1 милиард долара или повече всяка, според Националната администрация за океаните и атмосферата, което я прави вече третата най-тежка година в историята, а половината от сезонът на ураганите все още предстои.
Повечето от тези бедствия са били основно гръмотевични бури на стероиди, причиняващи разрушителен дъжд, градушка и вятър в ивица от централната част на САЩ от Тексас до Мичиган. И те не включват по-евтини, но все още катастрофални наводнения във Флорида, Върмонт и другаде.
Въпросът е, че горещият въздух е "жаден" въздух, способен да попие вода и след това да я изхвърли в поройни количества, когато условията са подходящи. Атмосферата може да задържи 7% повече влага за всеки 1 градус по Целзий, с който се затопля. Планетата досега се е затоплила с около 1,3C над средните прединдустриални стойности по пътя си към 3C при сегашното ни темпо на изхвърляне на парникови газове. Тези наводнения са само намек за това, което предстои, ако не се откажем от изкопаемите горива колкото се може по-бързо.
Но те вече са повече от достатъчно разрушителни. Част от Африка на юг от Сахара този месец претърпя най-обилните валежи в историята си, причинявайки наводнения, които отнеха живота на поне 1000 души, прогониха милиони от домовете им и причиниха хаос във вече опасно разтегнатите хранителни запаси. Това е част от странен метеорологичен модел, който дори кара да вали дъжд в Сахара, като дъждът вали с темпове, които се случват „приблизително веднъж на няколко хиляди години“, според метеорологичния блог Severe Weather Europe.
Блогът посочи проучване от 2023 г. в списание JG Atmospheres, свързващо валежите в Сахара с нагрятата вода в Атлантическия океан и Средиземно море. С други думи, като нагрява океаните, изменението на климата изглежда причинява дъждове в най-сухото място на Земята.
Необичайно топлото Средиземно море също помогна за подхранването на дъждовете, наводнили Централна Европа тази седмица, като на места изхвърлиха пет пъти нормални количества за септември вода за няколко дни. Най-малко 20 души са загинали и са нанесени щети за милиарди долари, а водите все още се покачват нивата на река Дунав.
Bloomberg News отбелязва, че Полша, Чехия и други европейски страни са инвестирали в защита срещу наводнения през последните десетилетия, но те не са били достатъчни, за да предотвратят бедствието. Тези и други богати страни, включително САЩ, ще трябва да увеличат своите дренажни и резервоарни системи, за да се справят с по-тежките дъждове, които стават все по-рутинни. Те ще трябва да дадат приоритет на влажните зони и заливни тераси пред непропускливите повърхности, които не позволяват на водата да проникне в подземните водоносни хоризонти. Те ще трябва да предпазят от атмосферни влияния домове, пътища, мостове и друга инфраструктура.
Развитите нации също трябва да помогнат на развиващите се нации тези дъждове да не ескалират от обикновени бедствия до масови трагедии като тази, разиграваща се в Африка. Както отбелязва ученият Фридерике Ото - пионер в откриването на връзката между екстремното време и изменението на климата - тези катастрофи се засилват, когато се случат на вече крехки общества.
Богатите нации са обещали да отделят 100 милиарда долара годишно, за да помогнат на по-бедните да смекчат ефектите и да се адаптират към климатичните промени. Това, което наистина е необходимо, е повече от 500 милиарда долара годишно, според Постоянния комитет по финанси на ООН. Анулирането или преструктурирането на тяхното зашеметяващо дългово бреме би помогнало много за постигането на тази цел. Подобно решение зависи изключително много и от Китай.
Без значение къде се намираме и дали управляваме правителство или домакинство, всички ние трябва да поставим под въпрос собствената си готовност за следващата рутинна дъждовна буря, която се превръща в събитие, променящо живота. Климатичната криза не е проблем за след хиляда или дори сто години. Тя вече започна.
Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.