При един от най-необичайните актове на саботаж на всички времена 2800 души са ранени, включително стотици служители на Хизбула, а няколко са загинали, след като пейджърите, които са използва за комуникация са били взривени. Някой е превърнал устройствата в бомби, преди да ги разпространи, а сред ранените е и иранският посланик в Ливан, пише за Bloomberg анализаторът Марк Чемпиън.
Не е нужно да се появява още едно димящо оръжие, за да се установи дълбоката интеграция на Иран с членовете на т.нар. дъга на съпротивата, която той е изградил около Израел - от „Хизбула“ и „Хамас“ до хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак и Сирия. Въпреки това, ако приемем, че иранската държавна информационна агенция Мехр е надлежно информирана, тя беше там: пушещ пейджър, даден на посланика, както и на Хизбула.
Това много прилича на удар за обезглавяване, който извежда от строя висшето командване на „Хизбула“ в момент, когато се спекулира, че министър-председателят Бенямин Нетаняху може би планира да разшири войната в Ливан.
Подробностите остават неясни, а Израел - обвиняван от „Хизбула“ - не е поел отговорност. И все пак това е била изключително сложна операция, която е изисквала значително проникване на разузнавателна информация някъде по веригата на доставките, за да се постави взривен материал в хиляди устройства, както и да се организира дистанционно взривяване. Всичко това е трябвало да бъде извършено незабелязано, дори когато пейджърите са били пренасяни и използвани. Малко вероятно е причиняването на прегряване на батериите чрез хакерска намеса в електрониката, както предполагат някои, да доведе до такова въздействие.
Нахлуването в северната съседка на Израел в никакъв случай не е неизбежно. Късно в понеделник вечерта правителството положи някои политически основи за по-мащабна военна операция, като добави завръщането на разселените израелци в домовете им по ливанската граница към официалните си цели за войната в Газа. Но също така е възможно ударът с пейджър да е бил замислен като последно предупреждение за „Хизбула“ да спре ракетните си удари и по този начин да се избегне необходимостта Израел да изпрати танкове за охрана на границата.
Само тези, които са наредили нападението, могат да знаят пълните им намерения, но ето защо трябва да се надяваме, че това е бил предупредителен изстрел, който „Хизбула“ е чула: Съществува огромно разминаване между бруталната оперативна ефективност на атаката от вторник срещу командните и контролните функции на „Хизбула“ и отчайващото представяне на израелското правителство на по-високо, стратегическо ниво.
Ако това е бил удар за обезглавяване, който да предшества израелско навлизане в Ливан, Израел трябва да отговори на поне два отделни въпроса. Първият е дали подобно нахлуване би било акт на агресия или на самозащита. С други думи, би ли било легитимно?
Вторият въпрос е дали това би било разумно - стратегия, която може да доведе до сигурност за Израел и стабилност в региона.
Съществуват сериозни основания да се твърди, че Израел има право да претендира за самозащита. Това не е само защото „Хизбула“ започна да изстрелва ракети към Израел в момента, в който израелските военни започнаха да отговарят на нападението на „Хамас“ от 7 октомври. Става дума и за това, че Иран използва свои проксита, включително „Хизбула“ и „Хамас“, в много по-мащабен опит да се насочи към държавата Израел и да я елиминира.
И все пак, поради начина, по който Нетаняху избра да води войната в Газа до момента, всеки аргумент за легитимността на нейното разширяване ще бъде загубен, преди да е започнала. Броят на жертвите сред цивилното население просто е твърде висок, а правителството няма друга очевидна стратегия за палестинците, освен колективното им потискане. Ливан, поради по-големия си размер, може да се окаже още по-кървав.
Така че дали разширяването на войната би било разумно? Историята казва „не“. Израел е нахлувал в Ливан в търсене на сигурност и буферна зона няколко пъти преди това, но без успех. Няма причина да се смята, че резултатът ще бъде различен сега, когато „Хизбула“ е по-силна и по-добре въоръжена от всякога - дори след удара с пейджърите.
Логиката на много израелци е, че пълномащабната война с Иран и неговите съюзници е неизбежна и че Израел никога няма да бъде в по-добра позиция да я спечели, отколкото сега. „Хамас“ е почти унищожена като военна заплаха, „Хизбула“ е затрупана от политически проблеми у дома в Ливан, а Иран все още не е готов да се превърне в ядрена сила. Да не правим нищо, означава да умрем от хиляди удари.
Това би могло да се осъществи - ако Израел имаше силна международна подкрепа за навлизането си в Ливан и план за бъдещето. Той не може да си позволи да се окаже сам в пряка война с Иран. Това е особено вярно по отношение на САЩ, на които ще трябва да разчита за оръжия и боеприпаси, необходими за потенциално три дългосрочни окупации (на Газа, Западния бряг и Южен Ливан). Междувременно военната и репутационната цена на подкрепата за войните на Израел може само да расте.
По-лошото е, че Нетаняху избра този момент, за да започне преговори за смяна на своя министър на отбраната Йоав Галант, а може би и на началника на щаба на въоръжените сили генерал-лейтенант Херци Халеви. Ако искате да добиете представа колко лоша е тази идея, вижте как Израелският бизнес форум, който обединява 200 от най-големите компании в страната, наруши политическото прикритие, за да предупреди срещу нея. „Последното нещо, от което Израел се нуждае в този момент, е уволнението на министъра на отбраната“, заяви групата, като добави, че това е ход, направен по дребни политически причини, който ще отслаби страната, ще насърчи враговете ѝ и ще удари икономиката, която вече е на ръба на „пропастта“.
Галант е бивш адмирал. Той също така е популярен и е кръстосвал шпаги с Нетаняху заради съпротивата на министър-председателя срещу сключването на споразумение за прекратяване на огъня с „Хамас“, както и заради плана му да внесе закон за бавно премахване на освобождаването от военна служба, с което се ползват ултраортодоксалните студенти от Йешива.
Галант е прав и има подкрепата на израелските служби за сигурност и по двата въпроса.
Човекът, който се обсъжда да го замени на поста министър на отбраната, е Гидеон Саар, юрист по образование, който се отцепи от партията Ликуд, към която принадлежат и Нетаняху, и Галант. Не знам много за Саар, но той няма никакъв военен опит, освен задължителната си военна служба преди десетилетия. Изглежда, че единствената му квалификация за тази работа са четирите места, които той контролира в израелския Кнесет - допълнение, което би помогнало да се осигури крехката власт на Нетаняху.
Трудно е да си представим по-мако логична причина за смяна на висшия си персонал в областта на сигурността по време на война - още повече, ако тя предстои да бъде разширена, за да поеме далеч по-предизвикателни противници от "Хамас".