От кърлежите и комарите до панголините и енотите (два вида, обвинявани за животинския произход на Covid-19) – разговорът за дивата природа и здравето често се води около идеята, че животните причиняват болести.
Това не е непременно грешно. С навлизането на хората все по-дълбоко в дивата природа и промяната на местообитанията създаваме възможности за появата на нови зоонозни заболявания, при които патогените преминават от животните към хората, като например птичия грип и ебола. Междувременно изменението на климата пренася инфекции като денга в нови региони.
Но това, което може би се оценява по-малко – и не е толкова добре разбрано – е неочакваната полза от биоразнообразието за нашето благосъстояние.
Ново изследване на прилепите в САЩ показва точно това. Всяка нощ тези летящи бозайници консумират поне 40 % от телесното си тегло в насекоми и по същество извършват безплатен контрол на вредителите за фермерите.
За съжаление, през 2006 г. прилепите в САЩ бяха засегнати от синдрома на белия нос (WNS) – заболяване, което се причинява от инвазивен вид гъбички. Появила се внезапно и неочаквано, гъбичката постепенно се разпространява, като по пътя си унищожава популациите на местните прилепи. Макар и трагична, епидемията е създала нещо като контролирано изследване, което позволява на Еял Франк, доцент в Чикагския университет, да проучи икономическото въздействие, като сравни засегнатите и незасегнатите окръзи преди и след появата на болестта.
Това, което Франк открива в рецензираното проучване, публикувано в Science, е, че след началото на измирането на прилепите в засегнатите окръзи фермерите увеличават употребата на инсектициди средно с близо 31%. Това е имало очевидно финансово въздействие, като общите приходи от реколтата са намалели през годините след откриването на WNS. Франк изчислява, че загубите в селското стопанство, които се дължат на намаляването на популацията на прилепите, възлизат на 26,9 млрд. долара за засегнатите окръзи в периода между 2006 и 2017 г.
Още по-шокиращо е обаче какво се е случило с детската смъртност, след като окръзите са били поразени от WNS. Смъртността при бебетата се е повишила средно с 8% в засегнатите окръзи, тъй като употребата на пестициди се е увеличила. Ерозията вследствие на ветровете и водите може да отнесе агрохимикалите далеч от земеделските земи и потенциално изложи хората на химическо замърсяване посредством въздуха и питейната вода. Откриването на инсектициди във водни проби в САЩ, включително в тези, които не са в съседство с ферми, е по-високо между април и септември, когато е селскостопанският сезон за производство – и дори малки дози могат да са големи концентрации при бебетата.
Съществуват редица индикации, които говорят за причинно-следствена връзка. Преди появата на WNS няма системни разлики между засегнатите и незасегнатите окръзи. Тенденциите в тези райони започват да се разминават едва след появата на болестта. Фактът, че окръзите са били изложени на въздействието на болестта през различни години, ни позволява да изключим общите тенденции в земеделието или промените в земеделските политики. Франк прекарва дълго време в тестване на устойчивостта на резултатите и проверка на други алтернативни обяснения, като ценови шокове, здравеопазване, безработица и метеорологични условия – но нито едно от тях не обяснява нарастването на употребата на инсектициди и смъртността при бебетата в засегнатите райони.
Следователно може да се заключи, че прилепите имат реален ефект върху благосъстоянието на хората. Подобни тенденции се наблюдават и на други места: Франк е работил и върху проучване, което обвързва бързото изчезване на лешоядите в Индия, причинено от лекарство за животни, с близо 500 000 смъртни случая в периода между 2000 и 2005 г. Без лешояди, които ефективно да почистват трупове, гниещите животни замърсяват водните запаси и позволяват на дивите кучета и плъхове да се развиват. След като популацията на лешоядите е намаляла, поръчките на ваксини срещу бяс са се увеличили.
Междувременно изследвания в Уисконсин разкриват ползите за хората от възстановяването на екосистемите. Вълците, които са били почти напълно унищожени до средата на ХХ век, могат да помогнат за намаляване на сблъсъците между елени и автомобили, като отблъскват жертвите от пътищата. След като популацията на Canis lupus се е възстановила в щата, пътнотранспортните произшествия с участието на елени са намалели, докато другите видове автомобилни катастрофи не са намалели.
Тези експерименти в природата са рядък пример за осезаемите ползи, които ни носят ключовите видове. Те представляват видове с непропорционално голямо въздействие върху околната среда. Но връзките са валидни и в глобален мащаб. Мащабен анализ на близо 1000 научни изследвания, публикуван в Nature, установява, че загубата на биоразнообразие е най-големият фактор за избухване на инфекциозни болести, следван от изменението на климата и инвазивните видове.
Не е трудно да си представим как загубата на биоразнообразие може да бъде изключително вредна за нашето здраве, особено в съчетание с други глобални промени: Докато климатичната криза създава условия за процъфтяване на разпространяващите вируси комари, представете си колко по-тежък би бил проблемът без здрави популации от птици, прилепи, жаби, риби и паяци, които да ги консумират.
Но науката все още изостава в предоставянето на емпирични доказателства за социалната цена на загубата на биоразнообразието - разказа ми Франк. Част от проблема е, че за разлика от науката за климата, биоразнообразието не се възползва от десетилетия, ако не и от векове, на висококачествени глобални измервания. Тъй като екосистемите по света функционират по сложни и уникални начини, биоразнообразието не може да се обобщи с един-единствен сравним показател.
Сред правителствата, научноизследователските институции и международните организации става все по-популярен подходът „Единно здраве“, който признава, че здравето на хората, животните, растенията и екосистемите зависят едни от други. Но не можем да използваме правилно този подход, без помощта на сериозната наука, с която да отговорим на въпросите. Както посочват авторите на изследването в Nature, има малко проучвания за мерките, с които да се коригира ефектът на фактори като загубата на биоразнообразие върху заболяванията. Може ли например възстановяването на екосистемите да е лост за контрол на последиците за здравето?
Епидемията от WNS е била опустошителна за няколко вида прилепи в САЩ, но също така показва на нещо много важно: опазването, наблюдението и изучаването на природата е жизненоважно за здравето на хората.