„Мозъкът на бременната“ често се използва като нарицателно, но ново проучване показва, че това е зашеметяваща метаморфоза, която учените едва сега започват да разбират. Нейното изучаване може да им разкрие нови тайни за усложненията по време на бременност и невероятната пластичност на най-сложния ни орган.
Изследването, публикувано днес в Nature Neuroscience, представлява първия подробен поглед върху невероятната трансформация на човешкия мозък по време на бременност. Това е амбициозно и закъсняло изследване на начините, по които това огромно по значение житейско събитие влияе върху краткосрочното и дългосрочното здраве на жените.
„Бременността е като стрес тест за организма“, казва Емили Джейкъбс, директор на Инициативата за мозъчно здраве на жените на Калифорнийския университет, Санта Барбара, и съавтор на изследването. Огромните промени включват изменения в нивата на хормоните и имунната система, както и повече работа за органи като сърцето и бъбреците.
Въпреки това досега не е известно почти нищо за подробностите, свързани с промените в мозъка. Джейкъбс посочва, че по-малко от половин процент от близо 50 000 изследвания на мозъка, публикувани от 90-те години насам, се фокусират конкретно върху здравето на жените.
Предишните проучвания, с които разполагаме, макар и да са важни първи стъпки в тази бързо развиваща се област на картографирането на мозъка на майките, са заснели изображения на мозъка само преди и след раждането (като в едно скорошно голямо проучване е разгледан и третия триместър).
Изследователите от Калифорнийския университет са отишли много по-далеч. Ядрено-магнитният резонанс е проведен преди зачеването, на всеки няколко седмици по време на бременността и две години след раждането. Били са направени общо 26 сканирания, които дават по-цялостна представа за трансформацията на мозъка по време и след бременността.
„Този подход улавя фини невронни вариации, които иначе биха могли да останат незабелязани, което подобрява разбирането ни за мозъчните адаптации през този критичен период“, казва Ан-Мари де Ланге, ръководител на FemiLab в Университетската болница в Лозана, Швейцария, в имейл.
Всъщност изследователите откриват това, което предишните изследвания биха пропуснали: метаморфоза, предизвикана от хормонални колебания, при която някои промени в мозъка се връщат към изходното ниво до раждането, а други се запазват години след това. Най-забележителното е, че почти всички части на кората на главния мозък показват намаляване на сивото вещество - тъканта, отговорна за обработката и интерпретацията на информацията, която управлява неща като движение и памет. Това се запазва и в годините след раждането.
Такива данни може да звучат тревожно - частта от мозъка, която отговаря за обработката на данни, се свива? Джейкъбс сравнява трансформацията с Микеланджело, който седи пред мраморен блок. „Основната красота се разкрива чрез изкуството на отстраняване, внимателно усъвършенстване и фина настройка на материала“. С други думи, тази невероятна проява на невропластичност би могла да представлява не загуба на функции, а повишаване на ефективността, докато жените се подготвят за родителството. Това е упражнение по кортикално усъвършенстване, което мозъкът предприема на няколко отделни етапа от живота на жената - юношеството, зрелостта и отново по време на менопаузата.
е също така откриват, че качеството на връзките в мозъчната тъкан, известна като бяло вещество временно се увеличават. Този ръст достига своя връх през второто и третото тримесечие, преди да се върне в изходно положение при раждането (промяна, която предишните проучвания биха пропуснали).
Ще ни трябват още изследвания, за да ни кажат какви ефекти има тази метаморфоза за човешкото поведение. Сканирането на животински мозъци свързва определени промени в мозъка с чувствителността на майката към миризми и звуци от новородените и с майчиното поведение като изграждане на гнездо и обгрижване.
„Ясно е, че хората са устроени много по-сложно“, казва Джейкъбс, и родителското поведение се проявява при партньори, баби и дядовци, осиновители и много други, които не са отгледали дете в тялото си. За да задълбочи познанията си, екипът на Калифорнийския университет вече е направил снимки на мозъците на още седем бременни жени на всеки 2 седмици и планира да го направи общо с 20 души. В крайна сметка първата бременност на над 200 майки ще бъде проследена ежемесечно в рамките на партньорство с изследователи от Испания.
Надеждата е да се изяснят промените в мозъка по време на бременността при жени от различни сфери на живота, за да се помогне на учените да разберат по-добре основните механизми и рискове за състояния като прееклампсия, мигрена и следродилна депресия. За да стигнат до отговорите, изследователите ще трябва да разгледат не само анатомичните промени в мозъка, но и да проучат съдовите и функционалните такива, казва Жоана Пинто, експерт по невроизображения, която ръководи проекта „Майчин Брайън“ в Оксфорд.
Да вземем за пример прееклампсията - опасно състояние, което обикновено се характеризира с рязко повишаване на кръвното налягане. При всички бременни жени се наблюдава повишен приток на кръв към мозъка по време на бременността, но при жените с прееклампсия нещо се обърква, обяснява Пинто.
Необходими са още много изследвания, за да се разбере този процес и дали износването на кръвоносните съдове по време на бременността може да се отрази на здравето на мозъка в по-късен етап от живота. (Някои проучвания показват, че това може да повиши риска от развитие на деменция.)
Здравето на жените твърде дълго е било проучвано е недостатъчна степен.
Това пренебрегване се дължи отчасти на погрешните предположения, че изучаването на мозъка на мъжете е достатъчно. „За щастие, все повече нараства разбирането, че тези колебания играят динамична роля в структурата и функциите на мозъка и че заключенията, базирани на участници от мъжки пол, не се отнасят непременно за жените - ние не сме просто по-малки версии на мъжете“, казва де Ланге. Изследвания като това са от решаващо значение за преодоляване на огромната празнина в знанията в областта на невробиологията - и в медицината като цяло.
Лиса Джарвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ биотехнологиите, здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Преди това е била изпълнителен редактор на Chemical & Engineering News.