Путин контролира управлението на ескалацията в Украйна

Управлението на ескалацията, според скорошен доклад на базирания във Вашингтон Атлантически съвет и много ядосани украинци, е новото умиротворяване, еквивалентно на пословичната спогодба от Мюнхен между тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн и Адолф Хитле. Тази аналогия обаче е подвеждаща, а ако се взима сериозно, направо опасна, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Днешна Русия далеч не е Германия от 1938 г., която е нарастваща промишлена и военна сила. В същото време нацистка Германия не разполагаше с най-големия ядрен арсенал в света; всъщност ядрените оръжия дори не съществуваха, когато Чембърлейн размени Судетската област в Чехословакия срещу обещание за мир. За да се помогне на Украйна да спре инвазията на президента Владимир Путин, без да се стигне до ядрен Армагедон, от съществено значение е управлението на ескалацията. Само че е много трудно да се направи правилно.

Още по темата

Москва трябва да нанесе ядрен удар по членка на НАТО, смята руски експерт

Северна Корея ще увеличава експоненциално ядрените оръжия

Критиците на подхода на администрацията на Байдън имат право. Макар че със сигурност има обмен на информация по задните канали между Белия дом и Кремъл, за който не знаем, на Путин твърде често му е било позволено да управлява ситуацията в публичното пространство, определяйки какво е ескалация и какво не. Сегашният сблъсък относно използването на ирански и натовски ракети е добър пример за развитието на тази динамика.

Миналата седмица Путин предупреди, че НАТО ще влезе в директна война с Русия, ако позволи използването на американски и европейски ракети с далечен обсег на действие срещу цели на руска територия. Според него това би променило целия характер на конфликта. Заплахата беше по-ясна, отколкото в миналото, и поради това е обезпокоителна. Но е и неубедителна - освен ако той сам не реши да извърши някаква действителна ескалация. Необходимо е да влезем малко под повърхността, за да обясним защо това е така.

Путин отправи заплахата си, за да повлияе на преразглеждането на забраната на САЩ срещу Украйна да изстрелва ракети с по-дълъг обсег, произведени от НАТО, към Русия.

Още по темата

Следващата ядрена заплаха на Русия: как да четем новата доктрина на Путин

Как една от най-бедните страни изгради огромен ядрен арсенал

Според информацията всяка промяна в политиката на САЩ ще засегне само крилатите ракети Storm Shadow и Scalp, които Великобритания и Франция са изпратили на Украйна, като поне засега ще останат в сила ограниченията за произведените в САЩ балистични ракети с малък обсег ATACMS, които се изстрелват от камиони.

Преосмислянето на администрацията може да е продиктувано от прехвърлянето на новата мобилна балистична ракетна система с малък обсег Fath-360 от Иран на Русия. Това е нещо, което САЩ от известно време се стремят да предотвратят и сега твърдят, че е станало в началото на септември; държавният секретар Антъни Блинкен го нарече „драстична ескалация“ на ролята на Иран.

И така, дали пристигането на Fath-360 или използването от Украйна на произведени от Запада ракети на територията на Русия ще „промени всичко“?

Първият момент, който трябва да се отбележи, е, че Путин от много месеци казва на своя народ, че е във война с НАТО. Другият е, че макар рискът от изстрелването на ядрено оръжие от негова страна да съществува, той остава далечен. Както съм писал и преди, един ядрен удар би донесъл на Русия малко, или никакви ползи, но огромни вреди.

Това как се използват няколкостотин конвенционални ракети със среден обсег, дори и те да са сложни, не променя тези основни изчисления на риска и ползите. Русия вече е изстреляла хиляди ракети с далечен обсег на действие по Украйна, много от които са много по-мощни от HIMARS и ATACMs.

В основата си това не е Кубинската ракетна криза, защото нито една от страните не е представила оръжия, които представляват екзистенциална заплаха (или дори способност да променят ситуацията).

Ракетите Storm Shadow, с обсег на действие от 250 км със сигурност ще позволи на украинските сили да поразяват цели в Русия много по-бързо, отколкото могат да го правят сега със собствените си безпилотни самолети, но тези британски крилати ракети са твърде малко, за да променят хода на войната дотолкова, че Путин да започне истинска война с обединените сили на Организацията на Северноатлантическия договор. Това ще остане вярно, дори ако САЩ също премахнат ограниченията върху използването на ATACMs от страна на Украйна.

Още по темата

Сeвернокорейските оръжия за Русия са ​​най-голямата тревога на Украйна

Енергийният преход е невъзможен без ядрената енергия

Това не означава, че няма за какво да се притесняваме. Русия вече води хибридна война срещу Запада и тя може да ескалира. От подводните телекомуникационни кабели до енергийните мрежи и тръбопроводи - развитият Запад е богата на цели среда за всеки враждебен участник.

Fath-360 също така няма да внесе категорична промяна в бойното поле, което Путин създаде с инвазията си. Ракетната система е иранският отговор на американските HIMARS, които действат в Украйна от края на лятото на 2022 г. Полезният товар и обсегът на Fath-360 - съответно около 150 килограма и 120 километра - я поставят някъде между вариантите на системите HIMARS и ATACMS, които САЩ са предоставили на Киев за неговата самоотбрана.

Русия също вече разполага със собствени версии на двете американски системи, наречени Tornado-S и Tochka-U, но поради редица причини те трудно постигат същото въздействие.

Това е нещо, което Самюел Кранни-Еванс, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон Кралски институт на обединените служби, е разгледал отблизо. Tornado-S прилича много на американския M270, който е на практика е двоен HIMARS, носещ 12 ракети вместо шест. По същия начин Tochka-U е по-скоро като ATACMs, една по-голяма ракета на камион. Но в критичните области на насочването и точността еквивалентността свършва. Американските версии могат - освен ако не бъдат заглушени - да маневрират по време на полет и да нанасят удари в радиус от едва 2 метра. Руските версии, особено Tochka-U, не могат.

Още по темата

Путин може да засили саботажа, ако Русия бъде атакувана със западни ракети

Русия изненадващо увеличи лихвите, въпреки че военновременната икономика прегрява

Освен това, казва Кранни-Еванс, през по-голямата част от войната руснаците са страдали от лошо разузнаване и наблюдение (ISR), тъй като украинците са сваляли безпилотните самолети, необходими за наблюдение на целите в реално време; ако не можеш да видиш целта си, няма значение колко точни са ракетите ти.

Ситуацията се промени, след като Украйна започна да изчерпва боеприпасите си за противовъздушна отбрана, така че добавянето на тези 200 ирански ракети, подобни на HIMARS, към руския арсенал може да създаде значителен проблем за Украйна в районите на около 100 км от фронта, особено защото управляваните от сателит Fath-360 могат да маневрират във въздуха. Те биха могли също така да освободят много по-мощните и усъвършенствани, но оскъдни руски ракети „Искандер“ за по-сложни задачи.

Всяка нова ракета, която Русия получава, е лоша новина за Украйна. Но единствената истинска „ескалация“ тук е, че част от използваната от Русия управляема артилерия с голям обсег сега ще се произвежда в Иран. Същото може да се каже и за използването от страна на Украйна на ракети, произведени в НАТО. Това обаче не е причина Западният алианс внезапно да се окаже в пряка война с Русия, както Киев вече е в пряка война с Иран, защото от 2022 г. насам Русия изстрелва ирански дронове „Shahed“ по цели в Украйна.

Още по темата

Страни от ЕС отправят въпроси към шефа на МВФ за новия ангажимент към Русия

Иран изпраща на Русия балистични ракети въпреки предупрежденията на САЩ и ЕС

Путин, разбира се, знае всичко това. Той иска да може да попълни арсенала си с чуждестранни еквиваленти на “HIMARS”, за да ги използва срещу дълбоките линии за снабдяване и командните центрове на Украйна, като същевременно не забравя да напомня и за ядрената заплаха, за да спре САЩ да предоставят на Киев подобно ново предимство. Във войната няма правила на маркиз Куинсбъри.

Управлението на всичко това не е умиротворяване, но съюзниците на Украйна трябва да се справят по-добре с това, като по-рано и по-ясно назовават манипулациите и преувеличенията на Путин и се уверят, че той не постига целите си в тази хищническа война чрез обикновено сплашване.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.