Може ли нашата непоклатима пристрастеност към пластмасата да бъде изкоренена?
Това със сигурност е надеждата на активистите. САЩ - родното място на съвременната полимерна индустрия и най-големият производител на ключовите суровини нефт и газ - се присъединиха към блок, подкрепящ световен договор, ограничаващ производството на пластмаси. Това може да превърне срещата на ООН в Южна Корея през ноември в повратна точка в материалната култура на човечеството. По-трудното предизвикателство ще бъде да се гарантира, че едно споразумение е приложимо.
Откъдето и да го погледнете, планина от отпадъчни полимери вероятно ще бъде един от най-трайните паметници на 21-ви век. Ние произвеждаме около 400 милиона метрични тона пластмаса година след година. С изключение на приблизително 9%, които се рециклират, и 12%, които се изгарят, всичко се озовава някъде в околната среда, независимо дали в депо за отпадъци или разпръснато по нашите улици, почва и океани. Направете всичко възможно, за да спрете този процес и може да намалим производството с около 40% до 2040 г., според едно влиятелно проучване. Дори такъв амбициозен сценарий би оставил повече от 10 милиарда тона отпадъци до средата на века.
Как се чувствате по този въпрос зависи от това как претегляте противоречивите доказателства за разходите и ползите от пластмасите. Не е достатъчно да посочим голяма цифра и да се тревожим за нея: всяка година ние произвеждаме четири милиарда тона цимент, два милиарда тона стомана, изпомпваме 4,5 милиарда тона нефт от земята и отделяме 35 милиарда тона въглероден диоксид в атмосфера. Дали считате това за проблем зависи от това дали смятате, че отпадъците са вредни (като CO2) или до голяма степен безвредни, като бетон.
Освен това пластмасите имат реални предимства пред алтернативите. Те са леки, до голяма степен инертни и в много случаи причиняват по-малко щети на околната среда от метала и стъклото (чийто въглероден отпечатък обикновено е по-висок) и дори хартията (чийто отпадъчни води замърсяват прясна вода). Опаковките, основното страшилище сред потребителите, съставляват само около 31% от пластмасите, които консумираме. Останалото е разделено между шеметен набор от употреби, от водопроводни тръби до табла на автомобили, домакински уреди, дрехи и медицински устройства. Нашата рефлексивна неприязън към полимерите ни заслепява за безбройните начини, по които съвременният живот би бил невъзможен без тях.
С всичко казано дотук, с всяка изминала година виждаме повече проучвания, показващи как пластмасите се натрупват в естествената среда и тъканите на хора, животни и растения. Твърдите доказателства за вредата, която това причинява, са оскъдни, но начините са добре разбрани - от токсични добавки, които могат да бъдат изпуснати с течение на времето, до замърсители, абсорбирани в околната среда. Малцина съжаляват за подхода на предпазливост, който предишните поколения са възприели пред ранните доказателства за вредните ефекти от тютюна, химикалите, разрушаващи озоновия слой, или парниковите газове. Като се има предвид огромната трудност, която ще имаме да овладеем полимернaта си зависимост, подобна проактивна политика има смисъл.
Как би изглеждало глобалното ограничение на производството на пластмаси? Малко вероятно е това да е най-важната част от който и да е предстоящ договор. Определянето на международни стандарти за елиминиране на токсични добавки като BPA и фталати (използвани, за да направят полимерите съответно по-твърди и по-гъвкави) вероятно ще направи най-голямата разлика за здравето на хората и животните. Усилията за стандартизиране на производствените процеси, за да се улесни рециклирането, ще имат по-голямо въздействие върху околната среда. Подкрепата за управление на отпадъците в бързо развиващите се икономики ще има най-голямо влияние върху замърсяването на морето. Твърдо ограничение на производството обаче може да бъде видът трудна за постигане цел, която концентрира умовете и отключва човешката изобретателност.
Тези намаления не трябва да са невъзможни за постигане. Повечето хора биха се съгласили, че Япония и Южна Корея имат сравним стандарт на живот със САЩ, но последната консумира два и половина пъти повече пластмаса на глава от населението. Ако светът като цяло можеше да намали употребата ни приблизително до нивото, което Китай вижда днес, и да увеличи повторната употреба към нивата, с които Европейският съюз рециклира полимерни опаковки, може да задържим производството на нови пластмаси под 500 милиона тона годишно.
Това може да не звучи много, но все пак би било феноменално постижение, особено когато се сравни с прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, че може да отиваме към повече от два пъти тези нива.
Ако смятате, че е било трудно да детронирате изкопаемите горива от централното място в нашата енергийна система, бъдете готови за много десетилетия на борба. Електричеството от вятър, слънчева енергия, батерии и ядрена енергия осигурява убедителна алтернатива на въглищата, газа и петрола. Има много малко заместители, които биха могли да повторят този трик с полимерите. Пластмасите са вплетени в тъканта на съвременния живот толкова сложно, колкото техните отпадъчни материали са разпръснати в естествената среда. Няма да е лесно да ги замените, но първата стъпка е да опитате.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.