Лейбъристите рискуват да съсипят доброто си начало в икономиката

По време на предизборната си кампания лейбъристкото правителство изтъкваше значението на силния, приобщаващ и устойчив просперитет, а след като беше избрано, то побърза да определи растежа като „мисия“ и да обяви първоначален набор от мерки за съживяване на икономиката. Два месеца по-късно то рискува да изгуби заявения фокус върху растежа, тъй като националният икономически разказ се измества към безкрайни дебати за отделни фискални мерки, пише в свой анализ за Bloomberg икономистът Мохамед Ел-Ериан.

Разбира се, растежът не е решение на всички проблеми в Обединеното кралство. Но без постоянно развиваща се икономика неравенствата и социалните различия ще се увеличат, политическата поляризация ще се засили и ще бъде по-трудно да се противодейства на климатичната криза. Наред с всичко това ще се влоши и фискалното положение на Обединеното кралство.

Ето защо партиите, които се състезават на изборите през юли, поставят такъв акцент върху растежа. След като по време на кампанията очерта цялостен многогодишен подход, на новия финансов министър Рейчъл Рийвс ѝ трябваше само седмица, за да представи първия си набор от мерки. Заедно с институционалното укрепване те бяха приветствани като решаващи за противодействие на неразположението в основата на икономиката, което разяжда социалната и политическата структура на страната.

Широко разпространено бе разбирането, че ще последват допълнителни съобщения, насочени не само към съживяване на критичните сектори, но и към насърчаване на факторите, които ще допринесат за утрешния растеж.

Наред с области като здравеопазването с неговите благоприятни странични ефекти върху производителността, правителството трябва да насърчи развитието на изкуствения интелект, науките за живота и устойчивата енергия.

Ако Обединеното кралство възприеме растежа като водещ принцип, то би могло да надгражда върху отделни инициативи, за да предизвика повишаване на ефективността, да мобилизира вътрешния капитал, да привлече преки чуждестранни инвестиции и да подобри печелившите публично-частни партньорства. Неотдавнашният преглед на европейската конкурентоспособност, направен от Марио Драги, предоставя важни идеи за няколко необходими мерки.

Въпреки това окуражителното начало на правителството и това, което трябваше да последва, сега са изложени на риск. През последните няколко седмици откритите разногласия в Лейбъристката партия по отношение на фискалните мерки отклониха вниманието от по-широкото предизвикателство на растежа. Ако тази тенденция се запази, тя неволно ще доведе до разсейване на политиката по начин, който ще ограничи още повече публичните инвестиции и ще попречи на така необходимите подобрения в производителността.

Това отчасти е следствие от факта, че правителството трябва да се справи с фискалното наследство от повече от десетилетие управление на консерваторите, което е по-проблемно от очакваното. Положението се усложни от решението за отлагане на бюджета до октомври и от публикуването на информация за конкретни политически намерения (като например намаляване на помощите за гориво на пенсионерите през зимата), без да са известни цялостните планове на правителството. Наред с това са налице и грубите фискални правила, които не обръщат достатъчно внимание на различните начини на използване на средствата и имат произволни времеви хоризонти.

Не ме разбирайте погрешно. Фискалната предпазливост е важна част от всяка дългосрочна стратегия за растеж. И все пак нейното преследване трябва да бъде замислено като неразделна част от мисията за растеж, а не като нещо далечно и маловажно или, още по-лошо – отделно начинание.

Високият и устойчив растеж, който се съобразява с реалностите на нашата планета, е най-добрият път към фискална устойчивост. Чрез подходящ растеж на икономиката правителството увеличава източниците си на приходи, което му позволява да управлява дълговото си бреме и да подобрява обществените услуги. Другите три алтернативи - продължителни строги икономии, непрекъснати финансови правила и преструктуриране на дълга - съдържат семената на собственото си унищожение.

Вместо да се губи националният разказ в безкрайни дебати по отделни фискални мерки, Обединеното кралство трябва да удвои усилията си за освобождаване на спирачките на настоящите двигатели на растежа и за насърчаване на бъдещите двигатели. Икономиката разполага с цикличен прозорец за изпълнение на важната мисия за светски растеж, тъй като инфлацията рязко се е понижила, а настроенията на бизнеса се повишават. В противен случай утрешният фискален разговор ще стане значително по-проблематичен, а високият, приобщаващ и устойчив растеж, от който толкова много хора се нуждаят, ще стане още по-недостижим.

Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.