Могат ли Марио Драги и UniCredit да съживят европейските банки?

UniCredit SpA шокира Германия в сряда със своята ранна атака срещу акциите на Commerzbank AG, продавани от правителството. Това увеличи дела на италианския кредитор до 9% и неизбежно предизвика разговори, че може да наддава за останалата част. В изявление се казва, че ще поиска регулаторно разрешение за увеличаване на дела си над 9,9%, „ако и когато е необходимо“.

Има много пречки пред UniCredit да поеме немския си колега – и още повече, преди подобна сделка да има смисъл извън вътрешния пазар на Commerzbank. Но интересно е, че точно тази седмица бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка Марио Драги откри потенциален път, който би позволил най-накрая да се появят наистина паневропейски банкови групи.

Със или без Commerzbank UniCredit щеше да бъде основен бенефициент от слабо забелязания план на Драги, който беше заровен в доклада за конкурентоспособността от над 400 страници, който той представи на Европейската комисия тази седмица. Неговото умно предложение е пряк път към постижима форма на банков съюз, но само за най-големите, трансгранични кредитори като Banco Santander SA, BNP Paribas SA, Deutsche Bank AG и UniCredit.

UniCredit е добър казус за това защо е необходим планът и как може да помогне. Италианската банка вече притежава германски кредитор, HypoVereinsbank, но фрагментираният характер на европейските финанси означава, че нейните депозити и капитали са разположени предимно само в Германия. Кредитирането остава фрагментирано по национални линии в Европейския съюз и UniCredit е ограничена в размера на капитала, който може да изплати като дивиденти на централния си офис в Милано. Купуването на Commerzbank ще ѝ позволи да използва задържания капитал, за да подпомогне повече местно кредитиране и да увеличи печалбите в Германия. Трябва да има и икономии на разходи от обединението, но отново най-вече в Германия.

За главния изпълнителен директор Андреа Орсел по-голяма позиция в Германия може да бъде достатъчно привлекателна, за да надмине изискванията му за възвръщаемост за извършване на сделки. Но ако трансграничното банкиране стане реалност в Европа, преодоляването на тази граница вероятно ще бъде по-лесно.

За Драги укрепването на европейските финанси беше ключов момент в неговия доклад за конкурентоспособността. ЕС трябва да се стреми да стимулира своята индустрия, да осигури енергийни доставки и да защити интересите си срещу САЩ и Китай и за това се нуждае от финансиране - много финансиране. Общото заемане и харчене в цяла Европа може да го осигури, но остава политически почти невъзможно. Настояването за единен пазар на капитал, инвестиране и банкиране може да бъде по-лесно достъпният отговор.

Докладът на Драги отбелязва, че европейците, изненадващо, имат повече спестявания от американците. В края на 2022 г. домакинствата в ЕС са имали 1,39 трилиона евро, докато тези в САЩ са имали 840 милиарда евро. Но твърде много пари са заседнали в банкови сметки в ЕС и остават в националните граници, докато американците инвестират много повече в големи и дълбоки капиталови пазари.

Европейските банки са много по-големи в сравнение с икономиката на ЕС, отколкото кредиторите на САЩ спрямо брутния вътрешен продукт на САЩ. Но стойността на фондовия пазар само на JPMorgan Chase & Co. е по-голяма от тази на топ 10 базирани в ЕС банки взети заедно, защото европейците правят по-малко с парите си, пазарната активност е слаба и банките печелят много по-малко такси.

За да помогне за решаването на всичко това, Драги призова за единен европейски регулатор на ценни книжа, като Комисията по ценни книжа и борси на САЩ, който да хармонизира и наблюдава общия капиталов пазар на ЕС, което ще помогне на спестителите да намерят интересни инвестиции в цяла Европа, а компаниите да набират пари.

Банковият съюз също би помогнал, но винаги е бил най-трудната част. Тя изисква обща програма за гарантиране на депозитите в цяла Европа, която да стои зад банки от всякакъв размер на целия континент. Северноевропейските страни отдавна се противопоставят на идеята да бъдат отговорни за лошите заеми на своите южни съседи – въпреки че с германската икономика, която страда повече от повечето други в момента, ситуацията е почти обърната.

Политическата безизходица в банковото дело може да бъде прекъсната, ако ЕС създаде категория големи трансгранични кредитори – потенциални европейски шампиони. Това е минимална реформа, която ще изисква единни схеми за застраховане на депозитите и преобразуване на ниво ЕС само за 20-те най-големи кредитора. „Банките с наистина континентален обхват на операции не само биха подпомогнали по-добре европейските компании, които оперират в множество държави-членки на ЕС, но те също са необходимите играчи на интегрираните капиталови пазари, в поемането на ценни книжа, извеждането на компаниите на борсата и подпомагането им при [сливания и придобивания]“, се казва в доклада на Драги.

Това е първият път, когато тази идея е напреднала като обществена политика, според специалисти по правителствени въпроси и консултанти, които попитах, въпреки че е била обсъждана между индустрията и надзорните органи в предишни дискусии.

Големите банки биха я приветствали, но ще има нужда от преговори за разрешаване на някои въпроси. Кои банки биха попаднали в челната група? Няколко са очевидни, но има 27 държави с банки, които биха искали да се присъединят, независимо дали са подходящи или не. Ще бъдат ли готови националните регулатори да се откажат от надзора върху местните клонове на големите банки – и техните депозити?

Европа се нуждае от по-голям и по-динамичен финансов сектор, за да се конкурира със САЩ и Китай. Този пряк път към банковия съюз може да бъде много полезна стъпка. Германия отдавна е упорита бариера пред паневропейските финанси. Уместно е двама италианци, Драги и Орсел, да намерят начин да разбият бариерата.

Пол Дж. Дейвис е колумнист на Bloomberg, който пише за банковото дело и финансите. Преди това е бил репортер в Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Commerzbank се подготвя за защита при евентуално поглъщане от UniCredit

Без Германия и Франция планът на Марио Драги няма шанс

ЕЦБ е на път да свие разликата между лихвените си проценти - ето защо

Самият ЕС е под риск без повече средства и общ дълг, предупреди Марио Драги

САЩ ще предложат ревизии на правилата за банков капитал още този месец